IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Дефлацията се ускори след два месеца на спад

Потребителските цени са се понижили с 0,5% през май и с 2% за последната година, отчете НСИ

11:39 | 12.06.14 г. 33
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Дефлацията се ускори след два месеца на спад

Потребителските цени през май са се понижили с 0,5% спрямо април, а на годишна база дефлацията се е ускорила до 2%, след като през април бе спаднала до 1,6%, показват данните на Националният статистически институт. Дефлацията от началото на годината е 1%, а за последните 12 месеца до май спрямо предходните 12 – 1,2%.

Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), по месеци:

Графика: НСИ

С най-голямо намаление през миналия месец са разходите за съобщения (-1,9%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (-1%) и транспорт (-0,7%).

Сред хранителните продукти най-много са поевтинели доматите и краставиците (-23%), листните зеленчуци (-6%), картофите (-4,2%) и яйцата (-4,1%), а най-много са поскъпнали ябълките (+7,1%) и цитрусовите и южните плодове (+4,3%).

При горивата газът пропан-бутан за ЛТС е поевтинял с 4,4%, автомобилният бензин А 95 Н - с 0,6%, а дизеловото гориво - с 0,5%. Kомплексните услуги за почивка и туристически пътувания са поевтинели с 2,5%, а услугите по краткосрочно настаняване - с 3,1%.

Разходите за здравеопазване са се повишили с 0,1%. При цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано увеличение с 0,1%, а цените на стоматологичните и лекарските услуги остават на равнището от април.

През май цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се понижили с 0,6% спрямо април. От началото на годината дефлацията в малката кошница е 0,4%. Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-1,3%), нехранителни стоки (+0,3%) и услуги (без промяна).

Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец дефлацията е 0,5%, а на годишна база – 1,8%. Дефлацията от началото на годината по еврометодологията е 1,4%, а за последните 12 месеца до май спрямо предходните 12 – 1%.

Експертите на Българска народна банка очакваха забавяне на дефлацията през второто и третото тримесечие на 2014 г. Централната банка посочва като причини главно намаляващия отрицателен принос на административно контролираните цени и преустановяване на поевтиняването на хранителните продукти.

Според Министерството на финансите заради по-благоприятна конюнктура на международните пазари на суровини през тази година ще имаме инфлация. В своята пролетна прогноза пък Международният валутен фонд (МВФ) предрича дефлация от 0,4% за 2014 г., като очаква догодина инфлацията да се ускори до 0,9%.

* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:22 | 06.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

