И превозвачите се хванаха на хорото

Откакто в края на ноември 30 таксита, паркирани зад „Св. Александър Невски“, се оказаха достатъчни, за да прокарат своите искания, беше ясно че техният пример ще бъде последван и от други. Държавната способност за отпор е слаба и много браншови организации и сдружения усетиха това.

Единствените, които не са получили поне част от това, което желаят, са тези, които още не са стачкували. С това наум, новият стачкуващ е Националното сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ), пише в свой анализ експетът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Явор Алексиев.

Идеята за ефективни стачни действия е отдавна, като се очаква от 1 февруари 2014 г. почти всички превозвачи да преустановят превозите по Републиканската и Областните транспортни схеми.

Исканията на превозвачите са лансирани по-скоро под формата на описание на проблемите, отколкото като конкретни мерки. Автобусните фирми искат намаляване на сивия сектор в сектора, получаване на субсидии за превоз на пътници или премахване на субсидиите за БДЖ, реална оптимизация на превозите по Републиканската транспортна схема, осигуряване на европейско финансиране за инвестиции в подобряване на автобусния парк, адекватна компенсация от страна на държавата за задължителните намаления на билетите и разрешаване на проблемите с двойното данъчно облагане на превозвачите в други страни-членки на ЕС.

Превозвачите твърдят, че една четвърт от пътниците им ползват намаления или пътуват безплатно, без в същото време да са налице достатъчни насрещни трансфери от държавния бюджет. Разходите по тези пътници били 500 млн. лв. годишно, а компенсацията – около 53 млн. лв.

Държавата уж субсидира БДЖ заради социалната функция на компанията, а в същото време голяма част от уязвимите групи се извозват от автобусните превозвачи на загуба. Това е напълно разбираемо предвид факта, че до много населени места влакове няма, както и предвид състоянието на железниците, по-бавната и по-малко удобната услуга, а дори и трудната достъпност до самите вагони.

Получава се така, че два сектора возят под себестойност заради прерогативите на държавната социална политика. И тъй като воля за поставянето на БДЖ на пазарни начала няма, автобусните превозвачи на свой ред искат да се наредят на опашката за субсидии.

Основният въпрос е по какъв начин това няма да доведе до още по-голямо изкривяване на пазарната конюнктура? Превозвачите не искат да вдигат цените на билетите. Причината е очевидна - няма кой да ги плаща.

Пазарната логика сочи, че предвид явното предпочитание на пътуващите с намаление към автобусния транспорт, евентуално понижаване на цените на билетите вследствие на исканата субсидия предполага преориентирането на още повече пътуващи към автобусния транспорт.

Последното значи, че загубите за БДЖ ще се увеличат заради намалелия пътникопоток.  С няколко думи данъкоплатците ги очакват повече разходи срещу по-ниска ефективност, т.е. в подкрепа на преференциалните цени за пътуване на един и същ брой лица. Въпросът дали всеки пенсионер, студент или дете имат нужда от отстъпка не е релевантен за законодателя – типична черта на анахроничната ни социална система.

Превозвачите са прави в две от констатациите си – пазарната среда е изкривена и контролните органи явно не си вършат работа. Субсидиите обаче не решават нито един от тези проблеми - напротив. НСАПБ е просто поредната жертва на изначално сбърканите устои на социалната система и липсата на политическа воля за реформи в други сфери като железопътния транспорт и пенсионната система.