FT: ЕС да обърне внимание на обезпокоителните сигнали от Югоизточна Европа

lordrad
преди 11 години Фискалната стабилност е на първо място за служебното правителство, това стана ясно от думите на новия финансови министър Калин Христов, казани, докато приемаше властта от предшественика си Симеон Дянков.В същото време синдикатите искат повече социални разходи, а икономисти и политици призовават да се вземе заем, за да се повишат доходите на населението.Всички обаче изглежда са съгласни, че това не трябва да става за сметка на фискалната стабилност. Накрая на този дебат стои поредната липса на решение на проблемите на България.За да разберем защо се стигна дотук, трябва първо да идентифицираме проблемите. Стагнацията нулев или анемичен растеж през последните 4 тримесечия, по данни на НСИ. Безработицата над 12% и бедността, спадът на износа, свиването на преките чуждестранни инвестиции са все следствия. Но кои са проблемите, които ги пораждат?Лесно можем да идентифицираме два. Единият е кризата в еврозоната. Това е проблем, за който всички политици в България говорят, защото решението му не зависи по никакъв начин от тях.За другия проблем се говори по-рядко. Това е кризата в банковата система в страната. При ниво на лошите и преструктурирани кредити от повече от 22%, спад на нетната печалба за 2012 г. с 3.3%., среден лихвен процент по кредитите от над 8%, е очевидно, че има системен проблем.Според прогнозата на Unicredit за тази година се очаква спад на нетната печалба на банките в България със 17%. А възстановяването на сектора ще започне през 2015 г., когато възвращаемостта на капитала в сектора ще надхвърли цената му за първи път от 6 години насам.Докато кризата в еврозоната се отразява негативно на износа за ЕС, който въпреки това нараства със 17% през януари, на годишна база, то проблемите в банковия сектор имат далеч по-драматичен ефект върху икономиката на страната.Бизнесът зависи от банковото кредитиране, за да финансира оперативните си разходи, за да расте и да инвестира. Реално проблемните заеми карат банките да бъдат извънредно предпазливи при отпускането на нови средства и да искат високи обезпечения.Това пък кара бизнеса да е предпазлив по отношение на инвестициите и плащанията си към контрагентите. Финансовият поток се забавя в цялата система. В резултат и ефектът на паричния мултипликатор се понижава. Така инвестициите в икономиката създават по-малко работни места и добавена стойност.Чуждите инвеститори също са предпазливи. При условие, че могат да заемат пари в Германия при почти нулеви реални лихви, те нямат стимул да осъществяват дейност в България, където финансирането е в пъти по-скъпо.Ограничените инвестиции в реалния сектор водят до по-малко нови работни места. А натискът от кредиторите кара компаниите да съкращават позиции. Потребителите не са сигурни за бъдещето си и са предпазливи в храченото и вземането на нови кредити. Вътрешният пазар е в криза.Икономиката разчита все повече на парите от европейските фондове. А те са недостатъчни. През 2007 г. ПЧИ в България бяха над 9 млрд. евро. За сравнение общата сума по еврофондовете за настоящия 7-годишен период, до 2014 г., е около 7 млрд. евро. Тези средства трябва да подпомагат растежа, а не да са движеща сила за него.Държавата е фискално стабилна, но какво от това? Брутният външен дълг на бизнеса в края на декември 2012 г. възлиза на 34.47 млрд. евро или близо 90% от БВП на страната. В същото време компаниите са дължали на банките 17.89 млрд. евро, по данни на БНБ. Според БСК, към края на 2011 г. междуфирмената задлъжнялост в страната е достигнала 83.06 млрд. евро. През миналата година стойността на този негативен показател вероятно е нараснала, оставайки над 200% от БВП.Какво може да направи служебното правителство, за да се справи с тези проблеми? Отговорът е - много малко. Но вместо само да пази фискалната стабилност, новият финансов министър може да подготви почвата за реформа в банковия сектор. Решението на кризата в България не е сложно кредитирането трябва да се отпуши. За целта е необходимо понижение на резервните изисквания от БНБ към банките. Създаване на подробни кредитни регистри. По-голяма равнопоставеност между кредитори и длъжници, което може да се постигне например с въвеждането на закон за индивидуалните фалити. И най-вече, лошите кредити трябва да бъдат извадени от банковата система.В САЩ и Европа решиха банковите кризи с печатане на пари, които ЕЦБ и Фед наляха в сектора. В България, заради валутния борд, това няма как да стане. А и българските банки са сравнително стабилни, което не значи, че самата система не е в криза.Най-добрият подход в нашата страна би бил създаването на т. нар. лоша банка, която да поеме проблемните активи на кредитните институции. Външен заем за това, а не за вдигането на пенсии и заплати, би бил разумен подход за изваждането на българската икономика от кризата.Така ще се освободи ресурс от над 5 млрд. лв., с който ще се даде тласък на кредитирането в страната. Това, заедно с рязкото намаление на риска, ще доведе до понижение на цените на заемите и паричният поток отново ще се ускори. Фирмите ще започнат да изчистват задълженията помежду си и да инвестират, създавайки нови работни места. Потребителското търсене ще започне да расте, както и чуждестранните инвестиции.В противен случай, България е изправена пред още две години на стагнация, преди банковият сектор да започне да се възстановява. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

