Лично според мен, ефектите и на QE II и на LTROs върху капиталовите пазари не бяха преки, а изцяло косвени. Дори и от балансите на ФЕД и ЕЦБ виждаме, че паричните потоци не са отишли нито към капиталовите, нито към суровинните пазари.
Това означава, че пазарните участници и всички ние предполагаме ефектите от едно евентуално вливане на тази ликвидност на пазарите и реалната икономика – стокова инфлация. Ето защо и акциите и златото продължават да са „спасителният пояс” срещу доларовата инфлация.
Дали обаче не може да станем свидетели на дефлационен сценарий, поне в краткосрочен план, ако тези преки ефекти останат само като теория. За съжаление, пак стигаме до неефективността в подобна парична политика – участниците на пазара правят своите анализи не на фундамента, а на разнопосочните и често променящи се политическо-популистки решения.
Не може да се подмине сериозният риск, който поема самата ЕЦБ, защото LTROs носят своята цена. От една страна рисковете са както дългосрочни, така и краткосрочни. Сериозни притеснения се появиха след като се видя, че само 504 млрд. евро бяха под формата на нови пари.
Ако разгледаме обезпеченията на банките към получените заеми, рисковете са насочени в две насоки – фалит на самите обезпечения или фалит на самите банки, взели заем. Ако погледнем балансите на ЕЦБ, малко след второто LTRO балансовото число достигна 3 трилиона евро. Собствен капитал от 10,76 милиарда прави ливъридж коефициент от близо 300 към едно! В тази ситуация и малки колебания в стабилността на обезпеченията или на длъжниците биха довели до сериозни сътресения.
Ако разгледаме и рисковете пред количествените улеснения отвъд океана те са идентични с тези в Европа. Ето и малко по-систематично представяне на конкретните рискови ситуации:
1. Безспорно на първото място стои притеснението от бъдеща висока инфлация. Вече на няколко места споменах, че възможното увеличение на bank money може да доведе до силна парична инфлация, която още по-силно да се изрази в стокова, в компанията на още по-отворена ножица на социална поляризация в обществото. А истината е, че инфлация имаме от много време насам. Не гледайте само разни манипулируеми кошници – вижте златото, цената му не лети в небесата, защото то самото поскъпва, не … просто доларът се обезценява – т.е. инфлация. И не само при златото, разгледайте всички пазари на суровини – тенденцията е очевидна.
2. Състояние на хаос в международната търговия. Новите пари, завъртяни през Фед, могат да бъдат използвани от домакинствата и фирмите за внос на нови стоки и услуги. Доста доходоносна сделка, нали?
На пръв поглед да, докато търговските партньори просто не спрат износа си към тази страна. В конкретния случай може да си припомним как Китай спря експорта си на някои ценни минерални суровини, именно поради количествените програми на Фед.
3. Логично стигаме до самия валутен риск – и за долара, и за еврото. И QE, и LTRO се разглеждат като дългосрочно оръжие за убиване на стойност. Следвайки здравата икономическа логика подобни монетарни инжекции няма как да не доведат до загуба на стойност. Производството на реални блага, развитието на индустрията и по този начин създаването на добавена стойност в икономиката изостава в пъти от мълниеносните печатници, навсякъде по света …
4. Краткосрочни заблуди и дългосрочна агония. Няма да се повтарям, но историята показва, че монетаризирането на фискални и чисто структурни икономически проблеми е обезболяващо, което не лекува. Напротив, отлагането на реалните решения повишава геометрично социалната им цена.
5. Ефектът на дълговата привързаност. Още и още пари, ниски лихвени проценти водят до липса на спестяване, влизане в още и още дълг и харчене. Разбира се, и да имаме ръст на БВП, номиналните стойности отдавна не са от значение. За съжаление, реалните са доста неприятни. Манипулирането на естествената ресурсна алокация води до по-голямо задлъжняване на домакинствата и фирмите и това е съвсем логично. Алтернативата също е губеща, но в бъдещ момент. Горчив избор, нали?
