Липсата на работа, на добри доходи и подходящо образование мотивират завършващите средно образование да сменят мястото си на живеене. Това съобщи на пресконференция в БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той представи резултатите от проучване за миграционните нагласи на завършващите средно образование младежи в България от випуск 2014/15г., изготвено съвместно с Икономическия и социален съвет (ИСС). Анкетирани са 2130 ученици в цялата страна, разпределени в три групи - живеещи в градове над 300 000 души, в останалите областни центрове и в останалите градове и села в страната.
Две трети от завършилите през 2015 г. дванадесетокласници искат да напуснат населеното място, в което живеят, посочи председателят на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски. Той отбеляза, че са силно застъпени и двете направления - и вътрешната за страната и външната миграция. Най-силно желанието да се преместят е сред завършващите, които живеят в малки населени места, посочи Дулевски.
От всички анкетирани около 18-19 процента имат нагласи да заминат в чужбина до две - три години, посочи още Дулевски и добави, че 10 процента от всички ученици са заявили намерение да направят това още същата година.
Според него проблем е, че около 70 процента от децата, които имат намерение да заминат в чужбина, имат близки, при които могат да отседнат, а това създава предпоставки за нова вълна на емиграция.
Проучването сочи три основни причини за миграция, обяви Пламен Димитров. Това са търсене на по-висок доход и стандарт на живот; намиране изобщо на работа; търсене на по-добро образование. Две трети от завършващите са посочили, че по-добре платена работа би ги задържала в България. В същото време намирането на работа е основната мотивация на две трети от младите хора да мигрират, независимо дали в страната или в чужбина. Най-силна е тази тенденция в малките населени места, каза Димитров.
Липсата на възможности за добро образование са мотивирали близо една четвърт от анкетираните да потърсят някаква форма на миграция, поясни синдикалистът.
Дулевски коментира, че вътрешната миграция може да окаже силно негативно влияние предимно в по-малките населени места. Той допълни, че колкото е по-висок успехът на ученика и образователният статус на семейството му, толкова по-ясно е изразеното желание за заминаване в чужбина.
Пламен Димитров уточни, че ежегодно от България трайно емигрират между 50 и 70 000 българи, или един среден областен град изчезва, допълва агенция "Фокус". По думите на Димитров 150 души на ден отиват и по-голямата част не се връщат. „Демографската катастрофа, която се задълбочава, не се подобрява от нашите изследвания. Както и да го казваме, нещата са много красноречиви – показват ясни нагласи за миграция”, уточни Димитров.
преди 9 години дай ми милиярди и не у садово ами у дупка у резово ше ида да живея отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Цифрите са верни, мотивацията - не. Не е нито до образованието, нито до работата нито до парите. Никое от тези не е чак толкова лошо тук и чак толкова добре на запад. Просто никой не е пророк в собствения си град. Млади са децата, никой не ги спира и ,. ако сега не идат да видят как е по света, кога? Отделно разбирасе възможностите пред тях в световните мегаполиси са къде къде повече отколкото тук. Милярди да им даваш за да си седят в Садово например, живота не е само плюскане и парцалки. А възможностите са несравними отговор Сигнализирай за неуместен коментар