lordrad
преди 11 години хахаха не ги пиша намирам копвам и слагам отговор Сигнализирай за неуместен коментар

deant
преди 11 години Статутковото НЕ може да бъде променени с мерки породени от статутковото!! трябват неконвенционални и болезнени мерки. Никой не ще да ги приложи, а някой даже нещат да си ги помислят, докато държавата лека полека се разпада. Не си затваряйте очите, вижте проблема. Проблема е ненаказуемост. Това може да е работило в америка по време на тяхното "натрупване на капитал", но това е било във други времена, тези действия, сега са несъвместими с нивото на цивилизацията в което сме в момента. Всякакво запазване на статутковото Е грешка! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

deant
преди 11 години Ок, аз ще се помъча да ви накарам да погледнете нещата от друг ъгъл. Понеже повечето пишещи тук ме познават, защото съм горе долу активен пишещ. Още по времето на референдума за ядрената енергетика (преди няколко месеца) писах като луд, че не АЕЦ-а е важен в момента, а цялата организация на енергетиката и за това как ЕРП-тата са поставени в господстваща позиция, както и някои други скрити играчи по веригата. НИКОЙ не ми обърна вниманиет тогава, говореха ми как нямало общо едното с другото. Малко след това България изригна точно заради тези неща писах. МОЛИХ ви да погледнете голямата картинка. Болшинството хора избягват факти, които са им неприятно, не е задължително да е нарочно, това става и подсъзнателно. Писал съм и за здравната система, защото имам някакъв поглед отвътре. Разчупете малко статутковото погледнете нещата по отдалече, присвийте очи. Нещата са счупени, и никой не ги поправи МНОГО години. Вече сме до там, че дори някой да иска НЕ може да ги оправи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

lordrad
преди 11 години По-пагубно от премахването на валутния борд е само неговото продължаване, в една МЕханиКА на пресТЪПнОТО БезумИЕ, в която депозитите в частните бан(к/д)и в размер на 52,248 млрд. лв. ще продължат дългово и инфлационно да нарстват в геометрична прогресия, а тяхното гарантиране с 1,554 млрд. ще нараства в математична прогресия, което поставя на дневен ред дилемата за Обществото/Организма или да се отреже гангренясал пръст за да не реже ръката - или след време да се отреже ръката, която ако не бъде ампуТИРАНА ще отреже/убие глава. Перифразирана като въпрос дилемата звучи: Да продължи ли изпълнението на Планът (КАТ)Ран-Ът (едно от изчадията, на който е спасителният валутен Аборд), за който всички негови изпълнители вече 20 г. се кълнат, че не се е случил и чрез който българите станаха най-бедната нация в Европа и ще стават все по-бедни макар и с по-високите инфлационни доходи?За сравнение при фалита на държавните банки след цикъла на банковото ограбване (1993-1997 г.) наложило въвеждане на валутен борд в България бяха законно и безнаказано източени $4 млрд. (по-малко от 9 млрд. лв. по тогавашен деноминиран и бордов курс $1/2,2 лв.), за да може в условията на стабилен валутен борд частните, честни и чуждестранни бан(к/д)и да отпечатат от Нищото 46 млрд. лв..Ако измамничество за 9 млрд. лв. е нещо ужасно, как се нарича измамничество за 46 млрд. лв? Кой ще ги плати? С какви средства?... и Кой иска продължаване печатането на дълг, който рано или късно ще трябва да се плаща от всички глупци, които са го допуснали или проспали?Няма безплатен обяд и ненаказана глупост! отговор Сигнализирай за неуместен коментар