На графиката, посочена по-долу можем да проследим промяната на водещия германски борсов индекс DAX по време на двете LTROs. На 21 декември 2011 г. котировките бяха на нива 5791 пункта, а на 16 март 2012 г. достигнаха 7157 пункта. В проценти това е ръст от над 23%.
Влияние имаше и върху държавните облигации на проблемните страни, спомагайки за намаляване на техните доходности (на 30 декември 2011 г. 10-годишните държавни книжа на Италия имаха доходност 7,11%, докато само след два месеца и 8 дни, или на 8 март 2012 г., тя се понижи до 4,81).
Повечето пари обаче се върнаха обратно в ЕЦБ, както се вижда на долната графика. Става въпрос за следното: банка взима тригодишен заем от ЕЦБ и след това го депозира обратно в централната банка на краткосрочен влог. Целта е ликвидна позиция за инвестиране при по-добри условия. Така, разбира се, ясно може да заключим за липсата на доверието във финансовата система на Стария континент.
На показаната графика може да проследим тенденцията при overnight депозитите в ЕЦБ от банковия сектор. Около първото LTRO на 21 декември балансите се повишават драстично, достигайки над половин трилион евро в началото на следващата година. Тази сума е по-голяма от цялата абсолютна стойност на първото LTRO. Разбира се, виждаме, че възходящата тенденция започва преди 21 декември 2011 г., но ако отделим т.нар. нови заеми от цялата сума, ще видим пълно препокриване.
Сумата на новите заеми „new loan proceeds” е около 193 млрд. евро, от което може да заключим, че целият нов ресурс е депозиран обратно в ЕЦБ. Това е чиста форма стерилизирана ликвидност. Ефектът е същият, както при издаването на краткосрочни ДЦК от ЕЦБ.
Това от своя страна доведе до ситуация подобна на тази отвъд океана. Паричната база или така наречените "state money" отчетоха повишение, докато банковият мултипликатор остана на сравнително ниски нива, което е причината bank money да останат в режим на тиктакаща бомба. Както знаем, паричното предлагане се разширява предимно от парите, създадени от банките или именно bank money.
Голяма част и от QE вливанията, и от LTROs остават почти „неподвижни”, буфер за непредвидени ситуации. Тук обаче липсва икономическата логика, защото по подобен път ефективното насочване на капиталите е невъзможно, изчистването на системата е невъзможно, изграждането на нов фундамент е невъзможно.
Една от основните разлики между LTROs от ЕЦБ и останалите подобни механизми от САЩ, Япония и Великобритания е свързана с това, че ЕЦБ насочи ресурсите директно към банките, осигурявайки им финансиране в момент, в който дори на междубанковия пазар доверието беше на изчезване. Особено ако говорим за по-дългосрочно финансиране.
Реакцията от страна на пазарите беше почти еквивалентна след операциите LTROs и тези отвъд океана QE I, QE II. Само за шест месеца след анонсирането на QE II лекият суров петрол поскъпна с над 40% (виж долната графика). По идентичен сценарии се разви и търговията с брента след първото LTRO.
преди 12 години Дискусията е интересна , щом не е лична , защо и ни е да не можем да научим нещо от нея.Моля , пишете тук ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Готово - там са. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Добре, да минем на лични съобщения - ще пиша там (по-късно днес). Надявам се да работи - не съм го ползвал досега... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години С Краси сме дискутирали темата и както се вижда в статията му, той не отрича, че наливането на лесни пари води до балонизиране. Просто той акцентира върху свръх дефицитите, т.е. фискалната страна на проблема - което е напълно коректна позиция! А обвързаността на фискалните проблеми с печалбите през призмата на капиталовите пазари е много интересна интерпретация, подкрепена с много аргументи ... Аз бих ти препоръчал няколко страхотни книги по темата за кредита и паричната политика, като една със сигурност ще ти хареса:http://***.amazon.com/Manias-Panics-Crashes-Financial-Investment/dp/0471467146Предлагам, ако искаш да преминем на лични съобщения, защото може да досадим на околните ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ." - В тези думи няма и капка противоречие! Добре, пак казвам, че концептуално идеята за спестяванията е в това, че е важно циркулацията да се саморегулира, а ролята на ЦБ е да не допуска създаването на подобна ситуация, която ти описа по-горе ... защото стигне ли се до намесата на ЦБ, явно нещата се изпуснати от контрол ... Паричната система е изключително базирана на доверие, особено частично обезпечената с резерви (и то какви резерви) и точно поради това ЦБ е основен фактор за следене за спазването на правилата и адекватните кредитни процеси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма такава пряка (!) необходимост."Има напълно пряка необходимост за устойчив растеж. Ти говориш за кредитен растеж, който рано или късно ще доведе до системни дисбаланси ... а както и аз споменах банкирането с частичен резерв е по-големият проблем, над това, че кредитите не са на база реални спестявания ... а най-същественият проблем е необезпечеността на парите ... виждаш, че проблемите пред цялата система са от самото и начало ... и именно тук се къса логичната връзка между спестявания-инвестиции-кредит-лихви-цени ... картината се изкривява тотално ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години ... а ако към това се прибавят и нови пари, балонът придобива още по-големи размери ... Имотният балон в САЩ бе надут най-вече с помощта на правителството и квази държавните Фани и Фреди, които "гарантираха" пазарът на ипотечни облигации ... а тези гаранции донесоха ААА от кредитните агенции за голяма част от тези джънк активи и тн. ... в БГ също ТБ-и кредитираха безумни покупки на имоти, както и чуждите капитали влели се в нашата икономика ... Само едно уточнение печатницата на БНБ не спира да печата пари всеки ден - това е мит, че не печатаме ... а освен резервите виж платежния баланс и ще видиш от къде се захранва кредитната експанзия ... но мисля, че и тук стигнахме до консенсус свързан с основната роля на прекомерния кредит от банките за надуването на даден балон ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Новонапечатаните пари са - нека да дам едно сравнение, като акционерния капитал ... ако имаме увеличение на капитала, то трябва да е равномерно разпределено между сегашните акционери, за да не се разводни техния дял - именно това е аналогията на хеликоптера на Бернанке, но както великият икономист Кантион поставя ефекта на фунията при новите пари - винаги тези, които ги вземат първи са облагодетелствани ... и тук е един от големите проблеми ... а най-големият е *** в това, че парите нямат никакво обезпечение, т.е. никаква вътрешна стойност - тук е разковничето и за съжаление решението на подобен казус изисква много голяма политическа воля ... което си е една химера ..."Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки." ... Точно така, именно кредитната експанзия доведе до надуването на тези балони и именно чрез банковия сектор ... Пак повтарям за системата с частичен резерв - там единица спестяване може да се мултиплицира 10 пъти .. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата." ... Явно, започваме да се движим към стесняване на противоречията ... нека да изясня какво имам предвид под източника на спестявания - Говоря за това, че е важно парите да са изработени, а не дошли от никъде с цел спасяване на кожата на големи банки, които са взимали неразумни решения. Говоря за риска, защото именно важните правила при които се дават заемите са потъпкани от моралния хазарт от действията на ЦБ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Лихвата е цената на капитала и нулевите стойности показват проблем в самата система. ОЛП е основен инструмент на ЦБ и когато той не работи, както се видя и в Япония, и сега в САЩ и Европа следователно има големи пукнатини в цялостния конструкт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар