От друга страна необходимо условие за ръст на цените в количественото уравнение на размяната е скоростта на обращение на парите да е константа. Същата обаче в краткосрочен план не показва подобно поведение и варира в широки граници (Графика 6), като след кризата в края на 2008 бележи чувствителен спад.
Това показва, че независимо колко пари са напечатани, ако рискът в икономиката е сравнително голям, перспективите са неясни и липсват достатъчно печеливши проекти, икономическите агенти просто не се нуждаят от тези пари, активността е слаба и съответно скоростта на обращение на паричната маса е ограничена (намалява).
Един долар парично предлагане генерира много по-малък номинален БВП, отколкото преди. Това означава, че ръстовете, както на реалния БВП (Q), така и на цените (P), са умерени. С други думи дясната страна на количественото уравнение на размяната (Q*P) определя лявата (M*V), а не обратното, както твърдят монетаристите.
А ролята на ФЕД е да определи такъв лихвен процент по федералните фондове, който да е приспособим към текущите икономически нужди и да предложи това количество резерви и пари, което отговаря на търсенето от страна на икономиката при точно този лихвен процент[2].
Графика 6 – Скорост на обращение на парите. Изчислена е като частно на Номиналния БВП (Q*P) и Паричното предлагане (M2). Данните са на тримесечна база
Източник: Графика на автора по данни на Federal Reserve Bank of St. Louis
Според изследване на Блумбърг[3] продавачи на изкупените от ФЕД книжа по първата програма за количествено улеснение QE1 са предимно американските домакинства (почти 80% от тях), а останалата част от продадените книжа са били собственост на чуждестранни инвеститори.
В абсолютна сума получените от домакинствата средства по оценките на Блумбърг възлизат на 750 млрд. долара, докато тези от чуждестранни инвеститори са в размер на 450 млрд. долара – сума, много близка до разликата в изменението на актива на баланса на ФЕД от 1,984 трлн. долара и изменението на резервите на банковата система във ФЕД с 1,56 трлн. долара (Табл.1)
Всички изложени по-горе изчисления предполагат следните процеси:
преди 13 години Според твоите сметки те са 1трлн., а не 4трлн. както в действителност са. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Не разбирам в каква връзка споменаваш дълговете на ипотечните гиганти. Може би малко повече конкретика няма да е излишна. Мерси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Бая си посмятал, ама само си си изгубил времето май! Формулките може и да са верни, ама цифрите със сигурност не са! Само дълговете на ипотечните гиганти през 2010 се увеличават с 4трлн долара по официална информация, фигурираща в балансите им. Май ще трябва да прегледаш пак сметките си! отговор Сигнализирай за неуместен коментар