Преходът към нисковъглеродна икономика не е самотно занимание

Европейският съюз (ЕС) цели амбициозна трансформация към нисковъглеродна икономика, но тя не може да бъде реализирана от отделните държави, а е общ процес и може да бъде осъществена чрез интеграцията на регионалните енергийни пазари. Това коментираха участници в конференцията, посветена на амбициозния пакет на ЕК "Чиста енергия за всички европейци".

Форумът е част от събитията от програмата на българското председателство на Съвета на ЕС. София беше домакин и на неформалната среща на енергийните министри от общността, на която също бяха дискутирани политиките за енергийната трансформация.

Клаус Боркхард, директор „Вътрешен енергиен пазар“ към генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, коментира, че преходът към нисковъглеродна икономика на национално ниво е много скъпо начинание, но на регионално ниво страните ще могат да се възползват от синергията и икономиите. Обединението на енергийните и газовите регионални пазари е част от мерките за изпълнението на целите в тази област.

Боркхард даде пример с проекта за българския газов хъб "Балкан", платформа, която може да бъде използвана от всички страни в региона. Реализацията му изисква изпълнението на няколко важни изисквания - отворен пазар и правила, които да привлекат търговците. Но едно от най-важните изисквания обаче е изграждането на междусистемната връзка с Гърция, през която ще идва газ от алтернативни източници - Каспийския регион и втечнен газ от гръцкия терминал край Александропулис.

Страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ) имат огромен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници, но се стремят към въглищата, коментираха още участниците в конференцията.

Сред важните проблеми, които трябва да бъдат решени са енергийната бедност на първо място, както и развитието на новите технологии, защото индустрията, новите химически заводи ще трябва да бъдат беземисионни, отбелязаха по време на дискусията. Липсващото звено на трансформацията в момента е именно индустриалната политика, която да уточнени кой ще развива необходимите иновации и технологии, къде ще бъдат произвеждани новите продукти и т.н.

Европейският депутат Хосе Бланко Лопес е категоричен - разходите за чиста енергия вече са по-ниски от тези за изкопаеми горива и препоръча да бъде максимално използван потенциалът на изкопаемите горива като част от усилията за намаляване на емисиите въглероден диоксид.

Европейските институции работят за финансови инструменти за декарбонизацията на икономиката. Един от източниците е Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). От 2006 година институцията е отпуснала 26 млрд. евро за зелени проекти и ефектът е намаляване на въглеродни емисии в обем на 90 млн. тона СО2 годишно, разказа Стефания Крусеру, ръководител на отдела за бизнес развитие в банката, по време на дискусията. През миналата година 43% от обема на бизнес дейността на банката е била насочена към зелени проекти.

По отношение на Западните Балкани, които са в центъра на българското председателство, енергийната трансформация ще изисква частни инвестиции в размер на 6 млрд. евро, сочат изчисленията на Световната банка, представени от Дейвид Райнщайн. Той отбеляза още и ползите от подобряването на енергийната ефективност. Едно евро, инвестирано за тази цел, носи ползи от 4-5 евро.

Световната банка е участвала и в рехабилитация на енергийни централи в Западните Балкани.

Опитът на Турция по отношение на трансформацията на енергетиката сподели Алпарслан Байрактар, заместник-министър в турското енергийно министерство. Той посочи, че през последните 15 години страната увеличава делът на възобновяемите активи като целта е намаляване на зависимостта от вноса на енергийни източници. Работи се още и за сигурност на доставките и предсказуеми пазарни условия.

През 2017 година брутният вътрешен продукт на Турция се повишава със 7,6% и това е увеличило потреблението на енергия, отбеляза още Байрактар. Той коментира още, че страната се стреми и към повишаване на енергийната ефективност. Цел в тази насока е намаляването на потреблението на енергия с 14% до 2023 година.