IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Битката с фискалното страшилище

Ако централните банкери наистина искат да възстановят глобалната икономика, ще трябва да увеличат публичните разходи

11:51 | 13.03.16 г. 39
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

Световната икономика очевидно потъва, а централните банкери, които би трябвало да отговарят за нея, са доста объркани. Или поне това сочат резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 в Шанхай в края на миналия месец, коментира професорът по икономика в University of California и старши политически съветник на МВФ Бари Айхенгрийн за project-syndicate.org.

Международният валутен фонд, който наскоро намали прогнозата си за глобалния растеж, предупреди присъстващите на срещата на Г-20, че вероятно предстоят още понижения. Въпреки това всичко, което излезе от срещата, бе слабо изявление за преследване на структурни реформи и отбягване на политики, при които дадена страна се опитва да намери решение на икономическите си проблеми на гърба на съседните страни.

Още веднъж паричната политика се превърна в единственият избор. Централните банки поддържат лихвените си проценти ниски през по-голямата част от последните осем години. Експериментират и с количествено облекчаване. Последната им нетрадиционна стъпка бе да свалят лихвените проценти под нулата.

Има логика в мотивацията: някой трябва да направи нещо, за да запази световната икономика в състояние на платежоспособност, а централните банки са единствените, които могат да действат. Проблемът е, че паричната политика все повече върви към изтощение. Не е ясно дали лихвените проценти могат още да бъдат потискани.

Нещо повече, отрицателните лихвени проценти започнаха да влошават здравето на банковата система. Таксуването на банките за привилегията да поддържат резерви повишава цената, която плащат, за да правят бизнеса си. Тъй като домакинствата могат да изберат сейфове, в които да сложат парите си, на банките им е трудно да таксуват вложителите заради това, че пазят средствата им.

В слаба икономика банките нямат много голяма възможност да прехвърлят разходите си чрез по-високи лихвени проценти  по кредитите. В Европа, където експериментът с отрицателните лихвени проценти е най-напред, затрудненото положение на банките е добре видимо.

Решението е просто. Проблемът със слабото търсене трябва да се реши не като се опитваме допълнително да отслабим паричните условия, а чрез повишаване на публичните разходи. Правителствата трябва да взимат заеми, за да инвестират в изследвания, образование и инфраструктура. В момента подобни инвестиции струват малко предвид ниските лихвени проценти. Продуктивните публични инвестиции ще повишат и доходността на частните инвестиции, насърчавайки компаниите да стартират допълнителни проекти.

Ето защо е смущаващо да видим отказа на централните банкери, особено в САЩ и Германия, дори да помислят за подобни действия, въпреки наличното фискално пространство (както показват рекордно ниската доходност по държавните ценни книжа и реално всеки други икономически показател).

В Германия идеологическото отвращение от бюджетни дефицити е дълбоко залегнало. То се корени в доктрината на „ордолиберализма“ след Втората световна война, според който правителството трябва да прилага договори и да гарантира адекватна конкуренция, но трябва да избягва всяка друга намеса в икономиката.

Придържането към тази доктрина не позволи на германските следвоенни политици да бъдат изкушени от ексцесии, подобно на Хитлер и Сталин. Но цената за това бе висока. Ордолибералният акцент върху личната отговорност насърчи безпричинната враждебност към идеята, че отговорните поотделно действия не водят автоматично до желаните общи резултати. С други думи - направи германците алергични към макроикономиката.

Застаряването на германското население след това ги накара да мислят, че спешно трябва да спестяват заедно за пенсионирането си чрез излишъци. А една изключителна поредица от бюджетни дефицити след обединяването на Германия през 1990 г. сякаш само влоши, а на реши, структурните проблеми на обединена Германия.

В крайна сметка, враждебното нежелание за ползване на фискалната политика може да бъде проследено обратно до 20-те години, когато бюджетните дефицити водеха до хиперинфлация. Обстоятелствата днес може би са напълно различни от тези през 20-те, но все още има вина по асоциация.

В САЩ гражданите са подозрителни към властта на федералното правителство, включително властта да има дефицити, което фундаментално е федерален прерогатив. От независимостта до Гражданската война това подозрение е най-силно в американския Юг.

