Меркел е права, Гърция трябва да мине по пътя на България

По-рано този месец канцлерът на Германия Ангела Меркел посочи България като пример за благоразумна фискална политика в условията на финансова криза. Такова нещо – все още най-бедната страна в Европа да бъде давана като модел за подражание, не се случва често.

Единственият начин признанието на Меркел да бъде разбрано е да се направи паралел между нейното убеждение, че държавите, които харчат повече, отколкото получават, трябва да минат през период от драстично орязване на разходите, ако искат да търсят устойчив растеж.

Такова мнение изразява Илиян Скарлатов, генерален мениджър на KBC Securities в България в публикация за Bloomberg.

Ако не за гърците, то поне за българите думите на Меркел имат смисъл.

Гърците и българите са имали много общо помежду си, като се изключат последните десетилетия. И двата народа са живели векове под османско робство, и двата са се борили за своята независимост и са били бедните жители на задния вход на Европа.

Пътищата обаче се разделят след Втората световна война, когато България става част от Съветския блок, а Гърция остава част от Западна Европа. След като през 1981 година Гърция влиза в Европейския съюз, тогава Европейска икономическа общност, страната е заляна с пари, докато при комунистите отвъд оградата има стагнация, пише Скарлатов.

По-късно, когато през 1989 година Съветският блок се разпада, в България се ражда демокрацията – но без пари в хазната, които да я финансират. Спестяванията се оказват недостатъчни, магазините са празни, безработицата е висока, а инфраструктурата се разпада. Затягането на коланите просто се превръща в част от живота.

След седем години отлагане на реформи, бум на частния бизнес и почти пълно отсъствие на регулации, през 1996 година хиперинфлацията връхлита България и отново стопява спестяванията, като една трета от банките в страната фалират. В резултат на това левът бива обвързан с немската марка (по-късно с еврото), а на централната банка е отнета възможността да кредитира търговските банки.

С валутния борд, въведен с помощта на Международния валутен фонд, на България се налага задължението всички пари в обращение да са покрити с валутни резерви.

Десетилетието от 1989 до 1999 година беше тежко, но превърна България в дисциплинирана нация от спестители, дори след като през 2007 година страната става част от ЕС. Банковият сектор успешно се финансира със спестяванията, които осигуряват здравословна капиталова адекватност от 15,8%. Разпространението на кредитни карти е изключително ниско – населението предпочита разплащанията в брой.