Железопътните проекти изместват шосейните до 2020 година?

Със смяната на всяко правителство често, а понякога и доста рязко, освен политическия климат се променят и управленческите приоритети. През годините сме били свидетели на резки промени по отношение на политиката, водена в областта на енергетиката, социалните мерки, отбраната, финансите.

Стрaтегията за развитието на транспорта и инфраструктурата в България също не бе подмината и през годините претърпя промени. Почти от първия ден от встъпването си в длъжност кабинетът „Орешарски“ загатна, че ще фокусира вниманието си повече върху железопътните проекти, които ще изместят шосейните.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов заяви за това намерение по време на събитие, на което бяха представени приоритетите пред ресорното министерство. "През следващия програмен период 2014-2020 г. изместваме тежестта от шосейната към железопътната инфраструктура и интермодалните терминали", каза тогава той.

Ако погледнем ретроспективно назад плановете на правителството на Борисов пък бяха да бъдат построени седем магистрали и седем скоростни пътя до 2020 г. Освен тях кабинетът залагаше много и на тунела под Шипка.  Правителството на ГЕРБ залагаше и на две “великолепни пътни седморки” по времето, когато министър на регионалното развитие беше Росен Плевнелиев (когато постът му бе поет от Лиляна Павлова, тя сведе двете седморки до една, поради липса на достатъчно средства).

Очевидно новите управляващи обръщат приоритетите в транспортната инфраструктура в нова посока. Въпреки, че кабинетът обеща да не замразява изцяло проектите за строеж на магистрали, засега правителството е дало ясни индикации за работа единствено по посока развитието и рехабилитирането на железницата и нейните транспортни връзки.

Вярно е, че именно Европейският съюз обяви за приоритетно развитието на жп транспорта, защото е по-евтин и екологичен. Европейските експерти в тази сфера често се обединяват около тезата, че железопътните превози трябва да бъдат водещи и за следващия програмен период приоритетни проекти ще бъдат именно в тази област.

Но до колко би било правилно да се оставят настрана шосейни проекти в страна като България,  в която първата изцяло завършена магистрала бе открита едва преди дни?

Въпреки че вече можем да се гордеем с нея, останалите шосейни трасета не са рехабилитирани основно от години, вторичната инфраструктура на места е недовършена и между нея и първокласните пътища липсват връзки.
Транспортната задача трудно може да бъде решена в случая. Как да бъде развиван транспортът и как да прогресира в дадено направление, ако всички останали куцат?

Нито едно правителство досега не успя да въведе „златната среда“ по отношение на транспорта, която да поставя приоритети по различните му пера, без да накланя драстично на някое конкретно от тях.

Ако през периода 2009-2013 г. водещи бяха магистралните проекти, железопътните бяха почти напълно спрени. Голяма част от шосейните строежи все още са на етап „предпланиране“, „анализ“, „подготовка“ и тн.
Ако сега работата по тях бъде забавена или спряна това би означавал труд хвърлен на вятъра от предишното правителство за сметка на идеите на новото.

Пренасочване на средствата

Кабинетът направи опит да реши частично проблема с недостигащите пари, като с решение на Министерски съвет прехвърли близо 20 млн. евро от предвидени за изграждането на пътища проекти към подготовка на жп проекти.

Средствата са част от неангажирания ресурс по приоритетна ос 2 (за пътна инфраструктура) на оперативна програма "Транспорт". Те бяха пренасочени към ос 1 на програмата, по която се подготвят и финансират железопътни проекти. Пренасочените средства за тази цел ще бъдат усвоени от Национална компания "Железопътна инфраструктура", която е бенефициент по програма "Транспорт".