Музикант къща не храни, особено в наши дни

Голяма част от завършилите Лондонското училище по икономика са натрупали внушителни състояния. Списъкът на усвоилите добре знанията си включва имената на основателя на нискотарифната авиокомпания Easyjet сър Стелиос Хаджийоану, френския милиардер Делфин Арно, както и финансиста Джордж Сорос.

Един по-малко известен като бивш ученик на Лондонското училище, но добил световна слава с таланта си, е сър Мик Джагър, чието състояние от 190 млн. паунда изглежда скромно на фона на богатството на останалите.

Заедно с групата си The Rolling Stones, той е записал около 90 сингъла и повече от 24 студийни албума.

Освен с музиката обаче, групата се занимава и с менажирането на изявите си – продажбата на билети на стадиони и сцени, спонсорската част и продажбата на сувенири, които съпътстват концертите им.

В интервю пред BBC музикантът споделя, че е късметлия относно времето в своята кариера. „Когато The Rolling Stones започваха, не се правеха никакви пари от записи, защото компаниите не плащаха“, казва той.

„На никого не плащаха. Дори съм се чудил дали Франк Синатра получава нещо. Лицензионните възнаграждения също бяха малко. Ако продадеш милион плочи, получаваш милион пенита. Всичко беше много приятно, но не и що се отнася до парите, което си си представял, че можеш да изкараш“

Списъкът на богатите

Нещата обаче се промениха, след като музикантите започнаха да контролират по-изкъсо правата върху произведенията си. След това навлизат и компакт дисковете, с появата на които приходите на музикантите стават все по-гарантирани.

„Имаше малък период между 1970 и 1997 г., когато хората трябваше да си плащат и си плащаха добре“, обяснява Джагър.

„Тогава се изкарваха пари, но сега тези времена вече са отминали. Ако погледнете в историята на звукозаписната индустрия от, да речем, 1900 година насам, ще видите, че има периоди, когато музикантите са се справяли много добре, но през останалото време не са“.

Бърз поглед в списъка на Sunday Times за богати музиканти потвърждава тази теза. Всички музиканти в топ 20 са имена от 70-те и 80-те – в това число сър Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън.

В списъка са и сър Елтън Джон, сър Том Джоунс, Ерик Клептън и Робин и Бари Гиб от групата Bee Gees. Съратникът на Мик Джагър от The Rolling Stones Кийт Ричардс също влиза в класацията с богатството си от 175 млн. паунда.

Останалата част не са изпълнители, а хора, свързани с музикалния бранш – композиторът сър Андрю Лойд Уебър и продуцентът сър Камерън Макинтош, които са натрупали състоянията си на Бродуей, както и музикалните мениджъри Саймън Коуел и Саймън Фулър.

В общата класация, където музиканти и хора от шоубизнеса са подредени заедно, на челни места попадат Едгар Бронфман, шеф на Warner Music, както и Клив Калдър, съосновател на Zomba Group и дъщерното й студио Jive Records

Влиянието на интернет

Преди музиката да започне да се записва, музикантите са живеели от благоволението на своите покровители – което обяснява защо дори Моцарт и Бетовен са починали в мизерия.

През първата половина от началото на звукозаписа неясните правила за авторски права и неспазването им направили така, че едни от най-добрите блус музиканти изкарали края на дните си с жълти стотинки в джоба.

Повечето от съвременните музиканти имат същия проблем и днес – с развитието на интернет всеки може да свали почти всяка песен напълно безплатно.

Има обаче и примери за това как може да се продава напълно легално музика. Много представители на бранша обясняват, че технологиите са отворили повече възможности, приканвайки музикантите да станат по-изобретателни за начина, по който да правят пари от произведенията си.

Според ко-мениджъра на Radiohead и Кейт Наш Брайън Месидж „музикален мениджър“ е термин, който принадлежи на времената преди навлизането на интернет.

„Гледахме на всеки артист като на малък, индивидуален и световен бизнес, с много източници на доходи и много територии“, казва Месидж и допълва, че интернет позволява достъпа до близо 200 пазара и прави възможна продажбата на дигитална музика на много по-ниска цена.

Днес продажбите на билети за концерти и фестивали е основният начин музикантите да изкарват пари. А колкото по-известен и голям е фестивалът, толкова повече пари се изкарват, казва агентът Ник Матюс, който отговаря за разпространението на билетите за участията на английския рапър Chipmunk.

Според думите на Матюс събития от рода на фестивала Гластънбъри „са диамантите в короната на бизнеса с жива музика всяко лято“.

„Добър час за изява показва, че сте от топ калибъра на музикантите за своето време, това е нещо, за което агентите и самите артисти работят много, стараейки се да имат добро представяне на фестивала“, допълва Матюс пред BBC.

Но дали всичко опира до маркетинговия потенциал на подобни събития или по-скоро до таксите, които музикантите могат да съберат?

Диаманти в короната

Според Матюс отговорът не е еднозначен.

„Ако говорим за някого, който все още не е известен, излизането му на голяма сцена по време на фестивал, ще го представи пред нова публика, ще му позволи да спечели фенове. Парите обаче идват тогава, когато се превърнеш в хедлайнър, когато билетите за фестивалите се продават заради теб самия“.

Всичко до тук прави музикалния бизнес да изглежда така, сякаш изкарването на пари е най-важното за музикантите.

Британската банда I Blame Coco е на път да пусне дебютния си албум по-късно тази година. Като дъщеря на Гордън Съмнър, по-известен като Стинг, вокалистката на групата Коко Съмнър е по-загрижена за капаните, които успешната кариера може да донесе със себе си.

Тя е съгласна, че промените в музикалния бранш означават, че заедно с бандата ще трябва да заложат повече на жива музика, за да изкарат пари, но те не са главната им цел.

„По-скоро сме за спечелването на нови фенове“, казва Съмнър пред BBC след изпълнението си на малка сцена на фестивала Гластънбъри във време, което е подходящо за всичко друго, но не и за рок музика – 11 на обяд.

Пръстът на съдбата и добрият шанс явно също имат значение за този бизнес. Музикантът Мика, който е ливанец по рождение, но е израснал в Лондон, и чиито хитове се слушат от двете страни на Атлантическия океан, споделя, че не е натрупал огромно състояние от успеха си.

„Разбира се, понякога правиш пари и те се изсипват“, казва той пред BBC. “Нямаш пари за доста дълго време и после изведнъж, ако се справиш добре, се сдобиваш с купища, които обаче потъват в дън земя. После парите спират пак за периоди от няколко месеца или години“.

„Правиш го, защото го обичаш и това е, с което искаш да се занимаваш“, добавя Мика, обяснявайки защо музикантите не се отказват от неизгодния си „бизнес“.

„Но имаш нужда от добри музиканти, които да направят музиката, която всички обичаме, и ако те не бъдат възнаградени, ако не могат да си платят сметките, ще се откажат“, завършва Мика.