Меркел е права, Гърция трябва да мине по пътя на България

Да си беден, разбира се, никак не е забавно. Заетите в държавния сектор получават ниски възнаграждения, а пенсионерите едва оцеляват с ниските си пенсии. Нито една магистрала не е завършена напълно, така че да се свържат двата края на страната, само част от метрото в столицата е готово. Това е цената да не се харчат пари, които не са твои, за подобрения на държавно или индивидуално ниво.

Днес обаче България записва икономически ръст, а държавният дълг е вторият най-нисък в ЕС (след Естония) и е на ниво 16% от БВП. Бюджетният дефицит е управляем на ниво около 2 на сто от БВП въпреки плоския данък за фирмите и населението от едва 10%. Валутните резерви възлизат на около 6%.

Казано накратко, страната има бъдеще.

В контраст, гърците харчеха повече, отколкото получават, през последните 20 години. Веднъж назначен в държавния сектор, служителят не може да бъде освободен. Ползваха се 40 почивни дни в годината, получаваха се гарантирано по 14 заплати в годината. В резултат на това гърците станаха по-богати, но стандартът им бе неустойчив.

Държавният дълг скочи до 165% от БВП, а дефицитът е практически неконтролируем на ниво 9,1 на сто.

След приемането на еврото през 2001 година гръцкото правителство се провали с овладяването на цените на дребно, които се утроиха. Традиционният в страната пай със сирене струваше 30 евро цента през 2001 година, а през 2006 вече се продаваше за 3 евро.

Как е възможно това? На колко места по света суровините поскъпнаха десетократно за този период? Вместо да положи усилия в контрол над цените, правителството се фокусира върху вдигането на заплатите, а това предизвика увеличена нужда от кредити.

Прекомерен ливъридж бе използван и за инфраструктурните проекти. Магистралите в Гърция са безупречни, пристанищата са произведения на изкуството и са по-добри от тези в Германия. Атина бе преобразена за Олимпиадата през 2004 година. Оценките на цената за всичко това варират между 6 и 27 млрд. евро.

Очевидно е за всеки макроикономист, че подобна инфраструктура не кореспондира с брутния вътрешен продукт на Гърция, който е около 300 млрд. евро. Повечето пари дойдоха от заеми, а както Меркел знае – винаги идва денят за разплата.

Примерът на България е единственият път напред за Гърция. Той не означава, че страната веднага трябва да стане по-бедна. За разлика от България през 90-те години, Гърция има инфраструктура и спестявания – според някои оценки 600 млрд. евро стоят извън страната, а това може да улесни процеса.

Затягането на коланите би трябвало да направи и правителството, и населението по-дисциплинирани в харченето.

Европа може и да подходи грешно към овладяването на финансовата криза, но през последните три години гърците опитват да прехвърлят вината за състоянието на собствената си икономика на други. Докато в страната не признаят собствените си грешки, пътят на развитие никога няма да бъде устойчив.

Или паят със сирене трябва отново да се продава за 30 цента по улиците на Атина, или Гърция ще трябва да напусне еврозоната.

Какъв път трябва да избере Гърция и има ли страната бъдеще в еврозоната? Ще може ли правителството да плати цената на евентуалното членство? Очакваме мненията ви на info@investor.bg