Финансовите пазари днес
Финансовите пазари са безвъзвратно изкривени, надути и надценени. Банковите баланси – прекомерно раздути. Ливъриджът на банките в еврозоната е 26 към 1. Свръхзадлъжнялостта вече не е изключение, а правило, а финансирането със собствен капитал е нерентабилно.
Когато попитали Лудвиг фон Мизес за най-съществената разлика между капитализма и социализма, той се замислил, след което казал нещо от сорта на: при капитализма има капиталов пазар. Най-вероятно е имал предвид, че е функционирала система, която е предоставяла капитала на най-способните компании, а потребителите са били суверен и диригент на производствения процес посредством покупките и предпочитанията си.
Финансовите пазари и банките обаче вече не са просто каналът за пренос на спестяванията от спестителите/капиталисти към предприемачите/инвеститори. Финансовата система днес е корумпирана и манипулирана. Пазарната стойност на финансовите активи се определя от намесата на централните банки, а пазарните участници са като пристрастени към евтините пари, наливани от централните плановици.
Свидетели сме на национализиране на кривата на доходността, както се казва на финансов жаргон, тоест чрез прийоми на паричната си политика, централните банкери предопределят - вместо пазара - стойността на активите, а оттам и доходността им. А благодарение на банкирането с частичен резерв търговските банки участват дейно в паричното предлагане и промяната на относителните цени в икономиката – най-важните фактори за правилното използване на оскъдния икономически ресурс.
Дисбалансите: все по-големи и по-големи
За да парират естественото свиване на паричното предлагане и болезнения очистителен процес по време на все по-драматичните кризи, централните банки се намесват и ще се намесват отново и отново. Ефектът ще става все по-слаб и краткотраен, а порциите на наливане на ликвидност – все по-големи. Кризата бива избутана във времето, но не и излекувана. Колкото повече се отлага изчистването, толкова по-тежко и дългосрочно ще е то.
А дисбалансите и погрешно инвестираните ресурси остават и нарастват: градове-призраци; необосновани инфраструктурни проекти; публичен сектор, поглъщащ реалната икономика и частната сфера; балони при недвижимите имоти; балонизация на финансовите активи като акции или държавни облигации, по примера на САЩ. Списъкът е дълъг.
Лошото е, че в даден момент дисбалансите в реалната икономика ще са толкова големи, че никакви монетарни инструменти и евтини трикове няма да могат да предотвратят финансово-икономическия разпад.
Голям проблем е, че разделението на труда, частната собственост и натрупването на производствен капитал са под заплаха, което пък застрашава стандарта на живот на всеки от нас. Валутната система, основана на необезпечени хартиени и електронни пари, се е запътила към своя неизбежен крах. Така, както кредитът без реални спестявания исторически неизбежно е отъпквал пътя към ада …
преди 12 години Искам да кажа, че ако вземеш кредит, па макар и с отрицателна лихва (не че има някъде такъв), и с него купиш нещо, държавата на момента ти прибира 20% ДДС (плюс още куп данъци и такси), а кредита си остава ти да го връщаш целия. И ако след това не си на "трапезата" на държавните поръчки, тия пари доста трудно ще стигнат обратно до теб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "при кредитите да се дават отгоре вместо да се вземат"------------------Не че е станало или ще стане точно това, но дори и да стане, при положение, че държавата ни прибира между 40 и 60% от доходите, някой и друг процент лихва не променя кой знае колко нещата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За спестяванията минусови лихви , а при кредитите да се дават отгоре вместо да се вземат :))))))))))))))) ! Това ще стане когато , за да работи човек ще трябва да дава пари вместо да получава ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Те не са полудели, а са в безизходица, в капана на глобализацията и глобалната конкуренция. Ако не печатат пари, ще настъпи дефлация и те избират по-малкото зло. Причината, обаче, е фундаментална и не е корумпираната финансова система. Правителствата и банкерите нямат ресурс, нямат лостове, с които да извадят световната икономика от състезанието по мизерия.Те нямат и политическата воля за това защото има срастване на икономическата с политическата власт. Най-големият проблем е пазарът на труда и пазарлъка между капитала и труда, а оттам и съотношението между печалба и заплати, между натрупване и потребление. В глобалната световна икономика икономическите вождове са в по-изгодни позиции, а синдикатите са омаломощени. От седемдесетте години делът на труда в БВП на повечето държава върви надолу, което намалява отношението потребление производителност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Идеята на политиците е да решат проблемите чрез инфлация, според мен всички валути ще сложат по една нула отзад и всичко ще бъде цветя и рози до следващата криза ;) Така че купуваите на марджин индекси и злато и след две три години ще сте доста по богати :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Когато пазарите спрат да финансират САЩ евтино..., а единствен купувач на американски дълг остане Фед точката на кипене ще е достигната.Това би означавало още по-активнo обезценяване на долара, висока инфлация и бягство от доларови активи.------Инфлацията не е задължителна. Трябва да погледнем от какво зависи инфлацията:(А) От потребителските разходи. Значи ако потребителските разходи са под контрол инфлация от тук не може да "влезе". (Б) Цени на суровините. Ако се спре достъпа на спекуланти до петролните пазари например (както ми се струва, че тихомълком е станало) и тези пазари се регулират по-сериозно, и от тук няма да може да "влезе" инфлация. Така че положението не е чак толкова страшно. Да, ще има едни купища пари, които ще стоят по сметки и трезори, но какво от това. Докато тези пари са в ръцете на малцина, които не знаят какво да правят с тях и/или не могат да предизвикат инфлация, то проблема си е техен. Всъщност, ако няма инфлация, няма да има проблем дори и за тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не изчетох всичко, и може да повторя някой, но: Не мисля, че евтиния кредит беше или е причина за станалите зулуми. Евтиния кредит също трябва да се връща, а при положение, че на пазара има толкова много неща, които не зависят от предприемачите, това не е никак лесна задача. Затова евтиния кредит не е нещо лошо сам по себе си. Истински лошото нещо е НЕОБЕЗПЕЧЕНИЯ кредит. Този, който е за 90, 100 или 110% от стойността на имота, с който е обезпечен. Именно тези кредити създадоха проблемите, а не (толкова) ниските лихви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Последните 10 години имаше разстеж - цените вървяха нагоре.Всички си мислиха че КЕШът е ***. Инвестираха в различни инструменти, акции, стоки,апартаменти. Сега независимо, че се напечатаха трилиони с тях може да се купи повече от преди.Какъв извода? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Свят, в който при лоши макроикономически данни ... инвеститорите се насочват към щатски и германски държавни ценни книжа. Като че ли тези финансови инструменти не са иск именно върху произведеното и удържано чрез данъци от икономиките.---------------------Да, така е! Затова трябва да се направи трудно или невъзможно подобно "насочване". Ето например така:http://represia.blog.bg/politika/2012/12/01/.1026576 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ако ползваш 2009 г. за начална точка, може да намериш суровини с по-ниски цени в момента. Но ако погледнеш голямата картина 10, 20 и повече години назад, тренда е очеваден - нагоре. Или по-точно валутите са надолу и все по-надолу, с временно, краткосрочно засилване. А спекулантите винаги са били любимото извинение на печатарите на валути. отговор Сигнализирай за неуместен коментар