Лично според мен, ефектите и на QE II и на LTROs върху капиталовите пазари не бяха преки, а изцяло косвени. Дори и от балансите на ФЕД и ЕЦБ виждаме, че паричните потоци не са отишли нито към капиталовите, нито към суровинните пазари.
Това означава, че пазарните участници и всички ние предполагаме ефектите от едно евентуално вливане на тази ликвидност на пазарите и реалната икономика – стокова инфлация. Ето защо и акциите и златото продължават да са „спасителният пояс” срещу доларовата инфлация.
Дали обаче не може да станем свидетели на дефлационен сценарий, поне в краткосрочен план, ако тези преки ефекти останат само като теория. За съжаление, пак стигаме до неефективността в подобна парична политика – участниците на пазара правят своите анализи не на фундамента, а на разнопосочните и често променящи се политическо-популистки решения.
Не може да се подмине сериозният риск, който поема самата ЕЦБ, защото LTROs носят своята цена. От една страна рисковете са както дългосрочни, така и краткосрочни. Сериозни притеснения се появиха след като се видя, че само 504 млрд. евро бяха под формата на нови пари.
Ако разгледаме обезпеченията на банките към получените заеми, рисковете са насочени в две насоки – фалит на самите обезпечения или фалит на самите банки, взели заем. Ако погледнем балансите на ЕЦБ, малко след второто LTRO балансовото число достигна 3 трилиона евро. Собствен капитал от 10,76 милиарда прави ливъридж коефициент от близо 300 към едно! В тази ситуация и малки колебания в стабилността на обезпеченията или на длъжниците биха довели до сериозни сътресения.
Ако разгледаме и рисковете пред количествените улеснения отвъд океана те са идентични с тези в Европа. Ето и малко по-систематично представяне на конкретните рискови ситуации:
1. Безспорно на първото място стои притеснението от бъдеща висока инфлация. Вече на няколко места споменах, че възможното увеличение на bank money може да доведе до силна парична инфлация, която още по-силно да се изрази в стокова, в компанията на още по-отворена ножица на социална поляризация в обществото. А истината е, че инфлация имаме от много време насам. Не гледайте само разни манипулируеми кошници – вижте златото, цената му не лети в небесата, защото то самото поскъпва, не … просто доларът се обезценява – т.е. инфлация. И не само при златото, разгледайте всички пазари на суровини – тенденцията е очевидна.
2. Състояние на хаос в международната търговия. Новите пари, завъртяни през Фед, могат да бъдат използвани от домакинствата и фирмите за внос на нови стоки и услуги. Доста доходоносна сделка, нали?
На пръв поглед да, докато търговските партньори просто не спрат износа си към тази страна. В конкретния случай може да си припомним как Китай спря експорта си на някои ценни минерални суровини, именно поради количествените програми на Фед.
3. Логично стигаме до самия валутен риск – и за долара, и за еврото. И QE, и LTRO се разглеждат като дългосрочно оръжие за убиване на стойност. Следвайки здравата икономическа логика подобни монетарни инжекции няма как да не доведат до загуба на стойност. Производството на реални блага, развитието на индустрията и по този начин създаването на добавена стойност в икономиката изостава в пъти от мълниеносните печатници, навсякъде по света …
4. Краткосрочни заблуди и дългосрочна агония. Няма да се повтарям, но историята показва, че монетаризирането на фискални и чисто структурни икономически проблеми е обезболяващо, което не лекува. Напротив, отлагането на реалните решения повишава геометрично социалната им цена.
5. Ефектът на дълговата привързаност. Още и още пари, ниски лихвени проценти водят до липса на спестяване, влизане в още и още дълг и харчене. Разбира се, и да имаме ръст на БВП, номиналните стойности отдавна не са от значение. За съжаление, реалните са доста неприятни. Манипулирането на естествената ресурсна алокация води до по-голямо задлъжняване на домакинствата и фирмите и това е съвсем логично. Алтернативата също е губеща, но в бъдещ момент. Горчив избор, нали?
