За жалост, днес паричното предлагане се контролира до голяма степен от централните банки, които създават трилиони и трилиони „базови пари”, раздавайки ги на близки финансовите посредници. След кризата 2007-2009 г. централните банкери смъкнаха лихвите на нулеви нива, наливайки трилиони базови пари във финансовите системи. Това доведе до колосално нарастване на финансовите активи, рекордни стойности на акциите и прегряване на пазарите на държавен дълг на някои държави.
Именно тези „изкуствени ръстове” на финансовите пазари, неотговарящи на икономическата конюнктура, са в основата на т.нар. нарастване на нетното богатство на „1-я процент”, който е и най-близък до „печатарската преса”. Това не е естествен пазарен процес и представлява пренасочване на покупателната сила от производители на реални блага към най-първите получатели на новосъздадените, от нищото, пари. Както и сериозно изкривяване на производствената структура, некореспондираща на реалното предлагане и търсене стоки и услуги на пазара.
„Доброто” неравенството в доходите
В по-общ план, доходът до голяма степен зависи от рентабилността на предприемача – сиреч до колко свободните хора, с тяхната частна собственост, биха купували стоки или услугите, които последният предлага на пазара.
Неравенството в доходите, когато зависи от предпочитанията на пазарните субекти, е напълно естествен пазарен процес и насочва производството към по-нужните и производителни сфери с висока степен на ефикасност на използваните производствени фактори. А в условията на оскъдни икономически блага и неизброимо много и различни цели, тази функция е от фундаментална важност.
Доходът на икономически език е пределната стойност на произведения продукт от даден производствен фактор (например, труд), дисконтирана с естествения лихвения процент, търсен от предприемача. Този естествен лихвен процент съдържа чистите времевите предпочитания, предприемачески риск и инфлационната компонента и често се отъждествява с печалба. Чисто икономически погледнато обаче „печалба” е всичко над тази средна норма на възвращаемост за икономиката, която поради възможностите за арбитраж, така или иначе клони към „уеднаквяване”.
Ако даден работник допринася 200 лв. на фирмата с производството си, а лихвеният процент, търсен от предприемача е 5%, то дисконтираната пределна стойност продукта, произведен от труда на работника е 190 лв., тоест предприемачът би платил сума до тези 190 лв.
Напълно вероятно е предприемачът да иска да плати колкото се може по-малко от тази сума. Конкуренцията обаче вдига дохода до пазарните нива и максималната пределната стойност на произведения продукт, дисконтирана с търсената норма на възвращаемост. Бизнесите плащат високи заплати на най-добрите си кадри не защото подкрепят старанието и компетенцията по принцип - просто пазарният процес го налага.
Логично е, че няма как най-старателният или компетентен служител да има същата производителност на труда и да допринася същата пределна стойност на изработения продукт за предприемача както и най-мързеливият и немотивиран работник, да речем. Това би било неестествено, както е неестествено и да има равенството в доходите.
Как нарастват доходите в икономиката?
Реалните доходи нарастват по един-единствен начин. Не чрез баене, молитва, политически абракадабри и популизъм, нито чрез вземане от едни, за да се раздаде на други, както, за нещастие, често се пропагандира. Икономическата наука е безпощадно неутрална, а мислещите хора сами преценяват дали искат да приложат нейните изводи или не.
Реалният доход, тоест нещата, които човек реално може да си купи с парите си, се увеличава само, когато расте производителността на труда. А тя расте, когато нарастват капиталът, инвестиран на единица работник или другояче казано „нетните инвестиции” в машини, съоръжения, бързината и мощността на компютрите, ефикасността на сечивата на труда, - както и подготовка на хората, които ги използват, без съмнение – т.нар. „човешки капитал”. Просто казано, произвежда се повече и по-качествено от услугата на единица труд за единица време. Цените спадат, а реалните доходи нарастват, дори номинално промяната да не е видима.
Акцентираме върху „веществения капитал”, защото се набива на очи, че там, където го няма, дори всяка година да се бълват с хиляди отлични инженери и физици, има две възможности. „Умните глави” или заминават някъде, където базата, нужна за работата им, съществуват. Или са принудени да практикуват по „разпределение” по села и паланки в неподходящи за дейността и потенциала им условия. А самият факт, че капиталово натрупване е налице на даде място и в дадено време, обикновено е знак, че съдържателните идеи в икономиката и политиката, доминират моментно над заблудите, в които често тези сфери са забулени.
преди 10 години Ако се намери оптималния, от гледна точка на обществения интерес, отговор на въпроса: отдаване на концесия или обществена собственост в/у производствата в тези сфери, свързани с природните ресурси (добивен, земеделски, животновъден сектор)?, много неща биха си дошли на мястото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години От етична позиция, в статията се говори, че човека/субекта тр. да има защитено право на собственост в/у продукта на труда си основополагащ принцип, който няма как да се пренебрегне при разсъждения по темата. От друга страна намирам за странно, заобикалянето на такъв един въпрос : какъв етически аргумент оправдава обсебването на природните ресурси (полезни изкопаеми, плодородни земи, вода и т.н.)? Изхождайки пак от принципите на етиката, не следва ли тези ресурси да се разглеждат като обществени, след като за наличието им е отговорен единствено Твореца и естествената логика е, че са предоставени за ползване и поддържане на живота на всяко човешко същество ? Защото кой човек има принос за това, че изкопаемите горива са способни при изгаряне да отделят енергия и да вършат работа, че семената в почвата се развиват в растения и раждат плод, че питейната вода извира от недрата и може да утоли жаждата ти? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Равенство НЕ Е възможно да има. Дори някой да въведе законово такова, неравенството в интелекта на индивидите, първо няма да го разбере, и второ ще започне да го затрива. Крайно време е да се разбере, че това не може да се премахне, защото е заложено в гените на човешкия вид. Може би е възможно да се облекчи донякъде, но ако продължаваме да се самозалъгваме, че можем да го елиминираме - всичко ще свърши много зле за цивилизацията ни. Като гледам натам сме тръгнали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти специално продължаваш да затвърждаваш мнението че просто си от червеноармейските фашисти и психопати и затова другите фашисти и психопати са ти класов враг номер 1. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Добре че има неравенство.Почти всеки би живял наготово като търтей ако му се предостави възможност затова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Неравенството в разпределението на плодовете от нарастването на производителността на труда е една от главните причини за Великата световна рецесия от 2008 г. http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post_12.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много истини има в статията, ама ти явно изобщо не си я чел или не искаш да приемеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество".........................................................хахаха хаКузман има вид на психопат и такива са и твърденията муили му е платено от крайно десните фондации или е истински психопатжалко за родината ми незная как ще завърши тази обявена война с/у българите... по всяка вероятност - пагубно отговор Сигнализирай за неуместен коментар