23
rate up comment 19 rate down comment 0
Graf
преди 10 години
Хайде да го кажа и в числа. Със закръгления за по разбираемо и лесно. :). Ако миналата година е харчено от РБ 5 милиарда, то за същата работа (поради дефлацията) сега стигат 5 милиарда минус 100 000 000. Т.е. 4.9 милиарда. Да де, ама дебелогъзите по ведомствата си искат предвидените 5.1 милиард по бюджет. Някой трябва да отреже мераците и това е министър Чобанов, но не виждам такава засилка у него. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 19 rate down comment 2
data
преди 10 години
Да но на практика в Бг не се режат разходи а се вдигат данъците - като бонуса е че не се бутат държавните ( те са за реклама) а се вдигат местните . Само премахването на т.н. бонус катализатор вдигна данъка МПС доста чувствително . Освен това съвсем скоро беше променена и данъчната основа на данък сгради за юридическите лица - 2010-2011 . Дянковия данък лихва е друга работа - аз там съм по скоро за
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 22 rate down comment 0
Graf
преди 10 години
Дефлацията предполага съвсем други настройки. Както на тези които търсят работа, така и на тези които правят бюджета. :)Ще обърна внимание на бюджета. Чобанов заложи инфлация, ръст данъчните приходи по номинал, а получава дефлация и намаление на приходите, пак по номинал. Реалните приходи са по-високи, но номиналните не растат. Значи трябва да стяга разходната част и да я съобразява със спада на цените.Пробвай това да го кажеш на дебелогъзите. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 18 rate down comment 1
Graf
преди 10 години
Бюджетният дефицит има неутрално значение за ценовите флуктации. От една страна дърпаш ликвидност, а от друга харчиш на пазара, като вдигаш цените.ОЛП пада, а не расте. От 2009 г. сме в дефицит, а ОЛП се е смъкнал от 2.2% до сегашните 0.05% годишно. Виж, това че левът е търсена стока е вярно, което го оскъпява. Ако питаш обаче "спецовете" за цената на лева, то те ще ти кажат, че левът е много надценен. Кольо Парамов е готов да дава по 6 лева за евро. :)И бута борда през месец. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 16 rate down comment 0
data
преди 10 години
Ако ще трябва да преглътнем дефлацията , това означава че ще трябва да се примирим с доста висока безработица за дълъг период от време , а това при равни други условия ще подкопае бюджета . Или с други думи - или данъците ще трябва да се вдигат или да се режат разходите
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 18 rate down comment 0
bgMan
преди 10 години
10% по-малко за транспорт си е сериозна глътка въздух за всеки бизнес, който има голямо перо "транспортни разходи"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 21 rate down comment 2
bgMan
преди 10 години
Със сигурност има значение и един друг показател с много съмнително и "неикономическо" поведение - цената на горивата.Откакто започна кризата в Украйна въпреки че долара и нефта НЕ ПОЕВТИНЯВАТ а леко поскъпват, (през януари имаше и леко повишение на акцизите) горивата в България поевтиняха и се задържат на странни ценови нива. В момента цените на дребно за газта, бензина и дизела са горе-долу такива каквито бяха тогава, когато нефта беше около 100 долара за барел а долара беше с 7-8 % по долу отколкото сега спрямо еврото.В това няма никаква икономическа логика а само политическа.От Русия отхлабиха примката с надеждата да ни закопаят с поредния си загробващ за нас проект и за да осигурят малко време на правителството на Орешарски да продаде страната си.Мисля че няма смисъл да обяснявам от какво значения са цените на горивата за икономика като нашата където голяма част от постъпленията в бюджета се осигуряват от туризъм и различни видове услуги (в т.ч. и транспортни).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 17 rate down comment 0
vallman
преди 10 години
Има и друго обеснение: бюджетен дефицит, който се раздува, 864.5 мл. лв за първите 4 месеца, срещу 286.4 мл.лв за същия период на миналата година. Държавата харчи и преразпределя, но във валутен борд не може да печата левове повече от наличните валутни резерви. Търсят се левове за покриване на дефицита и цената на лева расте. Основната лихва също. Справка: БНБ
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 20 rate down comment 0
Graf
преди 10 години
Несигурната среда е едно на ръка. Неистовото сваляне(изплащане) на задълженията - второ. Но това обяснява само част от феномена.Между другото, външният опит е налице - Хонг Конг след азиатската криза. В борд са, попадат в дефлационна спирала, от която излизат с промяна на фиксирания курс на местния долар. Като го пускат да пълзи, а той поскъпва с 10%. Дефлацията не е толкова страшна, ако знаем какво следва покрай нея. През ХХ век в САЩ долара непрекъснато поскъпва, а цените на стоките падат. Обяснението от днешна гледна точка е в бума на ефективността. Има едни интересни криви на НСИ за транспорта след кризата. Превозените товари като тонаж растат, а километрите - спадат. Това е крещящ пример за рязък ръст на ефективността на транспорта. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 28 rate down comment 0
mick
преди 10 години
2008ма цените на имотите/активите/ бяха станали 2 пъти по високи от колкото в момента. Като се има предвид, че всяка една стока калкулира цената на поне един имот.. дали за производство, дали за склад, магазин.. 5 години ние почти не видяхме корекция на цените на стоките, независимо, че реално станаха по-евтини като себестойност за продавачите. Всички стискаха като за последно.. чакайки всичко да тръгне пак нагоре. Да обаче хората вече не искат скъпи стоки.. и започна намаляване на цените. Нормално. Разбираме го по трудния начин. Латвия бързо направи корекциите и продължи напред.. ние се измъчихме да задържаме цените. А вече пари от вън не валят.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още