За жалост, днес паричното предлагане се контролира до голяма степен от централните банки, които създават трилиони и трилиони „базови пари”, раздавайки ги на близки финансовите посредници. След кризата 2007-2009 г. централните банкери смъкнаха лихвите на нулеви нива, наливайки трилиони базови пари във финансовите системи. Това доведе до колосално нарастване на финансовите активи, рекордни стойности на акциите и прегряване на пазарите на държавен дълг на някои държави.
Именно тези „изкуствени ръстове” на финансовите пазари, неотговарящи на икономическата конюнктура, са в основата на т.нар. нарастване на нетното богатство на „1-я процент”, който е и най-близък до „печатарската преса”. Това не е естествен пазарен процес и представлява пренасочване на покупателната сила от производители на реални блага към най-първите получатели на новосъздадените, от нищото, пари. Както и сериозно изкривяване на производствената структура, некореспондираща на реалното предлагане и търсене стоки и услуги на пазара.
„Доброто” неравенството в доходите
В по-общ план, доходът до голяма степен зависи от рентабилността на предприемача – сиреч до колко свободните хора, с тяхната частна собственост, биха купували стоки или услугите, които последният предлага на пазара.
Неравенството в доходите, когато зависи от предпочитанията на пазарните субекти, е напълно естествен пазарен процес и насочва производството към по-нужните и производителни сфери с висока степен на ефикасност на използваните производствени фактори. А в условията на оскъдни икономически блага и неизброимо много и различни цели, тази функция е от фундаментална важност.
Доходът на икономически език е пределната стойност на произведения продукт от даден производствен фактор (например, труд), дисконтирана с естествения лихвения процент, търсен от предприемача. Този естествен лихвен процент съдържа чистите времевите предпочитания, предприемачески риск и инфлационната компонента и често се отъждествява с печалба. Чисто икономически погледнато обаче „печалба” е всичко над тази средна норма на възвращаемост за икономиката, която поради възможностите за арбитраж, така или иначе клони към „уеднаквяване”.
Ако даден работник допринася 200 лв. на фирмата с производството си, а лихвеният процент, търсен от предприемача е 5%, то дисконтираната пределна стойност продукта, произведен от труда на работника е 190 лв., тоест предприемачът би платил сума до тези 190 лв.
Напълно вероятно е предприемачът да иска да плати колкото се може по-малко от тази сума. Конкуренцията обаче вдига дохода до пазарните нива и максималната пределната стойност на произведения продукт, дисконтирана с търсената норма на възвращаемост. Бизнесите плащат високи заплати на най-добрите си кадри не защото подкрепят старанието и компетенцията по принцип - просто пазарният процес го налага.
Логично е, че няма как най-старателният или компетентен служител да има същата производителност на труда и да допринася същата пределна стойност на изработения продукт за предприемача както и най-мързеливият и немотивиран работник, да речем. Това би било неестествено, както е неестествено и да има равенството в доходите.
Как нарастват доходите в икономиката?
Реалните доходи нарастват по един-единствен начин. Не чрез баене, молитва, политически абракадабри и популизъм, нито чрез вземане от едни, за да се раздаде на други, както, за нещастие, често се пропагандира. Икономическата наука е безпощадно неутрална, а мислещите хора сами преценяват дали искат да приложат нейните изводи или не.
Реалният доход, тоест нещата, които човек реално може да си купи с парите си, се увеличава само, когато расте производителността на труда. А тя расте, когато нарастват капиталът, инвестиран на единица работник или другояче казано „нетните инвестиции” в машини, съоръжения, бързината и мощността на компютрите, ефикасността на сечивата на труда, - както и подготовка на хората, които ги използват, без съмнение – т.нар. „човешки капитал”. Просто казано, произвежда се повече и по-качествено от услугата на единица труд за единица време. Цените спадат, а реалните доходи нарастват, дори номинално промяната да не е видима.
Акцентираме върху „веществения капитал”, защото се набива на очи, че там, където го няма, дори всяка година да се бълват с хиляди отлични инженери и физици, има две възможности. „Умните глави” или заминават някъде, където базата, нужна за работата им, съществуват. Или са принудени да практикуват по „разпределение” по села и паланки в неподходящи за дейността и потенциала им условия. А самият факт, че капиталово натрупване е налице на даде място и в дадено време, обикновено е знак, че съдържателните идеи в икономиката и политиката, доминират моментно над заблудите, в които често тези сфери са забулени.
