IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Каролев: Хората живеят добре при ръст на икономиката, а не на парите в бюджета

Трудно може да бъде направена прогноза за икономическото развитие заради политическата нестабилност

08:58 | 02.08.13 г. 59
Каролев: Хората живеят добре при ръст на икономиката, а не на парите в бюджета

Хората живеят добре когато икономиката расте, а не бюджетът – той само преразпределя средствата, заяви икономистът Владимир Каролев в ефира на bTV.

Той посочи, че развитието на икономиката ни зависи от външната среда и от реформите, но допълни, че трудно може да бъде направена прогноза за развитието на страната заради политическата нестабилност.

Спира се пенсинонната реформа, промените в МВР и отбраната, допълни още Каролев. Мартин Димитров, бивш съпредседател на „Синята коалиция”, обаче контрира, че реформи се правят, когато правителството е силно и има нужното доверие.

"Липсата на доверие води до сериозни проблеми за кабинета и пътят му е само надолу", каза още той. За него актуализацията на бюджета е съвсем ненужна и посочи, че има няколко мерки, които правителството на Пламен Орешарски можеше да предприеме и те щяха да донесат успех – съкращаването на разходите на администрацията, както и намеренията за затягане на работата на агенция „Митници”. 

"Правителството обаче се отказва от тези намерения и сега министрите само се защитават", смята още Мартин Димитров. Той посочи два пътя за оздравяване на икономиката – външни инвеститори и насърчаване на малкия и средния бизнес.

Политикът отрече категорично тезата, че протестите, продължаващи вече 50 дни, трябва да бъдат прекратени, за да „не се плашат инвеститорите”. „Това означава, че казваме на хората – знаем, че правителството не може да се справи, но трябва да ги оставим да работят”, допълни още Димитров. 

Владимир Каролев коментира и актуализацията на бюджета. Според него това не е сериозен проблем и 1 млрд. лева не е толкова огромна сума, която да бъде връщана от няколко поколения българи, каквито изказвания имаше в Народното събрание вчера. Каролев обаче се съгласи, че обясненията за актуализацията са основно политически, а не икономически.

"Къде е антикризисната програма на правителството, щом се очаква рецесия през зимата, прогнозирана от председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Йордан Цонев", попита още Каролев. Според него в плана на Орешарски има положителни предложения, но повечето мерки са популистки.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:52 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

30
rate up comment 0 rate down comment 1
vsp7
преди 11 години
Независимо че има страхотно търсене на български iphone-и през 2003-2009 Синьото око е казало банките да подкрепят и след това да отеглят въздуха от строителството? Няма нищо общо с ръста на търсене на строителна продукция?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 10 rate down comment 0
N.Genov
преди 11 години
Не говоря за роботи....Има едни камиончета с четчици отдолу дето ги имаше и по татово време. Те чистят по-бързо от 20те ***, които виждаш всяка сутрин да метат до бордюра.Тези чистачи вместо да са такива могат да разнасят писма и призовки и общината да си събира по ефективно данъците. Това, че ще получават по-висока заплата не е лошо, стига да има още по-голям ефект за тоя дето плаща тия заплати. Ако събират в пъти повече данъци така защо не?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 6 rate down comment 0
data
преди 11 години
Е тука Синьото око го каза най-вярно : вече няма икономика , има банкономика . Бамките решават кой ще го бъде и кой не
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 0 rate down comment 2
vsp7
преди 11 години
защо строителството а не производство на български IPhone примерно?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 2 rate down comment 0
data
преди 11 години
голямо писане . Строителството като сегмент беше кредитирано като се финансираха и строителите и техните клиенти . Овърдрафтите съм ги дал като пример за субективно решение
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 1 rate down comment 3
vsp7
преди 11 години
е как балонизиране на сегмент и овърдрафт?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 14 rate down comment 1
data
преди 11 години
Сложен въпрос . Примерно Райфайзен Австрия очакваше източна европа да банкрутира и разпрати на всичките си поделения депеша да свият кредитирането и да събират квот могат , включително да превалутират кредитите си . Доста хора в Бг тогава фалираха само защото банката не им преподписа овърдрафтите . И куп други дивотии . Та отговора е субективно . Как банките избират да балонизират даден сегмент е по скоро верният въпрос
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 6 rate down comment 0
vsp7
преди 11 години
Е най-накрая:Няма таквоз нещо като "естествен" или "изкуствен" ръст . Ръста си е ръст...Ние говорехме за ръст предизвикан от бюджетните разходи, дали се разбрахме? като гледам как стигнахме до роботите-чистачи май не. Заядох се за думата естествен чрез държавния бюджет, защото според мен естествен може да бъде само с частни инвестиции.А да те питам сега по Ръста подкрепен от кредитни балони е неустойчив защото балонизира активите и в момента в който банките оттеглят въздуха (често напълно субективно ) ръста се превръща в спад, защо Банките оттеглят въздуха?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 10 rate down comment 0
AGD
преди 11 години
Дата взел си ми ника :)а бе как да не е прогнозирано вярно... на 05.07.2009 имаше избори...знаел е резултата ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 10 rate down comment 0
data
преди 11 години
А трябва да се допълни : 2009 - 5 % спад :):) демек - нищо вярно не е прогнозирано . 3 % излишък си е също толкова неточно колкото и 3 % дефицит . Нищо че звучи по приемливо
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още