Сребърният фонд срещу външния дълг

Дискусиите за бъдещето на Сребърния фонд стават все по-разгорещени. Те вече излязоха извън пределите на България, като дори Европейската централна банка изказа становище по въпроса – при това доста остро. След като през последните седмици се чуха мненията на политици и експерти, Investor.bg се обърна към своите читатели – дребни инвеститори, анализатори, за да се чуе и тяхното мнение.

В поредица от публикации ще ви покажем мнението на онези, които се осмелиха да изразят своята позиция.

Последните месеци във фокуса на общественото внимание е как българската държава ще осигури финансирането на плащанията си по падежа на външният дълг в началото на 2013 г. в размер на около 1,8 млрд. лева.
Задачата на финансовия министър се усложнява значително от изтъняващия фискален резерв, който към момента /според данни на МФ/ е 4,3 млрд. лева, дупката в държавния бюджет за 2012 г. от над 1 млрд. лв., предстоящите плащания по заема за АЕЦ Белене в размер на 500 млн. лв., неблагоприятната конюнктура на международните финансови пазари и др.

В момента сме свидетели на безброй спекулации за състоянието на фискалния резерв. Истината е, че неговата основна функция е да гарантира плащанията по държавния дълг за срок от поне 12 месеца. И то в тази си част, която не включва Сребърния фонд и Фонд Козлодуй, които са целеви и неприкосновени.

С други думи фискалният резерв в своята съвкупност не бива да пада под 4 млрд. лв. /колкото са и залегналите в Закона за държавния бюджет/. На този фон при последователна и консервативна политика на МФ, непосредствена опасност пред България и нейния валутен борд няма. Още повече резерв от 4,3 млрд. лв. през 2012 г. е напълно съизмерим с този от 8,2 млрд. лева през 2009 г. обаче с над 3,5 млрд. лв. неразплатени разходи.

Тук във фокуса на вниманието идва и идеята на министър Дянков за активно управление на Сребърния фонд. Приходите в него идват от бюджетните излишъци, приватизационните сделки и концесионните такси.

Идеята на този фонд е след време да компенсира недостига във социалната сфера за изплащане на пенсии по нейния първи стълб, тъй като по закон данъчните приходи не могат да се използват за тази цел. Целта за съжаление изглежда недостижима при положение, че НОИ успява да събере около 50% от сумата необходима на годишна база за пенсии /всички сме наясно с проблемите с осигуровките в силовите министерства, държавната администрация, хората в неравностойно положение с ТЕЛК и категориините работници/.

Само за 2011 г. държавата е дофинансирала осигурителния институт с близо 5 млрд. лв. На този фон акумулираните към момента около 1,7 млрд. лева във фонда няма да стигнат и за шест месеца.

Аз лично съм привърженик България, също както други седем правителства от ЕС и САЩ, да управлява активно своя фонд. По начин, по който той да носи реална доходност, да бъде предпазен от инфлацията /до момента той се обезценява с десетки милиони левове годишно/, да подкрепи усилията на правителството, икономиката и не на последно място капиталовия ни пазар в момент на глобална финансова и дългова криза.

Факт е, че инвестициите на капиталовия пазар са директна трансмисия към реалната икономика!

Управлението трябва да се осъществява при ясно разписани консервативни правила, за да не повторим грешката на Гърция! Няма нужда да се открива наново топлата вода.