Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех

Какво значение за постигнатата доходност имаше бюджетният излишък за първите 5 месеца на 2012 г. и трябва ли правителството да удържи балансирания бюджет до края на годината или след аукционът ще развърже кесията?

Г. Ангелов:

Доброто фискално представяне през първите пет месеца има голямо значение, тъй като намали опасенията от влошаване на бюджета заради трусовете в еврозоната. Правителството трябва да продължи с усилията за повишение на събираемостта и контрол върху разходите, защото балансираният бюджет ще даде възможност за повишение на кредитния рейтинг, повече инвестиции /вкл. портфейлни/, повече външно финансиране и по-ниски лихви по кредитите. Развързването на кесията няма да доведе до нищо позитивно.

Цв. Цачев:

Инвеститорите в момента се вълнуват само от страховете за дефлация и държавни фалити. В тази среда България изглежда добре и не мисля, че ще има някакво значение, ако бюджетът бъде повече на минус или на плюс, отколкото в момента. Колкото до правителствена политика за икономиката – време е вниманието да бъде насочено към доходите и малкия и среден бизнес, като допълнителни стимули могат само да са от полза. Но и не мисля, че трупането на дълг и неефективно харчене на държавни пари са отговор на кризата.

Д. Николова:

Няма съмнение, че бюджетният излишък и като цяло – фискалното „здраве” на страната, измерено чрез сравнително ниските бюджетен дефицит и държавен дълг, са изиграли своята роля. Друг е въпросът дали трябваше да се стига дотук, а именно, да зависим от настроенията на пазара, или по-добрата стратегия беше да консолидираме бюджетната си позиция по-бързо и изобщо да избегнем нуждата от емитиране на нов външен дълг.

Една такава стратегия беше постижима, предвид множеството неефективни разходи и програми на правителството, които биха могли да се преразгледат и евентуално – да се намалят като обхват или просто да се прекратят. Неправомерното и неефективното харчене на бюджетни пари се потвърждава в не един или два доклада на Сметната палата, така че не би било трудно да се идентифицират множеството „пробойни” в бюджета и да се запушат, което пък би спомогнало за балансиране на бюджета.

Кр. Йорданов:

Според мен постигнатият излишък от началото на годината е  имал малка тежест при решенията  на инвеститорите, тъй като при емисия с подобен матуритет от значение е предимно нивото на държавния дълг спрямо БВП и натрупаните буфери, както в банковия сектор, така и на резервите за поддържане на валутния борд. Всъщност емисията отразява и вярата на инвеститорите в безпроблемното функциониране на последния.

Сравнително ниските бюджетни дефицити през последните години в сравнение с дефицитите на страните от еврозоната, също са натежали на крайната оценка на инвеститорите. Важно е правителството да не допусне до края на годината дефицита да надскочи заложения в бюджетната рамка за 2012, тъй като след 2 години ще му се наложи отново да се обърне към финансовите пазари за нова емисия, с която да се рефинансира дълга, който падежира през 2015.

К. Масларски:

Бюджетният излишък на страната е един от редицата фактори, взети под внимание от инвеститорите  при пласирането, наред със строгата фискална дисциплина, ниският коефициент на задлъжнялост на държавата (Дълг/БВП под 20%), състоянието на банковата система и влиянието на страната от външни шокове.

Тези фактори неминуемо оказват влияние на инвеститорския интерес върху новата емисия. Като цяло огромно значение за постигнатата доходност в случая беше изборът на точния пазарен момент за излизане на международните пазари с оглед на събитията от последната половин година и динамиката в настроенията и поносимост към рискови активи от региона.

Със сигурност правителството трябва да се стреми към заложения  балансиран бюджет – като се придържа към обявеното използване на набраните  средства от новата емисия, а именно за погасяване на еврооблигации на Република България с падеж януари 2013.