преди 8 години Има ли по-нагла кражба от начисляването на лихва върху парите от нищото, искането на реални обезпечения срещи кредит на същите тези пари и обсебването на природните ресурси?! Или вековете на владение на природните ресурси и лицензът на банките, опериращи при частичен резерв са узаконили кражбата?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Няма никакви оправдания при днешните технологии да има бедни хора по света! Ето как всеки човек може да живее с достойнство и да участва в обществените дела: https://drive.google.com/file/d/0B0nMjtYgJ2DFWF9vdkNIQW83NVE/view. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Това е една статия, която добре описва действителността в реалната икономика, в която се създават благата чрез труд творчество и предприемачество, но упорито се мълчи за създаването на парите от нищото и отдаването им срещу лихва, което ограбва всички ни, а другото гробно мълчание е за владението на земните ресурси отново от страна на частните банкери или техни вертикални офшорни структури. Днес само 3% от парите са създадени от централните банки, а другите 97% са създадени от частни банкери, които ни търсят лихви върху тях и реални обезпечения! На какво основание?! http://positivemoney.org/Държавите съществуват, за да гарантират човешките права на всички в еднаква степен! Обърни внимание на чл. 6, 25, 28 от Всеобщата декларация за правата на човека, по която всички държави - членки на ООН са задължена страна: http://***.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg. Тези гаранции налагат законна необходимост от преразпределение през бюджета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години ***, авторът на статията . Вярно е ,че хората не се раждат със еднакви способности, но означава ли това,че нуждите им са много различни? Не, разбира се. На този *** не е виновен, че е ***. Ние не избираме своите гени, родители, среда и култура. Поне 50% от човешката интелигентност се дължи на средата, семейството ,образованието , културата и т.н. Ако икономическото неравенство не позволява нашите таланти да се развият и оползотворят, то очевадно е зло. Голямо зло, защото човека е ресурс за обществото и талантите са рядкост. Болшинството от хората на тази красива планета живеят в недоимък и мизерия и нямат достъп до образование според своя талант и нужди. Кой губи от това? А концентрацията на икономическа власт в едно малцинство с какво помага да се развиваме. Защо тази власт трябва да се унаследява и на какъв пазарен принцип става това? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години https://***.facebook.com/worldeconomicforum/photos/a.378395836478.169618.7746841478/10152261514036479/?type=1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички любители на икономиката.......от моето писаниеАмбицията на повечето бизнес лидери е устойчивия растеж. Той се превърнал не само в централна точка на стратегията на организациите, но и във важен фокус в организационната култура. И докато пътят на сливанията и придобиванията към растеж е бил предпочитан от доста организации, то повече проучвания показват, че тези които изберат органичния растеж имат по-голям шанс за успех.В свят, в който нови конкуренти се появяват по-бързо отвсякога, където организациите от развиващия се свят имат все повече предимства от компаниите в развития свят и където най-добрите практики се пренасят по-бързо от хората, в страниците по-нататък ще разгледаме кой и как печели състезанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За всички любители на икономиката.......от моето писаниеАмбицията на повечето бизнес лидери е устойчивия растеж. Той се превърнал не само в централна точка на стратегията на организациите, но и във важен фокус в организационната култура. И докато пътят на сливанията и придобиванията към растеж е бил предпочитан от доста организации, то повече проучвания показват, че тези които изберат органичния растеж имат по-голям шанс за успех.В свят, в който нови конкуренти се появяват по-бързо отвсякога, където организациите от развиващия се свят имат все повече предимства от компаниите в развития свят и където най-добрите практики се пренасят по-бързо от хората, в страниците по-нататък ще разгледаме кой и как печели състезанието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И пак за Кузман-- от моята бъдеща творбаДиверсифицираните компании избират да разпределят своят производствен капацитет между различни сектори и страни. Това им помага да минимизират зависимостта си от шанс за печалба само от един пазар.Според мнозина корпоративната диверсификация спомага по четири начина като:Намалява променливостта в стойността на портфейла на инвеститоритеПодобрява корпоративната способност за набиране на дългНамалява риска от съкращенияУвеличава оперативната ефикасностСпоред икономиста Хари Марковиц, когато инвеститорите притежават диверсифирано портфолио това намалява променливостта на възвръщаемост от техните инвестиции. Тъй като печалбите от актции не са перфектно взаимосвързани, променливостта в положителна посока на възвращаемостта на даден вид акции може да помогне да се компенсира негативната възвръщаемост от друг вид акции в портфейла. Ето как при притежаването на акции без корелация помежду си намалява общата променливост на стойността на портфейла.Портфейлната теория предполага, че докато диверсификацията при инвеститорите е рационално икономическо поведение, то корпоративната диверсификация се оказва излишна, тъй като инвеститорите могат да диверсифицират техните портфейли по-евтино и ефикасно избирайки да участват на пазара на акции вместо да притежават само акциите на една диверсифицирана компания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години И пак за Кузман-- от моята бъдеща творбаДиверсифицираните компании избират да разпределят своят производствен капацитет между различни сектори и страни. Това им помага да минимизират зависимостта си от шанс за печалба само от един пазар.Според мнозина корпоративната диверсификация спомага по четири начина като:Намалява променливостта в стойността на портфейла на инвеститоритеПодобрява корпоративната способност за набиране на дългНамалява риска от съкращенияУвеличава оперативната ефикасностСпоред икономиста Хари Марковиц, когато инвеститорите притежават диверсифирано портфолио това намалява променливостта на възвръщаемост от техните инвестиции. Тъй като печалбите от актции не са перфектно взаимосвързани, променливостта в положителна посока на възвращаемостта на даден вид акции може да помогне да се компенсира негативната възвръщаемост от друг вид акции в портфейла. Ето как при притежаването на акции без корелация помежду си намалява общата променливост на стойността на портфейла.Портфейлната теория предполага, че докато диверсификацията при инвеститорите е рационално икономическо поведение, то корпоративната диверсификация се оказва излишна, тъй като инвеститорите могат да диверсифицират техните портфейли по-евтино и ефикасно избирайки да участват на пазара на акции вместо да притежават само акциите на една диверсифицирана компания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За Кузман:Догодина излиза книгата ми, ето и абзац от неяЗатруднение: Пазарите се движат заедно, но никой не знае как точноМного от финансовите рискове възникват от взаимносвързаните движения на пазарите причинени от въздействието на факторите оказващи влияние върху пазарния риск. Най-основния начин да се измери склонността на пазарите да се движат заедно е чрез статистическата концепция за корелация. Точното измерване на пазарните корелации е в основата за количественото измерване на риска като буквално всички методи за калкулиране на VaR( value at risk)се базират на предположения относно пресметнати корелации. Добрия риск мениджмънт трябва да допълва изчисленията на VaR със сценарии при възможни екстремни обстоятелства извън сферата на изцяло статистическите модели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар