Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество

За жалост, днес паричното предлагане се контролира до голяма степен от централните банки, които създават трилиони и трилиони „базови пари”, раздавайки ги на близки финансовите посредници. След кризата 2007-2009 г. централните банкери смъкнаха лихвите на нулеви нива, наливайки трилиони базови пари във финансовите системи. Това доведе до колосално нарастване на финансовите активи, рекордни стойности на акциите и прегряване на пазарите на държавен дълг на някои държави.

Именно тези „изкуствени ръстове” на финансовите пазари, неотговарящи на икономическата конюнктура, са в основата на т.нар. нарастване на нетното богатство на „1-я процент”, който е и най-близък до „печатарската преса”. Това не е естествен пазарен процес и представлява пренасочване на покупателната сила от производители на реални блага към най-първите получатели на новосъздадените, от нищото, пари. Както и сериозно изкривяване на производствената структура, некореспондираща на реалното предлагане и  търсене стоки и услуги на пазара.

„Доброто” неравенството в доходите

В по-общ план, доходът до голяма степен зависи от рентабилността на предприемача – сиреч до колко свободните хора, с тяхната частна собственост, биха купували стоки или услугите, които последният предлага на пазара.

Неравенството в доходите, когато зависи от предпочитанията на пазарните субекти,  е напълно естествен пазарен процес и насочва производството към по-нужните и производителни сфери с висока степен на ефикасност на използваните производствени фактори. А в условията на оскъдни икономически блага и неизброимо много и различни цели, тази функция е от фундаментална важност.

Доходът на икономически език е пределната стойност на произведения продукт от  даден производствен фактор (например, труд), дисконтирана с естествения лихвения процент, търсен от предприемача. Този естествен лихвен процент съдържа чистите времевите предпочитания, предприемачески риск и инфлационната компонента и често се отъждествява с печалба. Чисто икономически погледнато обаче „печалба” е всичко над тази средна норма на възвращаемост  за икономиката, която поради възможностите за арбитраж, така или иначе клони към „уеднаквяване”.

Ако даден работник допринася 200 лв. на фирмата с производството си, а лихвеният процент, търсен от предприемача е 5%, то дисконтираната пределна стойност продукта, произведен от труда на работника е 190 лв., тоест предприемачът би  платил сума до тези 190 лв.

Напълно вероятно е предприемачът да иска да плати колкото се може по-малко от тази сума. Конкуренцията обаче вдига дохода до пазарните нива и максималната пределната стойност  на произведения продукт, дисконтирана с търсената норма на възвращаемост. Бизнесите плащат високи заплати на най-добрите си кадри не защото подкрепят старанието и компетенцията по принцип - просто пазарният процес го налага.

Логично е, че няма как най-старателният или компетентен служител да има същата производителност на труда и да допринася същата пределна стойност на изработения продукт за предприемача както и най-мързеливият и немотивиран работник,  да речем. Това би било неестествено, както е неестествено и да има равенството в доходите.

Как нарастват доходите в икономиката?

Реалните доходи нарастват по един-единствен начин. Не чрез баене, молитва, политически абракадабри и популизъм, нито чрез вземане от едни, за да се раздаде на други, както, за нещастие, често се пропагандира. Икономическата наука е безпощадно неутрална, а мислещите хора сами преценяват дали искат да приложат нейните изводи или не.

Реалният доход, тоест нещата, които човек реално може да си купи с парите си, се увеличава само, когато расте производителността на труда. А тя расте, когато нарастват капиталът, инвестиран на единица работник или другояче казано „нетните инвестиции” в машини, съоръжения, бързината и мощността на компютрите, ефикасността на сечивата на труда, - както и подготовка на хората, които ги използват, без съмнение – т.нар. „човешки капитал”. Просто казано, произвежда се повече и по-качествено от услугата на единица труд за единица време. Цените спадат, а реалните  доходи нарастват, дори номинално промяната да не е видима.

Акцентираме върху „веществения капитал”, защото се набива на очи, че там, където го няма, дори всяка година да се бълват с хиляди отлични инженери и физици, има две възможности. „Умните глави” или заминават някъде, където базата, нужна за работата им, съществуват. Или са принудени да практикуват по „разпределение” по села и паланки в неподходящи за дейността и потенциала им условия. А самият факт, че капиталово натрупване е налице на даде място и в дадено време, обикновено е знак, че съдържателните идеи в икономиката и политиката, доминират моментно над заблудите, в които често тези сфери са забулени.