На графиката, посочена по-долу можем да проследим промяната на водещия германски борсов индекс DAX по време на двете LTROs. На 21 декември 2011 г. котировките бяха на нива 5791 пункта, а на 16 март 2012 г. достигнаха 7157 пункта. В проценти това е ръст от над 23%.
Влияние имаше и върху държавните облигации на проблемните страни, спомагайки за намаляване на техните доходности (на 30 декември 2011 г. 10-годишните държавни книжа на Италия имаха доходност 7,11%, докато само след два месеца и 8 дни, или на 8 март 2012 г., тя се понижи до 4,81).
Повечето пари обаче се върнаха обратно в ЕЦБ, както се вижда на долната графика. Става въпрос за следното: банка взима тригодишен заем от ЕЦБ и след това го депозира обратно в централната банка на краткосрочен влог. Целта е ликвидна позиция за инвестиране при по-добри условия. Така, разбира се, ясно може да заключим за липсата на доверието във финансовата система на Стария континент.
На показаната графика може да проследим тенденцията при overnight депозитите в ЕЦБ от банковия сектор. Около първото LTRO на 21 декември балансите се повишават драстично, достигайки над половин трилион евро в началото на следващата година. Тази сума е по-голяма от цялата абсолютна стойност на първото LTRO. Разбира се, виждаме, че възходящата тенденция започва преди 21 декември 2011 г., но ако отделим т.нар. нови заеми от цялата сума, ще видим пълно препокриване.
Сумата на новите заеми „new loan proceeds” е около 193 млрд. евро, от което може да заключим, че целият нов ресурс е депозиран обратно в ЕЦБ. Това е чиста форма стерилизирана ликвидност. Ефектът е същият, както при издаването на краткосрочни ДЦК от ЕЦБ.
Това от своя страна доведе до ситуация подобна на тази отвъд океана. Паричната база или така наречените "state money" отчетоха повишение, докато банковият мултипликатор остана на сравнително ниски нива, което е причината bank money да останат в режим на тиктакаща бомба. Както знаем, паричното предлагане се разширява предимно от парите, създадени от банките или именно bank money.
Голяма част и от QE вливанията, и от LTROs остават почти „неподвижни”, буфер за непредвидени ситуации. Тук обаче липсва икономическата логика, защото по подобен път ефективното насочване на капиталите е невъзможно, изчистването на системата е невъзможно, изграждането на нов фундамент е невъзможно.
Една от основните разлики между LTROs от ЕЦБ и останалите подобни механизми от САЩ, Япония и Великобритания е свързана с това, че ЕЦБ насочи ресурсите директно към банките, осигурявайки им финансиране в момент, в който дори на междубанковия пазар доверието беше на изчезване. Особено ако говорим за по-дългосрочно финансиране.
Реакцията от страна на пазарите беше почти еквивалентна след операциите LTROs и тези отвъд океана QE I, QE II. Само за шест месеца след анонсирането на QE II лекият суров петрол поскъпна с над 40% (виж долната графика). По идентичен сценарии се разви и търговията с брента след първото LTRO.
преди 11 години Ефектът на банковия мултипликатор е в пъти по-силен от номиналното увеличение на паричната база, но именно помпането на базата е бомба със закъснител - при бъдещо отвързване на мултипликатора. Просто, трябва да се върнем към почти всички кризи в последните две столетия и повече и ще видим, че почти всяка криза е причинена от кредитна експанзия и балонизиране на конкретен сектор. Как може да отъждествиш реалните спестявания с новонапечатаните пари от ЦБ - това е безумно твърдение. Именно в думите се крие голямата разлика. Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ...на заем, но без да носи риск. Ако носи риск вече е друг разговор. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И след като не е важно откъде идват парите можем да заключим, че (в чисто технически аспект) спестяванията не са важни като необходим ресурс за кредитиране. Важни са само спестителите като носители на качества и ценности, които са им помогнали да спестят тези пари. Но в ситуация, в която много хора по един или друг начин са се сдобили с пари, управлението на които надхвърля нивото им на компетентност, то тази връзка (този носител на ценности) се губи и така вече няма значение дали някой е спестил тези пари или те са напечатани. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо"-------------Не са, но ефектът е един и същ - увеличаване на паричната маса. А важен е ефектът. И затова казах, че няма значение как е увеличена паричната маса - чрез "печатане" на пари или чрез банковия милтипликатор - ефектът е един и същ.Относно стабилността, която спестяванията (уж) предоставят - е каква стабилност предоставят като сам казваш, че в днешния глобален свят банковия мултипликатор е неконтролируем?! Значи пак стигаме до там, че е все едно от къде ще се "изсипят" парите на някой пазар - от спестявания или от ЦБ. И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Именно лихвите са важният, фундаменталният стълб в стабилното кредитиране. "за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай" - ето това е ефективният механизъм. Що се отнася до ЦБ - точно нулевата лихва показва грешката в самия конструкт на системата, защото нулеви лихви означава само едно - има проблем и то голям, защото безплатен обяд няма ... и това се вижда днес. Ако можеше да съществува кредитиране на нулеви лихви животът щеше да е прекалено лесен и да си пишем от Бахамите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Твоят аргумент за миналото и настоящето, за мен, е напълно погрешен. Бъдещият поглед зависи и това е съвсем логично от миналото. Просто раздели субектите - тези които са спестявали имат ресурса да дадат кредит на тези, които имат бъдещи идеи, но нямат финансиране. Честно казано, от къде мислиш, че идва кредитът днес - тай винаги идва от различен вид спестявания от различни групи икономически актьори. Засъжаление, по време на война или тежка криза кейнсианските рецепти са на почит (въпреки, че Кейнс е много грешно или целенасочено грешно интерпретиран в определени ситуации) и тук е проблемът в парите създадени от нищото. Именно там се крие и твоето притеснение за невъзможността за коректното управление на паричната маса. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Много си прав, че е остаряло схващане - и това е тъжната истина. Подобно схващане е остаряло, защото популизмът и политическата реторика не възприема подобни концепции. Тя води до стабилност и много трудна манипулация на паричната система. Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо - Това че има зависимост между state money и bank money не означава, че са едно и също нещо. "управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо" - Аз бих добавил, в днешния глобализиран свят - невъзможно. Точно поради тази причина паричната база трябва да е стабилна, защото тя е бомбата със закъснител ако банковия мултипликатор се ускори. Опитите на една шепа хора да управляват bank money е несвойствено и както виждаме в реалността - невъзможно. И точно поради тези причини кредитът трябва да зависи от спестяванията, ако искаме стабилна парична система - но, пак казвам, това не е желано от именно тази шепа хора, за които споменах .. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А ако намесим и лихвите става по-сложно - за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай. Докато кредитът от централните банки може да бъде отпускан и при нулеви лихви и така натискът за постигане на растеж би бил (значително) по-нисък. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Защото кредитът е функция на спестяванията."--------------Това е остаряло схващане (поне от няколко века насам), но все още много хора (всъщност - повечето) не го осъзнават. Дали парите са напечатани (от централните банки) или са мултиплицирани от банковия мултипликатор е напълно едно и също (с разликата, че управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо). В този смисъл, кредитът не зависи (а в крайния теоретичен вариант няма и нужда да зависи) от спестяванията. Защото спестяванията са резултат от миналото, а кредитът е "поглед" към бъдещето и понеже няма пряка връзка между това, което е било и това, което може да бъде, затова и (теоретично поне) няма нужда кредитът да зависи от спестяванията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар