IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Къде са „напечатаните” от Федералния резерв 2 трлн. долара?

Отговорът се крие в баланса на централната банка на САЩ, анализиран от блогъра Красимир Йорданов

14:05 | 15.11.11 г. 70
Къде са „напечатаните” от Федералния резерв 2 трлн. долара?

От друга страна необходимо условие за ръст на цените в количественото уравнение на размяната е скоростта на обращение на парите да е константа. Същата обаче в краткосрочен план не показва подобно поведение и варира в широки граници (Графика 6), като след кризата в края на 2008 бележи чувствителен спад.

Това показва, че независимо колко пари са напечатани, ако рискът в икономиката е сравнително голям, перспективите са неясни и липсват достатъчно печеливши проекти, икономическите агенти просто не се нуждаят от тези пари, активността е слаба и съответно скоростта на обращение на паричната маса е ограничена (намалява).

Един долар парично предлагане генерира много по-малък номинален БВП, отколкото преди. Това означава, че ръстовете, както на реалния БВП (Q), така и на цените (P), са умерени. С други думи дясната страна на количественото уравнение на размяната (Q*P) определя лявата (M*V), а не обратното, както твърдят монетаристите.

А ролята на ФЕД е да определи такъв лихвен процент по федералните фондове, който да е приспособим към текущите икономически нужди и да предложи това количество резерви и пари, което отговаря на търсенето от страна на икономиката при точно този лихвен процент[2].

Графика 6 – Скорост на обращение на парите. Изчислена е като частно на Номиналния БВП (Q*P) и Паричното предлагане (M2). Данните са на тримесечна база

Източник: Графика на автора по данни на Federal Reserve Bank of St. Louis

Според изследване на Блумбърг[3] продавачи на изкупените от ФЕД книжа по първата програма за количествено улеснение QE1 са предимно американските домакинства (почти 80% от тях), а останалата част от продадените книжа са били собственост на чуждестранни инвеститори.

В абсолютна сума получените от домакинствата средства по оценките на Блумбърг възлизат на 750 млрд. долара, докато тези от чуждестранни инвеститори са в размер на 450 млрд. долара – сума, много близка до разликата в изменението на актива на баланса на ФЕД от 1,984 трлн. долара и изменението на резервите на банковата система във ФЕД с 1,56 трлн. долара (Табл.1)

Всички изложени по-горе изчисления предполагат следните процеси:

Последна актуализация: 12:13 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

13
rate up comment 2 rate down comment 1
Danny666
преди 12 години
Да кредити ще има , АМА САМО ЗА БОГОИЗБРАНИ ! Нещо като нашите кредитни милионери. А за мишоците който има акъл да се спасява .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 1 rate down comment 0
Красимир Йорданов
преди 12 години
Дълът им (конкретно ДЦК-тата) далеч не е над 100% от БВП. А иначе как ще плащат - отговорът е с растеж. Лихвата няма да вдигат докато не се върнат на нужния за целта ръст на БВП.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 1 rate down comment 0
Danny666
преди 12 години
По закон ФЕД нямат право да изкупуват ДЦК директно и за това цялата схема беше организирана така че ПД купуват дълга от ТИМИ , след седмица го продават на ФЕД ! За какви лихви за какви 5 лева пише бе пич . Една гоооляма пирамида не само в Щатите , се срутва пред очите ни .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 0 rate down comment 0
Красимир Йорданов
преди 12 години
Което само подкрепя предположението ми, че US банките няма да пипат екес резервите за инвестиции на капиталовите пазари или за безумно раздаван на кредити.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 2
Danny666
преди 12 години
Второ: Последният абзац за ФЕД е направо СМЕШЕН ! Вдигането на лихвите в Щатите означава КРАЙ НА ИГРАТА ! Капиш ? Как с 1.5 трилиона дефицити на година и над 100% дълг към гдп Щатите ще могат да плащат ако се вдигнат лихвите ??? Алоооо приятел ФЕД преследват една единствена цел ИНФЛАЦИЯ !!! Скоро и в Европа ха ха ха
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 0
hanna
преди 12 години
Ако не ФЕД коя друга финансова институция в света може да кредитира трета с 4трлн.долара!? Най-интересното е, че тази информация е официална/фигурира в официалните им отчети/, а никой в медиите нищо не казва по въпроса!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 5
Danny666
преди 12 години
Краси мноооогоооооо си далече от истината момче !Да ти забележа само няколко бисера щото цялата ти статия е нищо ново освен ПРЕРАЗКАЗ от официози за това какво става. ДАЛЕЧЕ ОТ РЕАЛНОСТТА !Първо: ПИШЕШ " Същевременно, както подсказва Графика 7, пазарите все още считат, че банковата система не е достатъчно капитализирана, тъй като през последните 4 години банките системно се търгуват при съотношение цена/счетоводна стойност на акция понякога значително под 1-ца."БАНКИТЕ СА ДЕФАКТО БАНКРУТИРАЛИ БЕ МОМЧЕ ! За каква капитализация пишеш ? За МАРК ТО ФАНТАЗИ или ЛЕВЕЛ 3 активи да си чувал ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 2 rate down comment 0
Красимир Йорданов
преди 12 години
Всичко е възможно, включително и този сценарий, но това се говори от 20 години, а още не се е случило. Ако гледаме доходността на ДЦК-тата им, доверието напротив - расте.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 2 rate down comment 0
Красимир Йорданов
преди 12 години
Аз не твърдя, че дълговете им са 1 трлн., а че ФЕД и изкупил ипотечни книжа, по които те са длъжници, за 1 трлн. долара. Бернанке не е имал намерение да ги изкупи всичките :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 2 rate down comment 0
tonigogov
преди 12 години
Доверието на масите в логиката на настоящата икономика изчезва с много бърз темп. Няма да е далече деня, в който парите ще се наложи да се обвържат с реални стоки и тогава ще дойде видов ден. Жалко за хората!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още