Субсидирай трудно: По желание или по принуда България ще финансира електромобилите?

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

Когато Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА) публикува данните за продажбите в Европейския съюз (ЕС) за третото тримесечие, особено впечатление направи близо 270-процентният скок на регистрациите на нови изцяло електрически превозни средства в България – най-големият ръст за тримесечието от всички страни в блока. Големи пазари като Германия, Франция и Испания отчетоха двуцифрено повишение на регистрациите.

Но при един по-обстоен преглед се вижда, че обемът на продажбите на електромобили на родния пазар остава изключително скромен – за третото тримесечие броят на продадените електрически коли в България достига 96 спрямо 26 за същото време през 2020 г. За този период страната ни се нарежда на едно от последните места по обем на продажбите, като под нея остават единствено Кипър (20 броя) и Латвия (85 броя). В същото време в съседна Румъния през третото тримесечие са били продадени 1040 електромобила, което на годишна база представлява ръст от 28,9%. 

На какво се дължи това мудно налагане на електрическата мобилност сред българите?

Първото нещо, което прави впечатление, когато даден потребител реши да инвестира в покупката на електрически автомобил, е цената. Да, батерията оскъпява като цяло продукта, но тя не е единствената пречка за кандидат-купувача. Известно е, че редица компании вече разработват технологии, които редуцират значително разходите по изграждане на батерии за електромобили. Една такава батерия е твърдотелната.

Цената на един нов електромобил варира, с малки изключения, от около 30 хил. лв. до над 200 хил. лв. Пример – цената на BMW i3 започва от около 72 хил. лв., а като употребяван автомобил може да се намери и за 25 000 лв.

Цените на електромобили като Hyundai Ioniq, Honda e, Citroen C-Zero и Nissan Leaf не падат под 40 000 лв. Ситуацията е още по-недостъпна при луксозните модели, като Tesla Model S и Model X, чиито цени започват съответно от над 120 000 лв. и 180 000 лв.

В страна, която се нарежда на последно място в ЕС по почасово заплащане на труда, в която средната работна заплата за третото тримесечие на 2021 г. достига 1128,82 лв. (Евростат), налагането на електромобилите на този етап изглежда наистина трудна задача.

3

Снимка: Евростат

Много често се говори за развитие на „две скорости“ за страните от блока, като това, може би, важи особено силно за автомобилния пазар, по-конкретно за арената на нови превозни средства. Страни като Дания, Люксембург, Белгия, Франция и Швеция предлагат висок стандарт на живот, високи средни работни заплати и добре развита транспортна инфраструктура. От друга страна, държави като България, Румъния, Унгария, са на опашката на ЕС по отношение на заплащането, стандарта на живот и същата тази инфраструктура.

Внедряването на електромобилите в ДНК-то на българина е социално-икономически въпрос, чието решение зависи от националните политики, насочени не само към транспортния сектор, но и към икономиката като цяло.

Общоевропейските политики, като „Адаптиране към 55“, представена от Европейската комисия (ЕК) през юли, поставят граници, с които страните от блока трябва да се съобразят и спрямо които да настроят собствените си часовници. Но Брюксел остава стимулирането на този преход изцяло в ръцете на националните правителства, които на базата на наложените ограничения трябва да намерят най-правилните и най-ефективни мерки за прекратяването на продажбите на двигатели с вътрешно горене за сметка на по-екологичните превозни средства.

Страните с добре развита автомобилна промишленост могат да разчитат едновременно на правителствената подкрепа и инвестициите от страна на самите производители за постигане на тези цели. Към 30 август 2021 г. в Европа работят 290 съоръжения за сглобяване на автомобили и за производство на автомобилни двигатели. Общо 185 от тези фабрики се намират в пределите на ЕС.  Най-голям брой е съсредоточен в Централна и Западна Европа, като само в Германия, индустриалното сърце на блока, има 41 съоръжения. Страни като Хърватия, Словения, Северна Македония и Финландия разполагат с по едно или две съоръжения.

2

Снимка: АСЕА

В същото време в България няма нито една подобна действаща фабрика. Да, германската компания Next.e.GO Mobile потвърди плановете си за изграждане на електромобили в завода в Ловеч, подготвяйки инвестиция за около 140 млн. евро. Да, от стартъпа заявиха, че българското правителство е готово да „осигури поощрително финансиране от 34 милиона евро след успешната реализация на проекта и стартирането на производството“.