Ако всичко се оправяше с печатане на пари, то никой от нас нямаше да работи и да полага каквото и да е усилие за подобряване на своя живот. Наивност, глупост или целенасочено лицемерие – няма значение. Истината е, че подобна рецепта не съществува, много лесно е, за да е истина. Доходът се изработва, богатството се печели, а спестяванията се трупат бавно и последователно …
преди 11 години Така, че кредитът е много важен компонент в развитието на дадена икономика, като той трябва да е базиран на реални спестявания - така именно ще имаме стабилност и поемане на допустим риск ... с реално оценен ресурс, последният ще се насочи към компаниите и секторите, които показват най-сериозен потенциал. Тези които искат този ресурс трябва да го заслужат - а както по време на кредитния балон 2003-2007 г. - "куцо и сакато" можеше да се финансира на цена, същата като тази на стабилните и ефективни играчи ... т.е. аз критикувам кредитната балонизация, а не кредитът като цяло :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ricco, концепцията ти за кредита е доста странна, поне от макроикономическа гледна точка. Защото кредитът е функция на спестяванията. От тази гледна точка, производство на база спестявания не изключва по никакъв начин кредита - напротив! Кредитът е от изключителна важност за развитието на дадена икономика. Именно процесът на кредитирането представлява ефективното трансфериране на ресурси от субекти с повече от необходимото им капитал, към такива, които се нуждаят от него. Точно по-внимателното му управление, за което ти споменаваш, е част от концепцията, че кредитът произлиза от спестяванията - а не от новонапечатани пари, което е деконструктивно за ефективното разпределение на капитала - просто защото цената му е изкривена и прикрива проблемите, породени от приемането на прекалено голям риск с помощта на моралния хазарт в цялата система. А самото ограничаване ще стане по естествен път, стига правилата на процесите да са ясни от самото начало. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Изводът (ми) е, че няма как кредитът да бъде премахнат. Поне в близко обозримо бъдеще. Следователно трябва да бъде управляван по-внимателно. Всъщност - много, много по-внимателно отколкото досега. Което значи и да бъде ограничаван. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Преминаване към производства на база спестяване ... от сегашната - потребление на база кредит ..."--------------Това звучи примамливо но няма как да стане. А като че ли няма и нужда. Кредитът има няколко характеристики, които го правят желан инструмент както от човешка (психологическа) гледна точка, така и от икономическа гледна точка. От човешка гледна точка кредитът е начин да се задоволи първичната, бих казал животинска жажда от потребелние ТУК И СЕГА. Да се въздържиш от потребление сега, в името на бъдещи ползи, изисква определен интелектуален потенциал, а това (все още) не е по силите на много хора. От икономическа гледна точка пък, кредитът е (нещо като) план. Всъщност, всеки кредит си Е и план. Т.е. кредитът е начин за планиране в икономиката. А това не е задължително лошо. Също така, ако стъпим само на спестявания, може да се получи ситуация, при която се открива възможност, но поради липса на спестявания тя не може да се реализира. А кредитът би дал такава възможност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Резултатите, обаче, не кореспондират с преките цели, ..... само 50 млрд. евро от общата сума 489 млрд. на първото LTRO се е вляло в икономиката."Спасяването на банките може да се окаже основна цел . Ако няма достатъчно средства за друго.Прякото им подпомагане е последен етап , след като хаотичното наливане на средства не дава резултати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Краси, именно ситуацията, която обрисува с думи показва липсата на здрава икономическа основа. Първо, мисля че се видя, че голяма част от MBS-те не са много нискорискови ... тепърва ще разберем това и за ДЦК-та. Моралният хазарт е пълен, именно с ползването на новонапечатани пари ... и да, те поскъпнаха многократно именно защото инфлацията при активите лети сериозно ... Стоковата инфлация, особено core индексите са прах в очите и ти го знаеш много добре ... Т.е. пак се връщаме в липсата на дългосрочна стратегия за стабилност, а изцяло краткосрочно стабилизиране на ситуацията (а времето е пари и цената на реформите расте прогресивно). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години kanartikin, това е чарът на форумите, че може да се използва и по-остър език ... в медиите примерно, това е по-трудно :) ... Радвам се, че споделяш моите впечатления и размисли. Поздрави и за репликата "Това, че от единият балон до една дата, са се прелели в другият балон от друга дата ... " - много точно формулирано и още по-вярно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дано LuckyYou да е прав, но по-скоро коментарът на deant изглежда по-вероятен (според мен). Основното ми притеснение е, че Европа не намалява ефективно дълговите си нива ... по-скоро намалява дефицитите си на база дълг, което би качило дълговите нива още повече ... ще видим в края на 2013 г., но политическата поляризация в съюза придобива все по-дълбоки размери, което ще затрудни именно ефективността, да не говорим за ефикасността. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години LuckyYou, чак пък повествователна заблуда :). Това което си казал не го оспорвам, даже напротив ... Може да погледнеш в статията, че изрично упоменавам за кой период е графиката и, че корелацията с първото LTRO не е напълно коректна с оглед на началото на тенденцията - т.е. преди датата на първата серия. Относно парите насочили се към дълговите пазари на засегнатите държави още по-малко бих спорил с теб, защото това е истината ... дори както съм написал косвения ефект е по-силен от прекия ... и защо да крия истината? Тя показва още по-силно извратеността на фундамента ... от единия джоб в другия, защото част от обезпеченията, които приема ЕЦБ са ... ами пак дцк-та и то на закъсалите страни ... дори и на Гърция. Явно, аз не съм се изразил коректно, но противоречие по темата тук няма, поне от моя стана ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години balkando, както отговорих и на lkisiov не претендирам, че предсказвам каквото и да било ... дори прогнозирането не ми е страст, защото таймингът е нещо доста имагинерно :) ... Аз дори бих те поправил ... това не се говореше от 2008 г., а от 2003-2004 ... а може и от по-рано. Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар