Финансовите пазари днес
Финансовите пазари са безвъзвратно изкривени, надути и надценени. Банковите баланси – прекомерно раздути. Ливъриджът на банките в еврозоната е 26 към 1. Свръхзадлъжнялостта вече не е изключение, а правило, а финансирането със собствен капитал е нерентабилно.
Когато попитали Лудвиг фон Мизес за най-съществената разлика между капитализма и социализма, той се замислил, след което казал нещо от сорта на: при капитализма има капиталов пазар. Най-вероятно е имал предвид, че е функционирала система, която е предоставяла капитала на най-способните компании, а потребителите са били суверен и диригент на производствения процес посредством покупките и предпочитанията си.
Финансовите пазари и банките обаче вече не са просто каналът за пренос на спестяванията от спестителите/капиталисти към предприемачите/инвеститори. Финансовата система днес е корумпирана и манипулирана. Пазарната стойност на финансовите активи се определя от намесата на централните банки, а пазарните участници са като пристрастени към евтините пари, наливани от централните плановици.
Свидетели сме на национализиране на кривата на доходността, както се казва на финансов жаргон, тоест чрез прийоми на паричната си политика, централните банкери предопределят - вместо пазара - стойността на активите, а оттам и доходността им. А благодарение на банкирането с частичен резерв търговските банки участват дейно в паричното предлагане и промяната на относителните цени в икономиката – най-важните фактори за правилното използване на оскъдния икономически ресурс.
Дисбалансите: все по-големи и по-големи
За да парират естественото свиване на паричното предлагане и болезнения очистителен процес по време на все по-драматичните кризи, централните банки се намесват и ще се намесват отново и отново. Ефектът ще става все по-слаб и краткотраен, а порциите на наливане на ликвидност – все по-големи. Кризата бива избутана във времето, но не и излекувана. Колкото повече се отлага изчистването, толкова по-тежко и дългосрочно ще е то.
А дисбалансите и погрешно инвестираните ресурси остават и нарастват: градове-призраци; необосновани инфраструктурни проекти; публичен сектор, поглъщащ реалната икономика и частната сфера; балони при недвижимите имоти; балонизация на финансовите активи като акции или държавни облигации, по примера на САЩ. Списъкът е дълъг.
Лошото е, че в даден момент дисбалансите в реалната икономика ще са толкова големи, че никакви монетарни инструменти и евтини трикове няма да могат да предотвратят финансово-икономическия разпад.
Голям проблем е, че разделението на труда, частната собственост и натрупването на производствен капитал са под заплаха, което пък застрашава стандарта на живот на всеки от нас. Валутната система, основана на необезпечени хартиени и електронни пари, се е запътила към своя неизбежен крах. Така, както кредитът без реални спестявания исторически неизбежно е отъпквал пътя към ада …
преди 11 години Като цяло статията е много добре написана и ми харесва, но както каза и Hahoto не дава цялата картина. Примерно едно много важно нещо което пропуска е за мултипликатора на парите който се загатва по едно време, та колкото по-малка е лихвата толкова мултипликатора е по-малък и съответно парите като цяло са по-малко, т.е. при основа примерно 5 трильона на ФЕД и лихва 10 % това означава общо пари в системата около 50 трильона, но при лихва от 5 % дори при основа 10 трильона означава пари в системата около 30 трильона това съвсем хипотетично. Така че това е основната причина да не избухва инфлация въпреки увеличението на базата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Цените на суровините не са като през 2009 година, а доста под тях. Това е, защото производството се свива и няма кой да купува, така както в предкзирисния период. Голяма част от инфлацията у нас например е изкуствено - от мита и акзици. Разбира се има инфлация и от спекулативно /т.е. пазарно надценени/ стоки и услуги. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Истинският проблем е отделен още на първа страница - изкривяванията ! Последиците върху световната икономика, и върху бъдещето на света по-общо, трудно могат да се изразят с няколко думи. Борбата да се запазят равнища на печалби в сектори, чиито производства вече не са толкова необходими на обществото, поражда по-страшното - натиск върху обществото да консумира точно тези продукти ! Петрол, сигурност, имоти .. когато е очевидна нуждата от чисти технологии в енергетиката; мобилността, комуникациите, миграцията отдавна създават търпимост между хората, която обаче не хаби муниции и оръжия; отрицателната демография прави излишно строенето на повече нови жилижа и имоти... Но лобитата създават натиска - игри с цените на петрола; финансиране на групировки и откровено радикални движения с цел създаването на конфликти; психози за имоти.. Влиянието на тези практики върху живота ни в бъдеще може да е катастрофално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Боговете полудяха и .... всички станахме (в една или друга степе) икономисти!:-[] отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Цените на имотите, май са единствените, които намаляват. Нормално е, след най-големия имотен балон в историята. За други намаляващи цени не се сещам!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Изход има!Купувайте имоти и злато и никога не теглете кредит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Интересен анализ! Според автора, трябва да се очаква спукване на балона на парите във видът им в момента, като дълговете ще се изчистят с хиперинфлация. Изглежда логично на фона на цената на златото например и съмнително на фона на цената на петрола и други суровини. Вярно е, че се печатат трилиони, за да се покрият токсичните активи.Факт е обаче, че се наблюдава спад на цените на основните стоки от 2007 до днес. Т.е. въпреки трильоните евра, долари и ейни, които печатат банките, ефектът от тях не стимулира нито инвестициите, нито потреблението, което всъщност е двигател икономическата активност. Напротив хората и в Европа и зад океана, отлагат инвистициите си, отказват да потребяват днес.В резулта потреблението се свива, цените се претискат на долу, безработицата се вдига и се завърта едно - ДЕФЛАЦИОННО колело!Така от цялата тази напечатана виртуална шума, няма никъкъв пазарен ефект. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Никой не е казал, че цените на имотите трябва все да растат нагоре. Както имотите, така и парите са просто стока и цената им се движи нагоре надолу.Всичко зависи от това кое е в повече и кое по-малко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Автора се е опитал да погледне реалистично на нещата и... не е успял. Очевидно е, че защитава едностранчиво интереси на една определена прослойка от хората. Парите за 0.5 къщи вложени в депозит през 2007-а, сега биха се равнявали на 2 къщи. Някак си тъпо е да искаме още по-големи лихви та да се равняват на 7 къщи. От друга страна елементарни неща поскъпват и инфлацията е факт. То скоро една къща продадена на търг ще е колкото хамбургер без кет чуп. Въпроса е един - колко нагоре ще стигне процеса на обедняването. Очевидно е, че засяга стабилно т. нар. богата средна класа. Но, вервайте ми, виновници не са бедните бачкери, позволили си 1-2 кредитчета за семки и бонбонки. Реално - доходите паднаха, хората компенсираха с кредити и влошиха още повече положението си.И ако това положение продължи да се влошава още "ниските" лихви ще ви се видят песен.. А дотогава мислете си че има какво още да се съдира от бедняците под вас, те и тези над Вас с това се успокояват..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не прочетох цялата статия, но за мен е абсолютно точен анализ. И въпроса е какво от това. Политиците не се съобразяват с реалната икономика , а единствено с това да бъдат преизбрани. Обама повиши бюджетния дефицит на САЩ със 6 ТРИЛИОНА долара, но американците си го харесаха. В Европа е същото, че и по-лошо. Ще плащаме здраво за това. Бъдете сигурни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар