Трусовете във VW са стрес тест за икономическия модел на Германия

След като загуби евтината енергия от Русия, а доходоносните му търговски връзки с Китай се разклатиха съществено, големият германски бизнес сега е изправен пред риска да изгуби и третия стълб на своята формула за успех – балансът, който е изградил с работниците и представляващите ги профсъюзи, пише Ройтерс.

Заедно германските промишлени лидери, профсъюзи и политици в продължение на десетилетия търсят и намират решение относно производствените и трудовите въпроси, което от своя страна осигури основата за следвоенното икономическо развитие на страната.

Рушащата табута заплаха на Volkswagen да закрие германски фабрики за първи път в своята история е сериозен тест за това дали този модел на консенсус между бизнес, политици и работници може да оцелее и все още да работи в глобална среда, която някои смятат за екзистенциално предизвикателна.

„Деиндустриализацията се случва в Германия“, предупреди по-рано ръководителят на работническия съвет на Volkswagen Даниела Кавало, настоявайки за решения, които да гарантират, че „все още ще има промишлени работни места в Германия и в бъдеще“.

Ръководителят на работническия съвет на Volkswagen Даниела Кавало. Снимка: Bloomberg

Производството все още представлява 27% от общата заетост в Германия - спад спрямо 32% отпреди 20 години, показват данни на Международната организация на труда. Това все още представлява много по-голям дял, отколкото в повечето развити икономики.

Около 120 хил. от общо 200 хил. служители на марката Volkswagen са в Германия.

Същите консенсусни структури за трудови отношения, които през годините осигуриха индустриален просперитет и сигурност на работните места, сега ще бъдат отбелязани в преговорите между ръководството и синдикатите, които трябва да започнат следващата седмица.

Тези разговори ще се проведат, докато Volkswagen и други традиционни европейски автомобилни гиганти, включително Stellantis и Renault, страдат от високите разходи за труд и енергия, както и от засилващата се конкуренция в лицето на по-евтините китайски автомобили.

Фактът, че представителите на работниците държат половината от гласовете в надзорния съвет на Volkswagen, затруднява групата да реализира своя план за закриване на заводите. Профсъюзните лидери искат решение чрез преговори, но ръководството казва, че мащабът на предизвикателствата означава, че трябва да се жертва нещо.

„Ако продължим по този начин, няма да се справим с прехода (към електрически превозни средства)“, предупреждава главният финансов директор Арно Антлиц пред работници в централата на автомобилния производител във Волфсбург. „Наша съвместна отговорност е да подобрим ефективността на разходите на германските заводи“, добавя той.

Профсъюзът IG Metall заяви, че може да обмисли преминаване към четиридневна работна седмица като алтернатива на закриването - ход, въведен през 90-те години на миналия век за повече от десетилетие като част от по-ранен стремеж за намаляване на разходите, който включва по-съществени съкращения на заплатите.

Главният изпълнителен директор на Volkswagen Group Оливер Блуме. Снимка: Bloomberg

Volkswagen не посочва дали това може да работи в днешната среда.

Остава и въпросът каква роля трябва да има държавата в казуса.

Липсват публични инвестиции, които да помогнат за развитието на пазарите, изтъква Олаф Лиес, министър на икономиката на провинция Долна Саксония, където се намира централата на Volkswagen и повечето от фабриките, които доскоро бяха защитени от вече отменената програма за защита на работните места.

Провинцията е и вторият по големина акционер във Volkswagen, като държи две от 20-те места в надзорния съвет.

„Това поставя много компании и Германия, като място за правене на бизнес, в много трудна ситуация“, добавя Лиес.

Това не убягва от вниманието на управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц в Берлин. „Всичко, свързано с индустриалното производство, което изчезва, няма да се върне“, посочва пред Ройтерс източник, част от  коалицията.

И министърът на икономиката Роберт Хабек, и министърът на финансите Кристиан Линднер признават, че Германия е изправена пред структурни проблеми като място за правене на бизнес, но тези проблеми се различават по отношение на това какво може да се направи като противодействие - дори до ролята, която играят електрическите превозни средства в бъдещето на Германия.

Докато Хабек – представител на Зелените – казва, че политиците трябва да предложат държавни гаранции, за да подкрепят прехода към електромобили, Линднер – от Свободната демократическа партия  – описва манията около електромобилите като грешка и отхвърля правителствените мерки за подпомагане на сектора.

Германският канцлер Олаф Шолц. Снимка: Bloomberg L.P.

Непопулярната коалиция на Шолц, чиито съставни партии току-що бяха победени от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ на регионалните гласове в Източна Германия, се готви за парламентарен вот следващата година. Мерките на Volkswagen за закриване на фабрики създават допълнителен натиск върху управляващите, които трябва да определят ясна политика.

„Ако такъв индустриален гигант наистина трябва да затегне своята програма за строги икономии и да затвори заводи, може би това представлява закъсняло предупреждение, че мерките на икономическата политика, предприети досега, трябва да бъдат сериозно засилени“, коментира Карстен Бжески от ING.

Volkswagen не е единственият представител на германската индустрия с проблеми. Thyssenkrupp, която в продължение на десетилетия избягваше голямо преструктуриране на своето стоманодобивно подразделение поради ожесточената опозиция на синдикатите, също сменя курса.

Неговият нов главен изпълнителен директор Мигел Лопес се отклони от стратегията на предшествениците си, която поддържаше стабилни отношенията с IG Metall, за да поиска цялостна трансформация, която според него е закъсняла мярка.

По същия начин изпълнителният директор на химическия гигант BASF Маркус Камиет казва, че редица заводи на концерна се затрудняват да поддържат конкурентоспособност. „Следователно трябва да обмислим и по-нататъшно затваряне на заводи“, изтъква той.

Засега обаче дори тези, които твърдят, че германските фирми са закъснели твърде много, за да забележат тенденциите в глобалната икономика и да реагират бързо, настояват, че е твърде рано да се обяви смъртта на Deutschland AG и нейните индустриални лидери.

„Имаме нужда от далновидни идеи“, посочва Кристиане Бенер, председател на IG Metall за цялата страна. „VW е минавал през трудни ситуации и преди“.