Икономическите (д)ефекти на бежанците в България

Реалността, която е успял да си създаде младият сириец, обаче е малко по-различна от това, което показват данните за по-голямата част от получилите закрила лица в България.

Според доклада на Министерството на финансите „Бежанците в България: пазар на труда и бюджетни разходи“ в периода между 2013-2015 г. делът на лицата под закрила с основно или по-ниско образование се повишава от 63,3% на 71,4%, макар че при тези без образование има слабо намаление до 9,3%. За сметка на това обаче при бежанците със средно и с висше образование се наблюдава понижение – през миналата година делът на лицата с висше образование е едва 8,87%.

Мигрантската криза се превърна в един от най-болезнените проблеми на Европа през последните десетилетия. Никой не очакваше милиони хора от Сирия, а и от други страни извън Стария континент като Афганистан, Либия, да се насочат към Европа в търсене на спокойствие и мир.

Европейският съюз се оказа разделен – Германия възприе политика на „отворените врати“, заявявайки, че ценностите на ЕС трябва да се защитят и на търсещите убежище да се предостави закрила. Други страни, като Унгария, започнаха да затварят границите и да отхвърлят идеята за приемане на бежанците и мигрантите. Самата Европа изпадна в криза – на идентичността, а целостта ѝ се оказва все по-застрашена, особено след вота на Великобритания да излезе от ЕС.

Част от аргументите на Германия, а и други страни членки, анализатори, политици, в защита на прииждащите от Сирия бежанци е, че от една страна те биха помогнали за преодоляването на нарастващия демографски проблем, свързан със застаряването на Европа, а от друга – ще засилят икономическата сила и напредък на страните членки на ЕС. Дали това обаче е наистина така?

Докладът на Министерството на финансите се опитва да даде отговор именно на този въпрос, изготвяйки оценка на ефектите от интеграцията на бежанците на местния пазар на труда. Анализаторите изготвят два сценария – „реалистичен, който се основава на текущите развития и наличната информация за реализацията на бежанците на пазара на труда“ и хипотетичен, при който всички лица под закрила са част от работната сила.

В доклада се взимат предвид и редица други фактори – доколко лицата са научили български език, какво е нивото им на образование, получените квалификации и работния им опит, както и религиозната им принадлежност. Твърденията в документа са, че бежанците намират работа преди всичко чрез бюрата по труда към Агенцията по заетостта, тъй като Държавната агенция за бежанците (ДАБ) не може да ги устрои директно на пазара на труда. Възможността бежанците да си намират сами работа обаче не е включена.

Основната програма, чрез която Агенцията по заетостта се опитва да осигури на бежанците интеграция на пазара на труда чрез обучение по български език, обучение за придобиване на професионалната квалификация и др., е Програмата за обучение и заетост на бежанците.

Базирайки се на данните за предишните две години за програмата (75 записани бежанци за 2014 г., от които 54 души са вписани като заети през 2015 г., и 106 записани за 2015 г., от които 50 заети през 2016 г.) Министерството допуска, че записаните през настоящата и следващата година ще са съответно по 130 и 158. Дори според самите анализатори резултатите от този реалистичен сценарий показват „незначителни ефекти“ върху работната сила и коефициента на безработица

Иначе казано министерството очаква през тази година регистрираните като заети бежанци да са 50 души, а през 2017 г. - 77 души... При хипотетичния сценарий резултатите все пак са доста по-оптимистични – 2071 лица за 2016 г. и 2745 за следващата година. В същия момент очакванията за регистрираните безработни при хипотетичния сценарий да бъдат 4606 и 5168 души съответно за 2016 и 2017 г.

Дори само с тази информация резултатите от първия вариант изглеждат безспорно смешни. Още по-абсурдно обаче става, когато погледнем икономическото влияние на тази „работна сила“.

Разглеждайки данните от доклада става ясно, че приходите (от социално осигуряване и данък върху доходите на физическите лица - ДДФЛ) при реалистичния сценарий за тази година биха били едва 173 300 лв., а за следващата – със сто хиляди лева повече. За сметка на това разходите (социално подпомагане и издръжка) са съответно 4,67 млн. лв. и 5,1 млн. лв.