Предложенията за ограничаване на рекламата на хазартни игри ощетяват бюджета, бизнеса и хората. Това е основният извод от доклад на Института за модерна политика, публикуван днес.
Според документа успехът на една лотарийна игра, независимо дали е организирана от държавата или от лицензирани от нея частни оператори, е в пряка зависимост от рекламата и мащаба на разпространение на лотарийните билети.
Припомняме, че преди дни вицепремиерът Валери Симеонов предложи да бъде увеличен данъкът върху хазартните игри до 20%. Той ще възложи на депутатите си да внесат поправката между първо и второ четене на законопроекта му, а повод за искането му е силната съпротива, която срещна идеята му за ограничаване на рекламата.
Според доклада на Института за модерна политика рекламата на лотарийните игри и спортните залагания по правило заема най-значителен дял от общия обем на средствата за реклама на игралната индустрия като цяло. Така например, обемът на рекламата на лотариите в Германия през 2017 г. по данни на Nielsen Research е 197,4 млн.евро. Рекламата общо на хазартните игри в Испания през първата половина на 2017 г. възлиза на близо 77,1 милиона евро, от които 84% се падат на лотариите, спортните и онлайн залагания. Пак по данни на Nielsen Research в периода 2012-2015 г. във Великобритания телевизионната реклама на лотариите възлиза на повече от 180 млн. паунда, а на цялата игрална индустрия – 631 млн. паунда. В доклада обаче не се посочват данни за средствата, които се плащат за реклама в България. От организацията настояват, че у нас лотариите плащат най-високите данъци в ЕС – 15% от целия приход от билети, докато останалите фирми на територията на България плащат „само“ корпоративен данък от 10% върху печалбата. Лотариите не се облагат с ДДС поради изрично изискване на европейската Директива 2006/112/EC, а в 21 държави членки на Европейския съюз, както и в Норвегия и Швейцария, лотариите и хазартната дейност се облагат с по-ниски данъци от България, пише в доклада.
Според данните ставката във Великобритания е 12%, в Италия – 6%, в Португалия – 4,5%, във Франция – диференцирани ставки между 1,8% и 5,7%, в Ирландия – 12,5%, в Хърватия – 10%, а за малки лотарийни игри – 5%. В Латвия ставката е 10% плюс допълнителен данък при надхвърляне на определен размер на приходите, в Кипър е 6% върху разходите плюс 10% за гръцкия оператор, 2% данък реклама, 1% данък за спорт и култура. В Литва се облага 5% от стойността на билетите, а 8% се дарява.
По-висок данък се плаща в Австрия – 16% от оборота, в Германия – 20% от оборота, а в Естония - 18% от оборота.
Според Института за модерна политика твърденията, че в ЕС рекламата и разпространението на лотария са „забранени“ или по-рестриктивни отколкото у нас, както и че има ограничения в разпространението, са некоректни. По данни на Nielsen Research, например, обемът на рекламата на лотариите в Германия през 2017 г. е 197,4 млн.евро.
Според документа твърденията за „непрозрачност“ във финансовите потоци на лотарийните игри също са неверни. „Операторите на лотариите в България са под постоянния мониторинг и контрол от страна на НАП и Държавната комисия по хазарта. Лотариите са сред малкото икономически субекти в нашата страна, чиито системи са достъпни онлайн за данъчните органи, които могат да проследяват текущо финансовата дейност и състоянието на операторите. Лотарийните билети са ценни книжа и цялостният процес по броя и отпечатването е под стриктен държавен контрол, както всички други видове ценни книжа. Организаторите на лотарии са длъжни да съхраняват безсрочно всички печеливши лотарийни билети, което се контролира от Държавната комисия по хазарта, а за изплащането им се представят на контролните органи съответните платежни нареждания“, се посочва в доклада.
От организацията обръщат внимание и на мотивите, с които инициаторите на разглежданите предложения обосновават необходимостта от рестрикции в рекламата на лотариите. „Според тях масовият достъп до лотарийни билети стимулира пристрастяването към хазартни игри. Подобни твърдения са произволни и не почиват на проверени емпирични и научно доказани данни“, твърдят от института.
От Центъра за излседване на демокрацията пък се позовават на международни изследвания, според които хазартът създава зависимости, подобни на пристрастяване към наркотични вещества. Тезата коментира Тихомир Безлов пред БНР. Според него големият въпрос е защо политическите елити и бюрокрацията у нас за последните 28 години подкрепят нарастването на зависимостта от хазарта сред населението.
От проучване на „Галъп интернешънъл“ става ясно, че над половината (57%) от населението на България играе хазартни игри. Според прочуването 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.
Почти една пета пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1,8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.
43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително около 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита например.
10:21 | 13.09.22 г.