Продажбите на хибридни автомобили в България се увеличават

България е сред 28-те членки на ЕС, в които има регистриран растеж на продажбата на хибридни автомобили, показват данни от анализ на Евростат и Асоциацията на производителите на автомобили (АСЕА) за 2018 г., съобщава БТА.

През миналата година в страната са били продадени около 2100 автомобила с алтернативно задвижване при продадени 1300 бройки през 2017 г., което е увеличение от почти 60 на сто, показва статистиката на АСЕА. Като цяло в ЕС са били продадени около 2 милиона леки коли, класифицирани като електрически автомобили или хибридни електрически автомобили, които могат да бъдат задвижвани в комбинация с бензинов или дизелов двигател плюс електричество. 

В България по последни данни се движат около 800 изцяло електрически коли и над 2000 хибрида. В момента на пазара у нас 18 различни марки предлагат автомобили с алтернативно задвижване, като цените им варират между 60 хил. и 80 хил. лева. Според експерти в бранша освен високата цена, една от главните спирачки за развитието на този "транспорт на бъдещето" у нас, е както липсата на достатъчно зарядни станции за електромобилите и хибридните варианти, така и липсата на редица други бонуси и отстъпки, предлагани в развитите европейски страни на собствениците на електромобили.

Според експерти България изостава от водещите европейски държави в активното развитие на електроразпределителната инфраструктура, което трябва да осигури изграждането на национална мрежа от зарядни електростанции с достатъчна мощност. За това ще са нужни целеви инвестиции в електроразпределителните мрежи в продължение най-малко на 5 - 7 години за минималното разгръщане на високомощни зарядни станции в страната.
Едно от малкото предимства, които ползват собствениците на хибридни автомобили в България е освобождаването им от общински данък за превозни средства, както и безплатното паркиране в големите градове.

През миналата година в държавите членки на ЕС са регистрирани 262 милиона автомобила. Около 2 милиона или по-малко от 1 процент от тях са класифицирани като електрически автомобили или хибридни електрически автомобили, които могат да бъдат задвижвани в комбинация с бензинов или дизелов двигател.  

Като цяло около 58 на сто от продадените в ЕС автомобили са били задвижвани с бензин, други 36% са били дизелови, а останалите са били електрически или хибридни автомобили, отчита статистиката. Според последни актуални данни на АСЕА най-висок дял в продажбата на електрически и хибридни автомобили е регистриран в двете балтийски републики Литва и Латвия. В Литва ръстът е от 225% или 767 продадени алтернативни автомобила през 2017 г., при 2 494 през м.г. В Латвия увеличението е от 102% - продадени 408 хибридни автомобила през 2017 г., при 824 през м.г.

Значителен растеж на продажбите на автомобили с алтернативно задвижване е регистриран и в две от съседките ни - в Румъния растежът е близо 80 на сто - или продадени 3237 хибрида през 2017 г. - при 5809 през м.г. В южната ни съседка Гърция растежът на продажба на хибриди е над 70 на сто - или продадени 2906 автомобила през 2017 г., при 4980 през м. г.

Други страни в ЕС с бързо преминаване към алтернативни автомобили са още Норвегия, Швеция, Полша, Финландия, Великобритания и Люксембург, където освен финансови облекчения за собствениците им, са осигурени и достатъчно на брой зарядни станции за електромобилите. 

Очаква се през 2020 г. в ЕС да има мрежа от минимум 800 000 зарядни станции за коли на ток, като към момента техният брой варира около 20 хил., като за целта са предвидени близо 10 млрд. евро, които ще бъдат инвестирани в европейски мрежи за зареждане на коли с ток вместо с дизел и бензин.

През следващите 10 години се очаква стремително увеличение на електрическите превозни средства в Европа - до 2030 г. водещите индустриални държави в Европа и света ще прекратят вътрешните продажби на автомобили с въглеродни горива, а броят на традиционните автомобили в експлоатация бързо ще намалява.
Масовото навлизане на електромобили в Европейския съюз, което ще започне през следващите 5 години ще доведе до силно поевтиняване на транспортните услуги и строителството и ще предизвика появата на нови технологии, производства и професии, показват анализите на експерти.

Според тях държавите членки на ЕС, които не успеят да вървят в крак с новите технологии и с тяхното информационно и инфраструктурно обезпечаване, ще търпят значителни търговски загуби и ще са подложени на санкции както заради използването на бензинов и дизелов транспорт, така и заради недостатъчен капацитет на националните мрежи от зарядни станции.