Ще се понижат ли лихвите по банковите депозити и кредити ако МФ продължи да емитира ДЦК и ако не продължи?
Г. Ангелов:
Вероятно лихвите ще продължат да намаляват в резултат на успешната емисия на еврооблигацията, влияеща позитивно върху доверието, и продължаващият растеж на местните спестявания. Ефект ще окаже и плащането през януари 2013 г. През януари се изплаща евробондът от 2002 година и над 70% от парите ще отидат в български инвеститори. Т.е. ще има голяма ликвидност в банковата система.
МФ вероятно няма да повлияе много, освен ако не прекали с издаването на местни емисии. Но нивата на лихвите по кредити се влияят и от структурни проблеми, като процедурите по фалит и събиране на вземания, подобрение, в които би имало най-силен резултат не само върху лихвите, но и върху желанието да се отпускат повече нови кредити.
Цв. Цачев:
Лихвите ще продължат да падат и в двата случая. Логиката обаче диктува, че спадът ще е по-силен при оттегляне на емисиите, защото банките ще трябва да намерят алтернатива на капиталите в тях. Не очаквам обаче да се усети внезапно намаление на лихвите в такъв случай.
Д. Николова:
Не бих очаквала сериозен ефект върху лихвите по кредитите, предвид големия неизползван ресурс от банките. Дори и ДЦК да изтеглят част от ресурса на банките, те ще останат със значителни разполагаеми средства, заради липсата на качествени кредитни проекти.
Що се отнася до лихвите по депозитите, не мисля, че има някаква връзка между лихвите по привлечените от банките депозити и тези по купените от банките ДЦК. Предвид това, че лихвите по депозитите са далеч по-високи от лихвите по инвестираните от банките средства в ДЦК, средствата от депозитите не се инвестират в ДЦК, защото една такава инвестиции би противоречала на икономическата логика.
Няма никакъв смисъл да взимаш скъп кредит от вложителите, за да инвестираш получените пари в относително по-нискодоходни книжа.
Кр. Йорданов:
Доколкото с част от набраните депозити, банките закупуват емисии ДЦК, то намаление на доходността по последните се отразява в понижение и на лихвите по депозитите. Според мен обаче ефектът върху цената на общата депозитна база е умерен.
К. Масларски:
Заложената емисионна политика от правителството отразява заложените/ прогнозирани нужди от финансиране на държавата. Емитирането на вътрешен/ външен дълг не се прави целево за понижаване/ покачване на лихвите по кредити/ депозити. Лихвените нива се определят от банките на пазарен принцип и конкуренция, стига да има работеща икономика, компании и домакинства, които да бъдат финансирани.
Постигането на по-ниски лихви не е самоцел и не гарантира повече кредитиране. Емитирането на външен дълг може да способства за формирането на референтна цена (т.н. бенчмарк) при финансирането или емитирането на дълг от местни компании и банки.
Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех
Повечето специалисти определят като несправедлив подхода българските инвеститори да бъдат изключени от аукциона
08:18 | 05.07.12 г. 37Препоръчан материал от партньор на investor.bg
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
-
Кадър на деня за 22 ноември
-
Dow се покачи с над 400 пункта и затвори с рекорд
-
Amazon ще инвестира още 4 млрд. долара в Anthropic, най-големия съперник на OpenAI
-
Успя ли Бразилия да зададе дневния ред на срещата на Г-20?
-
Над 411 млн. лева взеха фирмите с проекти за иновации
-
Биткойнът кръжи в подножието на 100 хил. долара, но има предупреждения за корекции
-
Русия е уведомила САЩ за удара с "Орешник", Путин потвърди успеха на западните ракети
-
Защо в България няма банки като Revolut и как се развива финтех секторът у нас?
-
В плановете на Русия няма вариант за независима държава Украйна
-
Еврото се срина до двегодишно дъно след разочароващи икономически данни от региона
-
България и Румъния се доближават до пълноправно членство в Шенген още от януари
-
Българите ще могат да пътуват без виза до Китай от края на ноември
Специални проекти виж още
Най-четени новини
-
След масирания ракетен удар в Украйна САЩ премахват условията пред използването на ATACMS*
-
"Бритшорингът" превръща Обединеното кралство в икономическа колония на САЩ
-
Саудитска Арабия отказа да потвърди ангажимента си за отказ от изкопаемите горива
-
Драгомир Кузов: България стигна до петото място в Европа по производство на велосипеди
-
Най-големият производител на зехтин в света очаква цените да паднат наполовина
-
Коя е най-добрата валута за инвестиции в момента?
-
Бойко Атанасов: Приемането на България в еврозоната ще доведе до повече инвестиции
-
Русия е уведомила САЩ за удара с "Орешник", Путин потвърди успеха на западните ракети
-
САЩ обвиниха един от най-богатите хора в света в схема за подкупи за 260 млн. долара
-
След масирания ракетен удар в Украйна САЩ премахват условията пред използването на ATACMS*
-
Ако светът иска да заличи 100 трлн. долара публичен дълг, да погледне към Нова Зеландия
-
"Самоубийствени атаки": руснаците опитват да си върнат контрола в Курска област
-
България е сред страните в ЕС с най-голямо месечно увеличение при производството на услуги
-
План Б на Украйна - оръжейна независимост от Запада, върви към реализация
-
Мащабен многофункционален комплекс ще се появи на терена на бившия завод "Витоша"
-
"Бритшорингът" превръща Обединеното кралство в икономическа колония на САЩ
-
Саудитска Арабия отказа да потвърди ангажимента си за отказ от изкопаемите горива
-
Кристалина Георгиева: Целта България да се присъедини към еврозоната е изпълнима
Финанси виж още
-
Dow се покачи с над 400 пункта и затвори с рекорд
-
Биткойнът кръжи в подножието на 100 хил. долара, но има предупреждения за корекции
-
Черна гора се присъедини към Единната зона за плащания в евро
-
Британският индекс FTSE 100 записа най-силната си сесия от три месеца
-
SOFIX се понижи с 0,8% за седмицата
-
Спадът на продажбите на „Стара планина холд“ се задържа над 30% и към края на октомври
преди 12 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар