IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Какви са възможните решения за КТБ?

Който и подход да се избере, ще са необходими съпровождащи мерки, посочва икономистът от ИПИ Калоян Стайков

16:54 | 19.07.14 г. 32
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Какви са възможните решения за КТБ?

Случващото се през последния месец и половина в банковия сектор в България налага да се анализират внимателно възможните решения на казуса „КТБ”, отчитайки позитивите и негативите на всеки възможен подход. Целта на тази статия е да внесе малко повече яснота за възможните варианти, без да претендира за изчерпателност, тъй като всичко, което се случва в момента е базирано на допускания, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

Изглежда въпросът, който най-много вълнува хората на този етап, е свързан с обявения 3,5 млрд. лв. кредитен портфейл, за който няма пълна информация и според официалното съобщение на БНБ, одиторите не могат да оценят пазарната му стойност. Спекулацията около това какво е качеството на този портфейл е излишна, тъй като информация за тях има и извън банката, но отнема време, за да бъде събрана и обработена. Не е реалистично да се мисли, че в рамките на 10 работни дни може да се направи оценка на цялата банка и едновременно да се събира липсваща информация. Рано или късно тази информация ще бъде събрана и, надяваме се, публикувана.

Следващият въпрос, който нашумя последните дни, е за възможността за частно решение на проблема. Такова представлява увеличаването на капитала на банката от настоящите акционери или други инвеститори, от кредиторите на банката или дори от вложителите с депозити над 196 хил. лв. На този етап тези решения не изглеждат вероятни по две причини. Първата е, че към момента не е известна капиталовата дупка в банката, ако въобще има такава, поради обявената липса на информация за голяма част от кредитния ѝ портфейл. Втората е, че моментът за капитализиране на банката по-скоро беше изпуснат – т.е. при равни други условия интерес към капитализация на банката биха имали инвеститори, когато банката работи, а не когато е затворена и е под особен надзор.

Съществува и изключително висок репутационен риск – ако бъде предложено рекапитализиране на банката с частни средства, но няма инвеститорски интерес, напрежението и несигурността единствено ще нарасне. Ако пък има интерес от страна на частния сектор, при напрежение и множеството спекулации, свързани с банката, е много вероятно след отварянето на КТБ вложителите в нея да изтеглят голяма част от депозитите си, което да постави банката в същата ситуация. Това също ще увеличи нестабилността в системата.

Вероятно поради тези и други съображения, решение за казуса с КТБ се търси в държавата. За да бъде ангажиран публичен ресурс, е необходимо да е известна точната сума на капиталовия недостиг, която държавният бюджет трябва да осигури. Предвид недостатъчната информация за оценяването на кредитния портфейл в размер на 3,5 млрд. лв. това е невъзможно, поради което се преминава към друг вариант – разделянето на „добра” и „лоша” банка. „Добрите” активи, за които има точна одиторска оценка, ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол заедно с пасивите на КТБ.

При един такъв вариант изключение правят единствено пасивите, свързани с мажоритарния акционер в КТБ, и свързаните с него лица. Техните пасиви остават в КТБ заедно с кредитния портфейл за 3,5 млрд. и се преминава към процедура по несъстоятелност. Държавата гарантира всички депозити в Креди Агрикол, като заедно с това Министерството на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете стават привилегировани кредитори на КТБ, което означава, че те ще получат вземанията си от осребряването на активите на банката първи. Тъй като сегашната законова уредба не предвижда подобен механизъм, за използването му ще е необходим нов закон. Към момента има разнопосочна информация относно този вариант.

При такъв вариант възникват два нови въпроса – да се гарантират депозитите в пълния им размер или само до законовия таван от 196 хил. лв. Ако се гарантират депозитите в пълния им размер, това намалява риска от разливане на кризата от една банка към целия сектор и впоследствие - към реалния сектор и държавния бюджет. В същото време обаче създава морален риск в бъдеще – вложителите ще се интересуват единствено от това къде лихвите са най-високи, но не и дали банката е стабилна. По този начин банките имат стимул да дават високи лихви по депозитите и да отпускат безотговорно кредити, тъй като след това някой друг ще плати сметката.