Ако всичко се оправяше с печатане на пари, то никой от нас нямаше да работи и да полага каквото и да е усилие за подобряване на своя живот. Наивност, глупост или целенасочено лицемерие – няма значение. Истината е, че подобна рецепта не съществува, много лесно е, за да е истина. Доходът се изработва, богатството се печели, а спестяванията се трупат бавно и последователно …
преди 11 години Дискусията е интересна , щом не е лична , защо и ни е да не можем да научим нещо от нея.Моля , пишете тук ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Готово - там са. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Добре, да минем на лични съобщения - ще пиша там (по-късно днес). Надявам се да работи - не съм го ползвал досега... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години С Краси сме дискутирали темата и както се вижда в статията му, той не отрича, че наливането на лесни пари води до балонизиране. Просто той акцентира върху свръх дефицитите, т.е. фискалната страна на проблема - което е напълно коректна позиция! А обвързаността на фискалните проблеми с печалбите през призмата на капиталовите пазари е много интересна интерпретация, подкрепена с много аргументи ... Аз бих ти препоръчал няколко страхотни книги по темата за кредита и паричната политика, като една със сигурност ще ти хареса:http://***.amazon.com/Manias-Panics-Crashes-Financial-Investment/dp/0471467146Предлагам, ако искаш да преминем на лични съобщения, защото може да досадим на околните ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ." - В тези думи няма и капка противоречие! Добре, пак казвам, че концептуално идеята за спестяванията е в това, че е важно циркулацията да се саморегулира, а ролята на ЦБ е да не допуска създаването на подобна ситуация, която ти описа по-горе ... защото стигне ли се до намесата на ЦБ, явно нещата се изпуснати от контрол ... Паричната система е изключително базирана на доверие, особено частично обезпечената с резерви (и то какви резерви) и точно поради това ЦБ е основен фактор за следене за спазването на правилата и адекватните кредитни процеси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма такава пряка (!) необходимост."Има напълно пряка необходимост за устойчив растеж. Ти говориш за кредитен растеж, който рано или късно ще доведе до системни дисбаланси ... а както и аз споменах банкирането с частичен резерв е по-големият проблем, над това, че кредитите не са на база реални спестявания ... а най-същественият проблем е необезпечеността на парите ... виждаш, че проблемите пред цялата система са от самото и начало ... и именно тук се къса логичната връзка между спестявания-инвестиции-кредит-лихви-цени ... картината се изкривява тотално ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ... а ако към това се прибавят и нови пари, балонът придобива още по-големи размери ... Имотният балон в САЩ бе надут най-вече с помощта на правителството и квази държавните Фани и Фреди, които "гарантираха" пазарът на ипотечни облигации ... а тези гаранции донесоха ААА от кредитните агенции за голяма част от тези джънк активи и тн. ... в БГ също ТБ-и кредитираха безумни покупки на имоти, както и чуждите капитали влели се в нашата икономика ... Само едно уточнение печатницата на БНБ не спира да печата пари всеки ден - това е мит, че не печатаме ... а освен резервите виж платежния баланс и ще видиш от къде се захранва кредитната експанзия ... но мисля, че и тук стигнахме до консенсус свързан с основната роля на прекомерния кредит от банките за надуването на даден балон ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Новонапечатаните пари са - нека да дам едно сравнение, като акционерния капитал ... ако имаме увеличение на капитала, то трябва да е равномерно разпределено между сегашните акционери, за да не се разводни техния дял - именно това е аналогията на хеликоптера на Бернанке, но както великият икономист Кантион поставя ефекта на фунията при новите пари - винаги тези, които ги вземат първи са облагодетелствани ... и тук е един от големите проблеми ... а най-големият е *** в това, че парите нямат никакво обезпечение, т.е. никаква вътрешна стойност - тук е разковничето и за съжаление решението на подобен казус изисква много голяма политическа воля ... което си е една химера ..."Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки." ... Точно така, именно кредитната експанзия доведе до надуването на тези балони и именно чрез банковия сектор ... Пак повтарям за системата с частичен резерв - там единица спестяване може да се мултиплицира 10 пъти .. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата." ... Явно, започваме да се движим към стесняване на противоречията ... нека да изясня какво имам предвид под източника на спестявания - Говоря за това, че е важно парите да са изработени, а не дошли от никъде с цел спасяване на кожата на големи банки, които са взимали неразумни решения. Говоря за риска, защото именно важните правила при които се дават заемите са потъпкани от моралния хазарт от действията на ЦБ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Лихвата е цената на капитала и нулевите стойности показват проблем в самата система. ОЛП е основен инструмент на ЦБ и когато той не работи, както се видя и в Япония, и сега в САЩ и Европа следователно има големи пукнатини в цялостния конструкт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар