IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

375 г. след първата криза на съвременния капитализъм историята се повтаря

Държавна регулация ли не достига на либералния западен модел, та той губи ролята си на световен лидер?

08:16 | 07.02.12 г. 49
375 г. след първата криза на съвременния капитализъм историята се повтаря
Последна актуализация: 18:01 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

39
rate up comment 0 rate down comment 0
Raboti
преди 12 години
Не мисля, че методът заслужава одобрение, но е факт.Ако сега се набутам с кредити и си напазарувам суровини, нали ще съм закъснял. Чичо Бен от ФЕД отдавна изсипа долари на банките и голяма част от тях са на пазарите на суровини. Това е маркетмейкъртинга на централните банки - зареждат търговските банки с евтини пари и цикълът започва: и който е бърз и с "безупречно кредитно досие" печели. Бързият е бърз и в снабдяването с пари, и в покупките на активи, и в продаването на активите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
38
rate up comment 0 rate down comment 0
all_trader2
преди 12 години
четете цитирания Хайман Мински - много добре описва проблемите на капиталистическата икономика в своя книга от 1986 А НЕ РАЗНИ ТЕОРЕТИЦИ на свободния пазар като австрийците които само плямпат че пазарът регулирал всичко а правителството биро проблема което си е чиста заблуда и то много голяма както се видя от последната жесока криза
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
37
rate up comment 1 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
...Иначе става като при социализЪма - много добра система, ама не случи на хора, които да я реализират. :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
36
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
Raboti е описал некои особености на кредитното дело. Добре, ама не така с лошо - не са хората лошите :)) . Ако системата им позволява да правят това, което правят, и то е лошо, значи системата е лошата. И така вече 375 години...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
35
rate up comment 4 rate down comment 0
Raboti
преди 12 години
"ИЛИ за да стане това трябва да има натрупване на капитали чрез натрупване на спестявания и след това който реши да ги използва да си носи риска."Когато банките решат да кредитират мощно, първите кредитополучатели са много богатите, също склонните да "оставят" част от кредита си при любезния банкер в знак на благодарност. Вторите, склонните да "почерпят" банкера, са комарджии и измамници и започват да "строят" какво ли не, най-вече луксозния си живот, срещу предоставените им най-често на зелено пари, които вече са взети на кредит от порядъчни хора. Измамникът нито построява обещаното, нито връща парите на порядъчния. В добрия случай закъснелият да вземе кредит порядъчен човек купува с кредита си скъпо и прескъпо. Банката вдига лихвите и това съкрушава порядъчния.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 2 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
"какво като има дълг 80 % ????? тя Япония има 220 % - това се двете НАЙ- СИЛИНИ ИКОНОМИКИ"Именно! Това, че дори и най-силните икономики (към които по-неразвитите са задлъжняли) не успяват да си балансират бюджетите говори, че има нещо много сбъркано в модела (и техния). Така че, не ми ги хвали и тях - те се възползват от принципа, "първият печели" (в случая първият, който успее да се организира по-добре от другите). След това той вече започва да точи ресурси от останалите и да става все по-силен и по-силен. Обаче това, ние да почнем да харчим здраво през държавата по никой начин не виждам как ще ни помогне. Ние не можем да усвоим ПОДАРЕНИТЕ пари от еврофондовете (които се контролират), а ако трябва да вземаме заеми то тези пари просто ще бъдат откраднати. Пардон - "усвоени".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 1 rate down comment 0
Ricco
преди 12 години
"а пробвай в Геимания дя откраднеш нещо да видиш какво ще ти се случи..."И какво ще ми се случи?! Зависи разбира се на какво викаме кражба - те "кражбите" и у нас и в Германия стават през сочни държавни поръчки. Иначе, я ти пък пробвай да откраднеш нещо в България да видим какво ще ти се случи!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 0 rate down comment 0
dean.jordanov
преди 12 години
Много лошо е после, когато тези които са създали положението се мъчат да го изкарат "ами то това са непредвидени ситуации, никой не очакваше такава криза". А точно те са създали кризата, а масите се лъжат и вярват, че всичко е природно бедствие и не било видиш подлежало на контрол. Точно на това сме свидетели сега. "опа зимата ни изненада, хаиде сега да чистим сняг и екскременти, и като почистим продължаваме по старо му".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 0 rate down comment 0
sisiko
преди 12 години
Мос, аз точно глобално гледам на нещата , ама се опитвам да го обяснявам по простичко (дано да успявам).Ето това е нещо интересно:"В ръцете на хората е да изберат, дали искат това вълново движение с резки промени в двете посоки да продължава и занапред, и да предпочетат едно по-регулирано, по-спокойно развитие на обществото, в което възможността появата на резки амплитуди (резки печалби/загуби) е изключена." И то няма как да стане с прекалени регулации, защото винаги тези "някои" ще ги използват в своя полза.(навсякъде можеш да го видиш това,както казва Деян и на макро и микро ниво) ИЛИ за да стане това трябва да има натрупване на капитали чрез натрупване на спестявания и след това който реши да ги използва да си носи риска.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 1 rate down comment 0
sisiko
преди 12 години
Деяне, не съм защитник на тази теория , но нейни последователи дават според мен най добрия отговор за причините за кризата. А в моята трактовка са насложени и други мои наблюдения и знания. Най- интересно ми е, дали тези "някои"ще успеят още веднъж да завъртят колелото със старите си кейнсиански модели или ще се сгромолясат с гръм и трясък. Както и да е накрая пак хорицата ще го отнесат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още