Случващото се през последния месец и половина в банковия сектор в България налага да се анализират внимателно възможните решения на казуса „КТБ”, отчитайки позитивите и негативите на всеки възможен подход. Целта на тази статия е да внесе малко повече яснота за възможните варианти, без да претендира за изчерпателност, тъй като всичко, което се случва в момента е базирано на допускания, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
Изглежда въпросът, който най-много вълнува хората на този етап, е свързан с обявения 3,5 млрд. лв. кредитен портфейл, за който няма пълна информация и според официалното съобщение на БНБ, одиторите не могат да оценят пазарната му стойност. Спекулацията около това какво е качеството на този портфейл е излишна, тъй като информация за тях има и извън банката, но отнема време, за да бъде събрана и обработена. Не е реалистично да се мисли, че в рамките на 10 работни дни може да се направи оценка на цялата банка и едновременно да се събира липсваща информация. Рано или късно тази информация ще бъде събрана и, надяваме се, публикувана.
Следващият въпрос, който нашумя последните дни, е за възможността за частно решение на проблема. Такова представлява увеличаването на капитала на банката от настоящите акционери или други инвеститори, от кредиторите на банката или дори от вложителите с депозити над 196 хил. лв. На този етап тези решения не изглеждат вероятни по две причини. Първата е, че към момента не е известна капиталовата дупка в банката, ако въобще има такава, поради обявената липса на информация за голяма част от кредитния ѝ портфейл. Втората е, че моментът за капитализиране на банката по-скоро беше изпуснат – т.е. при равни други условия интерес към капитализация на банката биха имали инвеститори, когато банката работи, а не когато е затворена и е под особен надзор.
Съществува и изключително висок репутационен риск – ако бъде предложено рекапитализиране на банката с частни средства, но няма инвеститорски интерес, напрежението и несигурността единствено ще нарасне. Ако пък има интерес от страна на частния сектор, при напрежение и множеството спекулации, свързани с банката, е много вероятно след отварянето на КТБ вложителите в нея да изтеглят голяма част от депозитите си, което да постави банката в същата ситуация. Това също ще увеличи нестабилността в системата.
Вероятно поради тези и други съображения, решение за казуса с КТБ се търси в държавата. За да бъде ангажиран публичен ресурс, е необходимо да е известна точната сума на капиталовия недостиг, която държавният бюджет трябва да осигури. Предвид недостатъчната информация за оценяването на кредитния портфейл в размер на 3,5 млрд. лв. това е невъзможно, поради което се преминава към друг вариант – разделянето на „добра” и „лоша” банка. „Добрите” активи, за които има точна одиторска оценка, ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол заедно с пасивите на КТБ.
При един такъв вариант изключение правят единствено пасивите, свързани с мажоритарния акционер в КТБ, и свързаните с него лица. Техните пасиви остават в КТБ заедно с кредитния портфейл за 3,5 млрд. и се преминава към процедура по несъстоятелност. Държавата гарантира всички депозити в Креди Агрикол, като заедно с това Министерството на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете стават привилегировани кредитори на КТБ, което означава, че те ще получат вземанията си от осребряването на активите на банката първи. Тъй като сегашната законова уредба не предвижда подобен механизъм, за използването му ще е необходим нов закон. Към момента има разнопосочна информация относно този вариант.
При такъв вариант възникват два нови въпроса – да се гарантират депозитите в пълния им размер или само до законовия таван от 196 хил. лв. Ако се гарантират депозитите в пълния им размер, това намалява риска от разливане на кризата от една банка към целия сектор и впоследствие - към реалния сектор и държавния бюджет. В същото време обаче създава морален риск в бъдеще – вложителите ще се интересуват единствено от това къде лихвите са най-високи, но не и дали банката е стабилна. По този начин банките имат стимул да дават високи лихви по депозитите и да отпускат безотговорно кредити, тъй като след това някой друг ще плати сметката.
Ако пък се избере принципното решение – гарантиране на влоговете само до законовия таван от 196 хил. лв., това ще предотврати безотговорност от страна на вложителите в бъдеще и ще ги направи внимателни относно това къде държат парите си. В същото време обаче може да доведе до системен риск – виждайки как големите вложители губят част от депозитите си в КТБ, вложителите в други банки могат да изтеглят негарантираната част от депозитите си, което да доведе до подобни проблеми, каквито имаше в КТБ.
Компаниите, които губят част от влоговете си в КТБ, могат да бъдат изправени пред сериозни финансови проблеми, което да доведе до намалена икономическа активност, загуба на работни места и дори фалити. В този случай държавният бюджет може да бъде натоварен с допълнителни разходи, свързани с подкрепа на други банки, държавна помощ за някои държавни и общински дружества (част от чиито депозити са „изгорели”), със социални разходи, включително за обезщетения за безработица, както и със загуба на приходи.
Както става ясно, всеки вариант за действие има своите разновидности, но принципно опциите са две – спазване на сегашния закон и гарантиране на влоговете само до лимита от 196 хил. лв. или нов закон и гарантиране на пълния размер на депозитите, независимо от размера им. Всеки от тези варианти има своите плюсове и минуси. Основният дебат в момента е насочен към това кой вариант е по-добър, макар че това може да се знае единствено post factum.
