Повечето международни финансови кризи, които са възникнали през последните 200 години, бяха резултат от деформации, породени от прехвърляне на капитал от държави с високо ниво на спестявания към такива с малки спестявания, пише Майкъл Пети в анализ за Project Syndicate.
Настоящата европейска криза е поредният подобен случай, смята Пети. За около едно десетилетие капиталът от страни с големи спестявания като Германия се изля в държави с ниско ниво като Испания. Последвалото нарастване на дълга създаде допълнителен натиск и сега икономиката на Европа е принудена да търси нов баланс.
Ако търсенето на ново равновесие се случваше само в Испания и останалите държави с ниски спестявания, резултатът, както предупреди преди 80 години Джон Мейнард Кейнс, трябва да бъде много по-висока безработица.
Дали високата безработица ще остане ограничена до страни като Испания или евентуално ще се прехвърли към тези като Германия зависи от това дали първите ще запазят еврото.
Макар че относителното състояние на спестяванията в Германия и Испания изглежда потвърждава културни стереотипи, нивото на националните спестявания има малко общо с културните тенденции. Всъщност те до голяма степен отразяват външните и вътрешните политики, които определят нивата на потребление на домакинствата.
Разбира се, общото ниво на потребление в страната е обратната страна на монетата при нивото на спестяванията.
Без демографската картина, която се променя бавно, има 3 фактора, които до голяма степен обясняват разликите в нивата на потребление в отделните държави.
Първата и най-важна е делът на националния доход, който домакинствата задържат за себе си. В държави като САЩ, където домакинствата задържат голям дял от това, което произвеждат, нивата на потребление са относително високи спрямо брутния вътрешен продукт. В страни като Китай и Германия обаче, където компаниите и правителството задържат непропорционално висок дял, нивата на потребление на домакинствата са може би съответно по-ниски.
Вторият фактор е неравенството в доходите. Докато хората забогатяват, потреблението им нараства по-бавно от тяхното състояние. И като се увеличава неравенството, нивата на потребление по принцип намаляват, а нивата на спестявания по принцип нарастват.
На последно място е желанието на домакинствата да заемат средства, за да увеличат потреблението, като то обикновено е обусловено от усещането за тенденциите в благосъстоянието им. Тъй като стойността на акциите, облигациите и недвижимите имоти в Испания нарасна силно в годините преди 2008 г., испанците се възползваха от нарастващото си състояние, за да заемат средства и да увеличат потреблението.
Но това не е цялата история. Нивата на потребление могат да бъдат обусловени и от външните политики, които засягат тези 3 фактора.
Например споразумението в края на 90-те години на ХХ век между германското правителство, компаниите и профсъюзите, което имаше за цел да създаде вътрешна заетост чрез задържане на дела на заплащането като процент от БВП, увеличило автоматично нивото на спестявания в страната. Големият търговски дефицит на Германия в последното десетилетие на миналия век впоследствие се превърна в огромен излишък, който бе уравновесен със съответните дефицити в държави като Испания.
преди 11 години От тук следва, че проблема не е в печатането/мултиплицирането на парите, а в манипулирането на лихвата по кредитите - неправилното и калкулиране за отделните държави от ЕС. От тук се ражда кризата...Седователно, НЯМА "Дилема на спестяващите", а"Следствието на Манипулиращите" илипо-просто казано "Изкуствената КРИЗА" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години това за което питаш сега няма нищо общо с отговора ми преди това! - отговора ми за предния ти въпрос, беше че банките си разменят депозити, а не си дават взаимно заеми - прочети за "Паричен мултипликатор": http://***.cet-vtu.com/data/pub/1453/10132/index.html - централната банка коригира, детайлизира и адаптира паричния мултипликатор към действителните икономически условия. - а по твоя последен въпрос - разчита се на държавата да си контролира средата при която за даден риск се определя лихвата. Каквито гаранции има, приети със закон в съответната държава, то тя е калкулирана в цената на кредита. - Да, Съответно премахнето на тази гаранция би намалило апетита за кредитиране. Но централната банка е една а имаме различни закони в различните държави... което трябва да се отрази в различна цена на кредита. Ако има разминаване - стигаме до манипулация! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "банките си ги менкат по между си..."------------------Това ясно, ама за да стане проблем трябва парите да излязат от банките и да бъдат заети от потребителите. А за да стане това трябва да има някакви гаранции. Например, невъзможност за фалит на физическо лице е вид гаранция. Съответно премахнето на тази гаранция би намалило апетита за кредитиране и така би намалило проникването на чужди спестявания на местния пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Много нестандартен поглед върху глобалната криза. За съжаление и ние сме в ролята на Испания! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години банките си ги менкат по между си, а се изнася с клоновата мрежа в различните страни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Как ги размятат през държавите тия спестявания като че ли са торби с пясък. Ами за да може Испания да поеме германските спестявания, не трябва ли те да бъдат гарантирани по някакъв начин? Да поработят върху гаранциите (ако трябва да ги орежат драстично) и ще се защитят от чужди спестявания. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Нищо не каза!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години и кое ще мултиплицираш, ако в системата няма вкаран ресурс? или ще си я караме вечно на печатница? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Нищо общо нямат спестяващите, та да има "Дилема на спестяващите"! Всяка банка може да мултиплицира кредитите... КАЗВА СЕ: Паричен мултипликатор !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар