Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Лично според мен, ефектите и на QE II и на LTROs върху капиталовите пазари не бяха преки, а изцяло косвени. Дори и от балансите на ФЕД и ЕЦБ виждаме, че паричните потоци не са отишли нито към капиталовите, нито към суровинните пазари.

Това означава, че пазарните участници и всички ние предполагаме ефектите от едно евентуално вливане на тази ликвидност на пазарите и реалната икономика – стокова инфлация. Ето защо и акциите и златото продължават да са „спасителният пояс” срещу доларовата инфлация.

Дали обаче не може да станем свидетели на дефлационен сценарий, поне в краткосрочен план, ако тези преки ефекти останат само като теория. За съжаление, пак стигаме до неефективността в подобна парична политика – участниците на пазара правят своите анализи не на фундамента, а на разнопосочните и често променящи се политическо-популистки решения.

Не може да се подмине сериозният риск, който поема самата ЕЦБ, защото LTROs носят своята цена. От една страна рисковете са както дългосрочни, така и краткосрочни. Сериозни притеснения се появиха след като се видя, че само 504 млрд. евро бяха под формата на нови пари.

Ако разгледаме обезпеченията на банките към получените заеми, рисковете са насочени в две насоки – фалит на самите обезпечения или фалит на самите банки, взели заем. Ако погледнем балансите на ЕЦБ, малко след второто LTRO балансовото число достигна 3 трилиона евро. Собствен капитал от 10,76 милиарда прави ливъридж коефициент от близо 300 към едно! В тази ситуация и малки колебания в стабилността на обезпеченията или на длъжниците биха довели до сериозни сътресения.

Ако разгледаме и рисковете пред количествените улеснения отвъд океана те са идентични с тези в Европа. Ето и малко по-систематично представяне на конкретните рискови ситуации:

1. Безспорно на първото място стои притеснението от бъдеща висока инфлация. Вече на няколко места споменах, че възможното увеличение на bank money може да доведе до силна парична инфлация, която още по-силно да се изрази в стокова, в компанията на още по-отворена ножица на социална поляризация в обществото. А истината е, че инфлация имаме от много време насам. Не гледайте само разни манипулируеми кошници – вижте златото, цената му не лети в небесата, защото то самото поскъпва, не … просто доларът се обезценява – т.е. инфлация. И не само при златото, разгледайте всички пазари на суровини – тенденцията е очевидна.

2. Състояние на хаос в международната търговия. Новите пари, завъртяни през Фед, могат да бъдат използвани от домакинствата и фирмите за внос на нови стоки и услуги. Доста доходоносна сделка, нали?

На пръв поглед да, докато търговските партньори просто не спрат износа си към тази страна. В конкретния случай може да си припомним как Китай спря експорта си на някои ценни минерални суровини, именно поради количествените програми на Фед.

3. Логично стигаме до самия валутен риск – и за долара, и за еврото. И QE, и LTRO се разглеждат като дългосрочно оръжие за убиване на стойност. Следвайки здравата икономическа логика подобни монетарни инжекции няма как да не доведат до загуба на стойност. Производството на реални блага, развитието на индустрията и по този начин създаването на добавена стойност в икономиката изостава в пъти от мълниеносните печатници, навсякъде по света …

4. Краткосрочни заблуди и дългосрочна агония. Няма да се повтарям, но историята показва, че монетаризирането на фискални и чисто структурни икономически проблеми е обезболяващо, което не лекува. Напротив, отлагането на реалните решения повишава геометрично социалната им цена.

5. Ефектът на дълговата привързаност. Още и още пари, ниски лихвени проценти водят до липса на спестяване, влизане в още и още дълг и харчене. Разбира се, и да имаме ръст на БВП, номиналните стойности отдавна не са от значение. За съжаление, реалните са доста неприятни. Манипулирането на естествената ресурсна алокация води до по-голямо задлъжняване на домакинствата и фирмите и това е съвсем логично. Алтернативата също е губеща, но в бъдещ момент. Горчив избор, нали?

Ако всичко се оправяше с печатане на пари, то никой от нас нямаше да работи и да полага каквото и да е усилие за подобряване на своя живот. Наивност, глупост или целенасочено лицемерие – няма значение. Истината е, че подобна рецепта не съществува, много лесно е, за да е истина. Доходът се изработва, богатството се печели, а спестяванията се трупат бавно и последователно …