Избирането на едната или другата възможност задължително трябва да бъде съпроводено с допълнителни мерки. Ако се вземе решение за гарантиране на пълния размер на депозитите, това трябва да е съпроводено с допълнителни мерки, основно повече регулации, които да създадат правилните стимули за отговорно поведение в бъдеще както на вложителите, така и на самите банки. При всички случаи обаче ще се създадат допълнителни разходи и за банките, и за вложителите.
Ако се вземе решение да се гарантират депозитите до законовия таван от 196 хил. лв., то трябва да бъде съпроводено с осигуряване на финансов ресурс в случай, че изолираният случай с КТБ доведе до сътресения в банковия сектор и/или до намаляване на икономическата активност. Тъй като нивото на фискалния резерв е твърде ниско, а приватизацията – почти замразена, основната част от този ресурс вероятно трябва да бъде набавена чрез емитиране на дълг.
Предвид нестабилната политическа обстановка в момента, приемането на съпровождащи мерки и в двата случая изглежда непредсказуемо и трудно, но именно те са цената, която трябва да бъде платена за справяне със ситуацията в банката с държавни пари. В зависимост от избрания подход, решението може да включва и писането на нов закон, като в последните две седмици вече изтекоха неофициално две негови версии. Предвид обществената чувствителност към проблеми в банковия сектор, както и поради необходимостта за приемането на евентуалния закон в парламента, е задължително официалният текст да бъде публикуван и да мине през бързо, но обстойно обществено обсъждане. В противен случай дори съмнението, било то основателно или не, за приемане на текстове в него, които обслужват частни интереси, може допълнително да намали доверието в банковата система и да последва нова паника.
Ако се ангажира публичен ресурс, което към момента е най-често спряганото решение, независимо от това кой вариант се избере, то това трябва да бъде направено прозрачно. Т.е. трябва да са най-малко ясни размерът на ресурса, механизмът на участието на държавата, размерът на гарантираните депозити и изплащането им, продължителността на евентуалната национализация на Креди Агрикол и последващите мерки, които ще бъдат взети, за да бъде предотвратено достигането до такава ситуация в бъдеще. Това е цената, която политиците трябва да платят веднага, а частният сектор и обществото ще плаща в бъдеще.
Всичко по темата за КТБ четете тук
Свързани компании:
преди 10 години hipatiga я ограбили. 2/ Нито дума за ДПС.Кой организира атентата срещу банката?Кредитните досиета на Пеевски са там и се пазят лично от Цв.Василев.Заедно с изтичащите пари от БУЛГАРТАБАК, ДПС оперира с около 800 млн.лв.(сумата не мога да докажа, но са много).Вижте Местан как хубаво се разбира с Борисов.Ще прецака и него, както го направи преди това със Станишев.Съвет:който иска да разбере ДПС,трябва да идентифицира "обръча от фирми", поименно,сектора в който оперира,броя на заетите,капитала в обръщение.Бившият вагоностроителен завод в Бургас е техен.Можете да го видите и по интернет. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години hipatiga Уважаеми г-да коментатори.Добра работа е свършил автора.Все пак две корекции,или добавки няма да са излишни.1/КТБ не трябваше да спира трансферните операции с бизнеса(частен и държавен).Кредитните досиета на държавните дружества -депозанти са около 12 на брой и са "неограничено изискуеми" от ресорните министри.По-малко от пет дена бяха необходими да се открият кр.досиета на големите частни дружества-депозанти.След като е ясно,че сумарно двете групи клиенти на КТБ имат по-малко от 1 млд.лв. детска работа е да бъдат обслужвани без прекъсване.Надявам се няма да ме питате откъде да се вземат пари-в България има толкова много пари,та казвам,че подобен въпрос е глуповат.Разбира се при едно условие-лихвите отиват директно в резерва.Както го направи Обама.Колеги, ние може да ги разбираме тези работи перфектно,но на нас е отредена ролята на зрители-казуса КТБ ще го решават политиците,които са едновременно недобре подготвени и много нахъсани за келепир.Фалират ли КТБ,това значи,че са отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не се заблуждавайте,че баМката ще отвори скоро! В следващите 1-2-5-10 год. тя ще бъде инструмента за перфектния рекет.А пък ако прокуратурата намери и оповести скромно количество депозирани 'мръсни пари", то тогава баМката може да стане "собственост" светкавично на Цацаров с едно мъгляво обвинение за"Пране на пари" Това ще му осигури "попътен вятър" до края на мандата му....М/у другото: "Агрикол" ли ще раздава "спестовните книжки" с лихвоточките?!?!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не се заблуждавайте,че баМката ще отвори скоро! В следващите 1-2-5-10 год. тя ще бъде инструмента за перфектния рекет.А пък ако прокуратурата намери и оповести скромно количество депозирани 'мръсни пари", то тогава баМката може да стане "собственост" светкавично на Цацаров с едно мъгляво обвинение за"Пране на пари" Това ще му осигури "попътен вятър" до края на мандата му....