Време ли е за протест срещу протестиращите?

Национализация

Протестиращите не вярват в държавата, но вярват, че одържавяването ще реши проблемите. Този с монополите със сигурност няма да успее – справка „Топлофикация София“ и аферите на Вальо Топлото. Решението е контрол.

Пряк избор на магистрати и членове на ВСС и гражданска квота

В съдебната система има ред други проблеми. Самият ВСС трябва да бъде съставен само и единствено от юристи с богат опит и безупречна репутация. Гражданите нямат място в такава институция, но пък може да се помисли за промяна на квотите, с които се излъчват членовете на органа.

Чу се дори идеята за свободен избор на ВСС от гражданите. А някой помисли ли как ще се правят изборните кампании и откъде ще идва тяхното финансиране?

Политическите партии да нямат държавна субсидия

По-добра от политическата система до момента няма измислена и това не е случайно. Замисълът на партиите е те да бъдат организирано представителство на хора, споделящи общи ценности и нагласи. Дори сегашните протестиращи ще трябва да се организират в нещо като партия, за да могат да защитят исканията си.

Тук се връща отново въпросът за финансирането – не отваряме ли вратата за корпоративна намеса и неограничено влияние?

Прекратяване на делата срещу длъжници на ВиК, Топлофикация, ЕРП

Въпросът тук е защо трябва да се опрощава дълг на някой, който е консумирал услуга. Ами на коректните платци ще им се възстановят ли платените суми? Или отново тарикатите ще излязат печеливши?

Трябва да има преразглеждане на механизмите на ценообразуване и формиране на сметките. За всички. Това е изводът от проблемите с високите сметки.

Има и още изключително спорни въпроси, свързани с така наречения граждански контрол. Защото парламентарната демокрация е именно граждански контрол – чрез избора на НАРОДНИ представители, които да защитават интереса на избирателите си.

От средите на протестиращите се чуват изключителни абсурди като право на законодателна инициатива на гражданите. Това би затлачило политическия протест допълнително – именно защото ще липсва отчетност и защото законопроектите трябва да се внасят от депутати – същите тези, които са избрани с гласовете на хората.

Изобщо исканията показват, че сме много далеч от истината. За съжаление.

Истинската борба трябва да е насочена към хората. Към тяхната активна позиция, към техния натиск върху парламента и партиите. Истинската борба трябва да е за реформа в образованието, за влизане на нови лица в парламента, а не за отрицание на всичко.

Идват избори – протестиращите не припознават никого като свой защитник и затова трябва да се организират и да се явят на изборите със своята платформа. Тогава ще се види кой колко подкрепа има.

Каквото и да си говорим, протестите са добра заявка за формирането на така бленуваното и с години очаквано гражданско общество.

Защо ли обаче си мисля, че когато дойде време да се запретнат ръкави и да се работи, това гражданско общество ще се върне към безличния си и непретенциозен начин на живот, а протестите отново ще са у дома, пред телевизора, с ракията и салатата и редовната доза „ех, ако аз се заема, веднага ще оправя нещата. Ама не ми се занимава“.

Е, не е ли време за протест срещу протестиращите?