Ако пък се избере принципното решение – гарантиране на влоговете само до законовия таван от 196 хил. лв., това ще предотврати безотговорност от страна на вложителите в бъдеще и ще ги направи внимателни относно това къде държат парите си. В същото време обаче може да доведе до системен риск – виждайки как големите вложители губят част от депозитите си в КТБ, вложителите в други банки могат да изтеглят негарантираната част от депозитите си, което да доведе до подобни проблеми, каквито имаше в КТБ.

Компаниите, които губят част от влоговете си в КТБ, могат да бъдат изправени пред сериозни финансови проблеми, което да доведе до намалена икономическа активност, загуба на работни места и дори фалити. В този случай държавният бюджет може да бъде натоварен с допълнителни разходи, свързани с подкрепа на други банки, държавна помощ за някои държавни и общински дружества (част от чиито депозити са „изгорели”), със социални разходи, включително за обезщетения за безработица, както и със загуба на приходи.

Както става ясно, всеки вариант за действие има своите разновидности, но принципно опциите са две – спазване на сегашния закон и гарантиране на влоговете само до лимита от 196 хил. лв. или нов закон и гарантиране на пълния размер на депозитите, независимо от размера им. Всеки от тези варианти има своите плюсове и минуси. Основният дебат в момента е насочен към това кой вариант е по-добър, макар че това може да се знае единствено post factum.

Избирането на едната или другата възможност задължително трябва да бъде съпроводено с допълнителни мерки. Ако се вземе решение за гарантиране на пълния размер на депозитите, това трябва да е съпроводено с допълнителни мерки, основно повече регулации, които да създадат правилните стимули за отговорно поведение в бъдеще както на вложителите, така и на самите банки. При всички случаи обаче ще се създадат допълнителни разходи и за банките, и за вложителите.

Ако се вземе решение да се гарантират депозитите до законовия таван от 196 хил. лв., то трябва да бъде съпроводено с осигуряване на финансов ресурс в случай, че изолираният случай с КТБ доведе до сътресения в банковия сектор и/или до намаляване на икономическата активност. Тъй като нивото на фискалния резерв е твърде ниско, а приватизацията – почти замразена, основната част от този ресурс вероятно трябва да бъде набавена чрез емитиране на дълг.

Предвид нестабилната политическа обстановка в момента, приемането на съпровождащи мерки и в двата случая изглежда непредсказуемо и трудно, но именно те са цената, която трябва да бъде платена за справяне със ситуацията в банката с държавни пари. В зависимост от избрания подход, решението може да включва и писането на нов закон, като в последните две седмици вече изтекоха неофициално две негови версии. Предвид обществената чувствителност към проблеми в банковия сектор, както и поради необходимостта за приемането на евентуалния закон в парламента, е задължително официалният текст да бъде публикуван и да мине през бързо, но обстойно обществено обсъждане. В противен случай дори съмнението, било то основателно или не, за приемане на текстове в него, които обслужват частни интереси, може допълнително да намали доверието в банковата система и да последва нова паника.

Ако се ангажира публичен ресурс, което към момента е най-често спряганото решение, независимо от това кой вариант се избере, то това трябва да бъде направено прозрачно. Т.е. трябва да са най-малко ясни размерът на ресурса, механизмът на участието на държавата, размерът на гарантираните депозити и изплащането им, продължителността на евентуалната национализация на Креди Агрикол и последващите мерки, които ще бъдат взети, за да бъде предотвратено достигането до такава ситуация в бъдеще. Това е цената, която политиците трябва да платят веднага, а частният сектор и обществото ще плаща в бъдеще.

Всичко по темата за КТБ четете тук

Свързани компании:

ТБ Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност(6C9)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 03:41 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