М/у другото: "Агрикол" ли ще раздава "спестовните книжки" с лихвоточките?!?!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За Оманския фонд не бери грижа. Те неслучайно са си наели адвокатска кантора в Лондон. И ако в България на твоето ниво може да са повечето политици, че и по върховете на БНБ, по света нещата стоят малко по-различно. В най-лошия случай Оманският фонд ще си получи УСТАВНИЯ КАПИТАЛ от 200 милиона. Като прибавим пропуснати ползи, влошен имидж и още някоя и друга врътка и спокойно могат да го докарат до поне половин милиард. И тези пари няма да ги плаща Иван Искров заради непрофесионалните си приказки и действия, а простият данъкоплатец. Цецо Василев може да свърши същата работа, ВТБ също. Вложителите също могат да съдят държавата и отиде конят у ряката. Затова Искрата и Цацата незабавно трябва да си подадат оставките, ако не подлежат на по-тежко наказание. Но всичко това може да стане в нормална държава, не в Абсурдистан. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ето какви ги плещи Иван Искров съвсем в началото на АФЕРАТА КТБ:Лицензът на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъде отнет, банката ще бъде обявена в несъстоятелност, а всички депозити и сметки на граждани и фирми, с изключение на сметките на мажоритарния й собственик Цветан Василев, ще бъдат прехвърлени в намиращата се в много добро състояние нейна дъщерна банка "Креди Агрикол България", която пък ще бъде одържавена"Креди Агрикол България" по ЗАКОН не може да бъде одържавена, ако не е във фалит, а тя била в много добро състояние... Сега, когато стана ясно, че главният сценарий за разклащане на банковата система се провали, се заговори за оздравяване на КТБ. А по ЗАКОН първото, което се предприема, е да се свика събранието на акционерите и да се потърси решение на проблемите. Това ОЩЕ не е направено, но ВЕЧЕ е решено за фалита. Пълна шизофрения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Фалит означава невъзможност за плащане на задълженията. Кое задължение банката не е могла да плати?Ликвидна криза не значи фалит. Дали банката може да си покрива задълженията по депозитите ще се разбере като стане ясно колко са лошите кредити. Такава оценка още няма, само поредните бомбастични изказвания. И никой не потърси сметка от Иван Искров за откровените лъжи които всеки ден ръси по медиите. И не само той. Има ли досега едно изказване от БНБ или прокуратурата, което в последствие да не е било опровергано?Изобщо не заставам на страната на Василев, а само твърдя че действията на БНБ и Прокуратурата са изцяло в ущърб на дребните вложители и в интерес на икономически кръгове. Това че щели да вземат банката на Василев, изобщо не грее тези дребни вложители. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Може да не вярвата на прокуратурата , аз също не и вярвам , но фактите са си факти . А те са ,че банката фалира , източена е . В крайна сметка самата банка поиска да бъде поставена под особен надзор , а собственика и избяга . Никой не е влезнал насила в нея, просто видяха ,че пари няма и няма как да изплащат депозитите. А собственика и може да си пише всякакви глупости от Виена , той виеше заедно точно с Пеевски и Цацаров доста дълго време , нещо се изпокараха и избяга . Акционерите нищо няма да попълнят , още по малко милиарди , че точно те са изтеглили голяма част от тези 3,5 милиарда . Ако този собственик искаше наистина нещо да оправи , щеше да е тук и да дава обяснения за всеки изтеглен кредит , на кой е даден , защо , с какво обезпечение и т. н. Апокалиптични картини от фалита на една банка няма как да станат , тези които ви ги описват , просто имат някой и друг милион там и хич не им се иска да го загубят . Банки фалират непрекъснато по света и ще фалират и в бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз пък мисля че точно Искров и Цацаров се опитват (и то успешно) да разсипят банката в интерес на техния авер Пеевски. Не казвам че Цветан Василев е светец, напротив. Всички са един дол дренки. Но атаката срещу КТБ дойде от тях двамата по причини нямащи нищо общо с платежоспособността на банката.Защо когато банката на СИК изпадна в ликвидна криза не и назначиха квестор и одит? Ти да не твърдиш че другите банки са цъфнали и вързали? И изобщо не ми пука за парите на Иван Костов, Стоян Александров, Лили Иванова и Азис. Те няма да умрат от глад. Но бедните Българи, които 4 месеца не могат да разполагат с парите си ще го издухат. Заради банда ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години които участват в атаката срещу тази банка. Писането на СПЕЦИАЛНИ закони също така е с тежки и дълбоки поражения върху банковата система, защото хората ще загубят напълно доверието в българските банки и ще започнат да изнасят капиталите си навън, в чужди банки. От това държавата като цяло ще загуби огромни суми и така бленуваният от Боко Умното фалит на държавата ще е постигнат в много по-сериозна степен, отколкото главатарят си представя. Та истината май е пътят към Терминал 2 без обръщане назад. отговор Сигнализирай за неуместен коментар