Зелените амбиции на Европа до голяма степен зависят от възможностите за финансиране на енергийния преход и дистанцирането спрямо изкопаемите горива. Но откъде в действителност биха могли да дойдат тези средства?
Въздействието на енергийната трансформация към нетни нулеви емисии на въглероден диоксид ще бъде положително за европейската икономика като цяло въпреки значителните допълнителни инвестиции, които са необходими, смята Европейската комисия в своята климатична стратегия за 2050 г., представена през ноември 2018 г., пише Euractiv.
Това включва положително въздействие върху икономиката „еквивалентно на 2% от БВП до 2050 г.“, заяви изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС).
Като цяло спестяванията от намалена сметка за внос на изкопаеми горива „ще възлязат на 2-3 трлн. евро за периода 2031-2050 г., освобождавайки ресурси за по-нататъшни потенциални инвестиции в модернизацията на икономиката на ЕС”, твърди Комисията.
Преходът към чиста енергия също ще освободи около 200 млрд. евро годишно от разходите за здравеопазване и нетно увеличение на един милион работни места до 2050 г.
Като цяло инвестициите в енергетиката и свързаната с нея инфраструктура ще трябва да се увеличат до 2,8% от БВП годишно (в сравнение с 2-та процента днес), за да се постигне икономика с нулеви въглеродни емисии. , или около 520-575 млрд. евро годишно.
Откъде ще дойдат парите?
Според ЕК „частният бизнес и домакинствата ще бъдат отговорни за по-голямата част от тези инвестиции“, които се насърчават като част от инициативата на ЕС за устойчиво финансиране.
Но публичните средства също ще бъдат основен катализатор. Комисията предложи заделянето на минимум 25% от следващия дългосрочен бюджет на ЕС за финансиране, свързано с климата. Това е с 5% повече спрямо сегашните средства от бюджета, чийто размер е 20 на сто.
Увеличението от 206 млрд. евро до 320 млрд. евро за периода 2021-2027 г. ще бъде добре дошло за по-бедните страни от ЕС като България, Румъния и Полша, които понастоящем са силно зависими от замърсяване на въглищата за производство на електричество.
Преговори за дългосрочния бюджет
Тези финансови инструменти, включително регионалните фондове и така нареченият фонд „Справедлив преход“, понастоящем се обсъждат като част от следващия дългосрочен бюджет на ЕС - многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021—2027 г.
Малко вероятно е преговорите за бюджета да приключат през 2019 г., въпреки че голяма част от финансирането от други източници за следващото десетилетие ще зависи от това как ще приключат тези преговори.
През март Европейският парламент постигна съгласие по преговорите с регионалните фондове. Договорено беше да се изразходват поне 30% от сумата от 270 млрд. евро за борба с изменението на климата и изключване на инфраструктура за изкопаеми горива.
Някои страни от ЕС като Полша искат да премахнат енергийните си системи от въглищната енергия, като преминат към газ и желаят да последват примера на Великобритания, която наскоро постави рекорд за най-дългия период без изгаряне на въглища при производството на електроенергия след епохата на индустриалната революция.
Държавите членки на ЕС са по-възприемчиви към този аргумент от ЕП.
Като част от продължаващите преговори за дългосрочния бюджет на ЕС, Европейският съвет е готов да позволи средствата да се изразходват за изкопаеми горива при някои обстоятелства.
Първоначално планирани да приключат през декември, тези преговори могат да продължат до 2020 г. За да даде тласък на преговорите по МФР, Комисията иска допълнителна среща на върха през септември, за да се опита да постигне одобрение на предложението.