11
rate up comment 13 rate down comment 12
Lucifer
преди 10 години
за сетен път се убеждавам че софиянци си живеят в свой собствено-измислен свят, далеч от реалноста на остнаналата част от БГ, наричайки я презрително провинция, гнусейки се от нея и мислейки се че ТЕ, богоизбраните(софиянци) са вън от обхвата на проблемите в останалата част на БГ, обезлюдяването, грабежите, пирамидите, пороите, всякакви катаклизми....не важат за тях. До толкова са се взели на сериозно че са окончателно оглупяли от лакомията и суетата си ...това с КТБ им е направо като чистилище...такъв цирк, такова падение, да лъснат задниците на всички "авторитети"...а бе направо си е божа работа
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 19 rate down comment 1
Nikola666
преди 10 години
Такова "срастване" прилича малко като на истерията на Стоян Александров от това че на цели 30 общини парите били в КТБ. Само че броят на общините в България е 264, а тези хора от списъка даже не са и 10% от по-известните хора в България. На която и банка да публикуват клиентите ще видим известни личности. Дълбоко ме съмнява че богатството на Иван Костов или Стоян Александров се изчерпва с тези сметки. И не виждам по какъв начин публикуването на този списък решава проблемите на банката.Полза има само за Искров и Цацаров. Докато окрилен от злобата си народа коментира кой колко пари имал, те ударно замитат следите на Пеевски. Но какво да се прави. След като народа е манипулируем, естествено че някой ще го изманипулира. Тарикатите ще измрат от глад само когато будалите се изчезнат. Обществените реакции обаче показват че в България още дълго време ще има хляб за тарикати.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 9 rate down comment 5
SSIW
преди 10 години
Това, което предлагаш е малко в стил: "да си запалим къщата, та да изгори на съседа курника". Най-добрия вариант (този , от който обществото ще извлече най-много полза) е този, при който банката бъде оздравена с мангизи на акционерите, депозитите там (а те не са млко, след като това е една от водещите банки в страната, т.е. този ресурс не е без значение за икономиката ни) да се раздават като кредити, които да се превръщат в нови депозити и т.н., знаеш как функционира с-мата на "фракшънал резърв банкинг"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 3 rate down comment 4
Lucifer
преди 10 години
явно Доган ги е хванал без ***... (chuckle)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 16 rate down comment 9
studioaa
преди 10 години
Нямам нищо против Цветан Василев и КТБ, но не ми харесва, че банката се е сраснала със задкулието у нас. Своебразен реванш за всички, които изгърмяха през 1997 би бил именно фалит на банката, защото цял легион от корифеите на прехода като Иван Костов, Стоян Александров, Георги Първанов, Вежди Рашидов ще загубят страшно много от този фалит и ще ги заболи. Само заради това, тези лица ще ги заболи като изгубят откраднатото, се надявам оманците да не рекапитализират банката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 9
Lucifer
преди 10 години
*** верно имало господ бе.. http://paqk.eu/?p=4829
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 15 rate down comment 1
Nikola666
преди 10 години
Стоян Александров беше министър на финансите в правителството на Любен Беров. Много успешно ограби народа като поддържаше инфлация 80 - 100% годишно и въведе "Данъка убиец" ДДС. Чобанов и Иван Искров са като деца от детската градина в сравнение с него. Рушветчетата от студентите са му най-малката грижа.Руш
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 20 rate down comment 8
studioaa
преди 10 години
Горката Малка Секира, сигурно е на успокоителни заради сагата в КТБ. Вместо да се засрами от своята алчност, вместо да си посипе главицата с пепел и да си скъса дипломата на малки парчета, той се мъчи да насочва общественото мнение. На едно от интервютата, които този циркаджия даде, се мъчеше да убеждава, че ако всички депозити в КТБ не били изплатени, бордът щял да падне. Плашене на гаргите с цел обслужване на личен интерес. Такива са финансовите светила у нас, те не могат да управляват дори собствените си финанси, а тръгнали да ни "оправят". Смях в залата просто. Сега сигурно студентите на Александров много радват, че всички рушвети за вземане на изпити в УНСС събрани от него в последните 20-на години са изгорели в КТБ. Както е казал народът - откъдето дошло, там отишло.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 23
Lucifer
преди 10 години
Ако ББ продължава да не иска пълно връщане на целите суми а само гарантираните, то със сигурност няма да се задържи дълго на власт ако изобщо спечели
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 15 rate down comment 14
Lucifer
преди 10 години
....ммм...Бог да я прости вече КТБ...дет се вика поредната, необходима жертва на прехода...ще раздадат от гарантираните суми бонус, по едно въже намазано със *** на Вежди, Васко-Кеца, Лили Иванова, Азис, Иван Костов, Весо Маринов, Цв. Манева, Явор Милушев, Стоян Александров-Малката Секира, Тити Папазов, Чакърдъкова, Силвия Кацарова, Аня Пенчева, Влади-Въргала и куп други знайни и незнайни герои на прехода дали парите си от лакомия за ползу роду...Вечна памет на ГЕРОИТЕ!!!!!!!!!!!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още