fallback

Борис Петров: Увеличение на инвестициите в петролния сектор ще успокои цените

С идването на зимата се очаква повишено търсене и от компании, произвеждащи енергия за отопление, които могат да преминат от природен газ към петрол

22:45 | 19.11.21 г. 2

Резките политически промени, които ще са нужни по пътя към декарбонизация, изглежда не могат да се случат в момента и ни очакват високи цени на петрола в следващите месеци, а може би и още по-дълго. Това прогнозира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ Борис Петров, собственик на FXTrading и финансов анализатор в Admiral Markets. Той припомни прогнозата на Международната агенция по енергетика за увеличение на търсенето в следващите години, но заяви, че свиването на инвестициите ограничава потенциала на компаниите да добиват повече.

„Идеята за освобождаване на количества от стратегическите петролни резерви на САЩ няма особена логика и в най-добрия случай ще има само ограничено въздействие. Призивът на президента на САЩ Джо Байдън големите петролни консуматори в Азия да предприемат подобни действия може да бъде възприет от Китай, но останалите като Япония, Южна Корея и Индия изглежда по-скоро се колебаят и ще изчакат действията на САЩ“, коментира той.

Според анализатора спадът в цените през последните няколко дни не е само заради новините за петролните резерви, но и заради сезонни фактори с настъпването на зимата. Той напомни, че подобни експерименти с резервите са правени през 1991 г. и първата война в Персийския залив, както и през 2005 г. и 2011 г., като последните два пъти това по-скоро е довело след себе си покачване на цените в следващата година.

„Това е политическо решение – Байдън е притиснат до стената от американците, които се притесняват от повишаването на цените“, посочи Петров. Той е убеден, че пускането на количества от резерва или забраната на износ от САЩ ще имат ефект, но само временен. По думите му количествата не могат да бъдат толкова големи, заради намаляването на резервите в световен мащаб.

Борис Петров смята, че единствената реална мярка, която ще помогне да се върнат отново инвестициите в петролния сектор, е да бъдат премахнати ограниченията върху компаниите. Той очаква, че това няма да помогне веднага, но ще предпази от цена на петрола доста над 100 долара за барел за продължително време.

„През следващата година ще има повишено търсене на петрол със завръщането на полетите и круизните кораби, но има съмнения доколко страните от ОПЕК+ могат да увеличат предлагането“, изрази съмнение финансовият анализатор.

Прогнозата и на Международната агенция по енергетика е за увеличение на търсенето в следващите години, а свиването на инвестициите ограничава потенциала на компаниите да добиват повече. По-вероятно е свръхпредлагането, от което се опасява ОПЕК+, да не се случи – групата го използва като претекст да не налива повече петрол на пазара и да задържи своите ограничения.

„Увеличението с 400 хиляди барела на ден е крайно недостатъчно на пазара в момента – това е поредното оправдание да не се покачва добивът", каза Петров, но смята, че има спешна нужда от допълнителни количества на пазара.

Той напомни, че цените на енергийните суровини се „изстреляха в космоса с идването на зимата“ и очаква повишено търсене и от страна на компании, произвеждащи енергия за отопление, които могат да преминат към петрол от природен газ.

„ОПЕК едва ли ще предприеме някакви сериозни промени на добива си, ще се придържат към 400 хиляди барела на ден или близо до тях. Не само защото не искат, а и не съм сигурен доколко могат да увеличат добива“, отбеляза експертът.

Запитан за ролята на Федералния резерв на САЩ върху енергийните пазари, Борис Петров потвърди, че няма начин проинфлационната политика на централните банки да не вдига стойността на продукцията. „Освен търсенето и предлагането, това е абсолютен адекватен фактор, който допълнително надува цените на суровините, конкретно петрола, газа и въглищата“, коментира той.

Според него тезата на централните банки с временната инфлация „изгърмя“.

„Минаха 6-8 месеца и тя не само не намалява, а се повишава. Централните банки искат максимално дълго време да задържат лихвите нулеви, тъй като повишаването им ще утежни ситуацията със задълженията и държавния дълг“, анализира ситуацията Петров.

Временна ли е инфлацията от 6%? Кога централните банки ще започнат да повишават лихвите?  Докъде ще стигне увеличението при инфлацията за крайните потребители?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:56 | 13.09.22 г.
fallback