Кипърските банки остават затворени и днес

Въпреки споразумението за спасителния пакет от 16 млрд. евро за Кипър ситуацията в малката евространа остава несигурна. Централната банка на Кипър обяви, че първоначално планираното за вторник отваряне на офисите на повечето банки, ще бъде отложено за четвъртък. И финансовите пазари се успокоиха само временно след постигането на компромиса в понеделник, предава Ройтерс.

Министрите на финансите се договориха през нощта срещу понеделник, че Кипър ще получи помощ от над 10 милиарда евро, а самата страна ще предостави 5,8 млрд. евро. За тази цел малката островна нация ще трябва да намали своя „извънгабаритен“ банков сектор и да прикани големите инвеститори към касата.

Първоначалният план на кредиторите, който беше отхвърлен от кипърския парламент през миналата седмица, предвиждаше еднократен данък върху всички банкови депозити в страната, като тези под 100 хил. евро трябваше да бъдат обложени със 6,75%, а над тази сума – с 9,9%, за да бъдат набрани 5,8 млрд. евро. Според ревизирания план ще бъдат ощетени само големите вложители в двете най-големите банки, повечето от които са чужденци – най-вече руснаци.

С подкрепата на този нов спасителен пакет правителството искаше да позволи на банките, които затвориха офисите си на 16-и март, да заработят отново във вторник. Но след това президентът Никос Анастиадис обяви, че централната банка иска да ограничи капиталовия трансфер след отварянето на банките. В последствие Министерството на финансите нареди всички банки да продължават да бъдат затворени до четвъртък.

Това така или иначе трябваше да важи и за двете най-големи банки – Laiki и Bank of Cyprus, защото са част от спасителния план. Laiki трябва да бъде раздробена: сметки с гарантираните влогове до 100 000 евро следва да бъдат прехвърлени в Bank of Cyprus, а сметките, които ще бъдат обложени, ще бъдат преместени в т. нар. "лоша банка".

В Bank of Cyprus влогове за над 100 000 евро ще бъдат замразени, докато не се изясни, колко пари ще са необходими за спасяването на страната. Според оценките собствениците на активите с над 100 000 евро ще загубят между 40 до 50 процента. Всички влогове до тази сума обаче остават гарантирани.

До този момент финансовият сектор допринасяше значително за икономическата продукция на Кипър. Сега страната трябва напълно да преобразува икономиката си. "Това решение е болезнено за кипърския народ", каза председателят на кипърския парламент Яинакис Омиру.

Кипърският министър на труда и социалните въпроси Харис Георгиадис предупреди чрез германския вестник Bild, че икономиката ще се свие бързо, а безработицата ще скочи.

"Този акт на корекция на банковата система ще вкара производствените сектори на икономиката в големи затруднения“, каза той. "Ние очакваме дълбока рецесия и увеличаваща се безработица".

Георгиадис, който същевременно е и заместник-министър на финансите, намира решението на еврозоната "трудно и болезнено". "Еврогрупата поиска от нас да коригираме едновременно всички дисбаланси в икономиката на Острова. Това създава проблеми за хората и за компаниите на Кипър".

Пазарите реагираха първоначално с покачване на акциите, стойността на еврото също скочи. По-късно единната валута се търгуваше отново на по-слабо равнище, а фондовите пазари в САЩ отчетоха спад.

Виновни за това бяха и изказвания на холандския финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Диселблум. В интервю той заявява, че и при всички други бъдещи спасителни акции за банки притежателите на облигации и инвеститорите ще трябва да участват в разходите.

По-късно в допълнително пояснение той заявява, че все пак смята Кипър за „специфичен случай с необичайни предизвикателства". "Макроикономическите програми за преструктуриране ще бъдат пригодени за ситуацията във всяка страна и няма модели или шаблони, които да се използват", добави той.