В средата на 20 век по време на движението за граждански свободи политическият елит на Юга е този, които се противопоставя на силното ползване на федерална власт. В Юга се оформя стабилен републикански блок с лидери, които се противопоставят на упражняването на федерална власт с изключение на тази по прилагането на договори и по конкуренцията – враждебност, която включва най-вече контрациклична макроикономическа политика. Добре дошли в ордолиберализъм с американски привкус от Юга. Волфганг Шойбле, запознайте се с Тед Круз, коментира Бари Айхенгрийн.

Идеологическите и политическите предразсъдъци, дълбоко вкоренени в историята, трябва да бъде преодолени, за да се сложи край на настоящата стагнация. И ако продължителен период на слаб растеж след криза не е моментът за това, тогава кой е?

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:58 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

6
rate up comment 0 rate down comment 6
Атанасио
преди 8 години
В своя статия от 4/01/2016 г. за project-syndicate.org.нобелиста по икономика Джоузеф Стиглиц пише:''Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвкупното търсене... и дълбока реформа на финансовата ни система... - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034 Тъй като Стиглиц не обяснява подробно от къде да дойдат парите за увеличаване на съвкупното търсене и активните правит.политика обяснявам подробно като по-важното е да се осъзнае ,че кризата е системна - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441Нобелиста Пол Кругман и екс.фин.м-р на САЩ Лари Съмърс признават за ''стагнация от един век'' ,че кризата е системна - http://bg.mondediplo.com/article1436.htmlПроф.Джефри Сакс иконом.съветник на Пан Ки Мун(шефа на ООН) също има предвид системната криза - http://dnes.dir.bg/news/jefri-sax-12978498
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 7 rate down comment 0
khao
преди 8 години
вободна конкуренция чрез разбиване на всички картели - вътрешни и чуждестранни.----------------------------ооо да, това да знаеш е точно така :):) дето се вика кажи ми от кой друг освен дойче телеком може да си прекараш интернет ? ... примерно и после ми кажи дали лошото им качество на тази услуга в ставнение с качеството България е плод на картелно или безкартелно споразумение ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 1
SS-23
преди 8 години
Продуктивните публични инвестиции (чрез заеми, добавка от мен) ще повишат и доходността на частните инвестиции, насърчавайки компаниите да стартират допълнителни проекти.----Кви "проекти" ве момиче, когато 5 стинки няма да струва тоя проект, след като бай Спиро няма да иска да си купува от продукцията на "проекта", щото първо - нЕма нужда, и щото - щото му седи на дълговият чатал на врата!Нищо няма да помръдне от мъртвата хватка ... докато има неизчистени невъзвращаеми дългове! Дебело си го запишете!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 15 rate down comment 1
SS-23
преди 8 години
Правителствата трябва да взимат заеми, за да инвестират в изследвания, образование и инфраструктура---Ама разбира се бе, как можахме до сега да не се сетим ?! бай Спиро като поумня и не кълве, ще-неще ще клъвне през "държавата", която ще си избие кредитчето през данъци, винетка за 1000 лв, прекрачване на прага на поликлиника - 20 лв, врекрачване на прага на болница - 100 лв, пенсия ше види в размер на 100 лв, когато стане на 99 години и т.н и т.н... Разбира се, че това е схемата - важно да спасим "баМковата система" и косъмче да не падне от главиците на умните и никога неработили през живота си - бели якички!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 19 rate down comment 4
Гари
преди 8 години
Виктория, пълни глупости пишеш, момиче. Чудя се къде ли ги четеш. Германия се възстанови след втората световна война от руините и стана пак световна сила за само десетина години. И това става след като Лудвиг Ерхард налага няколко простички икономически принципа: 1. Стабилна валута без инфлация 2. Стимулиране на частните инвестиции за увеличаване на производството (не на потреблението!) и 3. Свободна конкуренция чрез разбиване на всички картели - вътрешни и чуждестранни. Германците знаят рецептата за успех, затова не е чудно, че се съпротивляват на всички други глупости.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 14 rate down comment 1
ПИЧ
преди 8 години
Пълни глупости говори този професор от Калифорния - Бари Айхенгрийн - Правителствата да вземали заеми и да инвестират в изследвания, образование и инфраструктура, а вероятно и в пенсии. НО , правителствата са доста задлъжнели, какво ще правим тогава --> Инфлация за да се обезценят дълговете и след това може да се взимат нови заеми. ЧЕСТИТО !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още