С наближаването на новия летен туристически сезон все по-актуален става въпросът дали и тази година страната ни може да разчита на сектор "Туризъм" като на традиционен двигател на растеж, който може да компенсира изоставането в други сфери, и да издърпа икономиката ни напред.
Вече четвърта поредна година вътрешното потребление и строителството продължават да се свиват, а данните за износа и промишленото производство показват, че вече не можем да разчитаме на тях да играят ролята на двигатели на икономиката.
По всичко личи, че отражението на европейската рецесия вече настъпва и в традиционно силния за България сектор на туризма. Различни статистики сочат, че европейските туристи или са силно намалели, попарени от кризата, или просто не се насочват към България, а към други конкурентни туристически дестинации.
Данните за посещенията на чужди туристи у нас през февруари потвърдиха спад с около 3% на годишна база, след като около година и половина отбелязваха постоянен ръст. По информация на Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма, през изтеклия зимен сезон чуждите туристи в страната са намалели с около 50 хиляди до 450 хиляди за година.
Тези резултати не оправдаха очакванията на туристическия бизнес за увеличаване на броя на туристите тази зима и оптимистичните нагласи се насочиха към настъпващия летен сезон. За съжаление обаче първите прогнози за посещенията и приходите от туристи през лятото не дават сигнали за позитивни икономически резултати.
Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика спадът на чуждите туристи през февруари безспорно е негативен сигнал и едва ли може да обърне тенденцията в благоприятна за сектора посока в края на годината. Все пак според Николова тепърва предстои да бъде потвърдено или отхвърлено дали туризмът навлиза в низходящ тренд, след като излязат данните за следващите месеци.
Туризмът допринася за около 15% от брутната добавена стойност в икономиката, което го превръща в сектор с достатъчно голям потенциал, за да дърпа икономиката напред, коментира Николова. По нейно мнение растеж в туристическия сектор ще доведе до ръст в редица други сфери като търговия на дребно, транспорт и съобщения, култура и развлечения. Все пак обаче, за да се оползотвори потенциалът за ръст в туризма, се нуждаем на първо място от подобряване качеството на услугата на всички нива, категорична е тя.
За експертите е ясно, че тази година износът, който движеше възстановяването на икономиката ни след кризата, най-вероятно няма да бъде двигател на растежа, а в най-добрия случай ще отбележи слаб ръст. А въпросът дали вътрешното търсене би могло да заеме неговата роля на „двигател” на икономиката остава по-скоро с негативен отговор предвид продължаващия ръст на спестяванията в банките, загубата на нови работни места и ръста на безработицата.
На фона на прогнозите, че сектор „Туризъм“ поема надолу, изненадващо стоят афишираните в медиите очаквания на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за ръст на туристите с поне 6-8%.
Въпросът, който стои на дневен ред в навечерието на летния сезон обаче, е дали туризмът ще отбележи някакъв ръст през 2012 г. и ако стане така, дали това няма да е крайно недостатъчен, за да компенсира спада в промишленото производство, постоянно свиващото се потребление и ограничаването на износа.
преди 12 години Да и според мен трябва да се махни тоя плосък данък където хората с ниски доходи плащат колкото тея с високи, защо това не е въведено в нито една нормална държава? Ми защото там нямат прости работници като тука. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Бих добавил и нова, по - подходяща данъчна политика, като цяло, тъй като настоящата е концепция от предишното правителство, което управляваше в съвсем различна конюнктура. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Мерките , които може да вземе държавата за увеличаване на доходите са много. Аз ще изброя само някои от най-важните. Първо: Намаляване на корупцията в държавната администрация и облекчаване на разрешителните режими , които са смазващи за всеки новостартирал бизнес. Така ще се появят свежи инвестиции и нови работни места. Новите работни места ще доведат до търсене на работна ръка и съответно по-високи заплати. Второ: Държавата може да регулира заплатите чрез Минамалните прагове за отделните професии. Смятам че е смешно една европейска страна за каквато се счита България да има по-ниски заплати от колкото в Китай. Трето: Намаляване на данъците върху потреблението, които са огромни спрямо българските доходи. Не може акцизите на горивата да са съпоставими с европейските при 10-20 ПЪТИ по-ниски доходи. При това положение няма как да има вътрешен пазар а от тук и нови работни места. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Приятелю, СТАНИ БИЗНЕСМЕН ВЕДНАГА!!! И ПОКАЖИ НА ОСТАНАЛИТЕ *** КАК СЕ ПРАВИ БИЗНЕС. СВАЛИ ВЕДНАГА ЦЕНИТЕ С 50, 70 ИЛИ 120 ПРОЦЕНТА, ДА ВИДИШ КАКВО ПАЗАРУВАНЕ ЩЕ ПАДНЕ. МОЛЯ ТЕ. САМО В ТЕБ И РАЗБИРАЧИ КАТО ТЕБ МИ Е НАДЕЖДАТА!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не държавата вдига доходите, но държавата не трябва да пречи доходите да се вдигат. Държавата не трябва да задушава всяка година частния сектор по всякакви възможни начини, само и само с цел лапане от шепа фирми, както е в момента. Държавата пречи и то много - веднага се сещам 2009 година, когато този икономически гений Дянков спря всякакви плащания от държавата към бизнеса. И после защо се получи такава огромна междуфирмена задлъжнялост - верижна реакция... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Работата е там, че не държавата вдига доходите, а частния сектор. Какви мерки може да вземе тя? Единствено конкурентоспособността за работна ръка би вдигнала заплатите, както се получи и в ИТ сектора, който бележи ръст всяка една година.В тази връзка за да се вдигнат заплатите, трябва да се вдигне предприемаческата активност и в тази насока трябва да работи правителството. Чрез програми за насърчаване за стартиране на бизнес, повишаване на ефективност, премахване на спънки пред стартиращ бизнес, свиване на бюрокрацията и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тия 300 млн спестявания не са на цялото население а са концентрирани в 1% от населението. Тоест тия които са презадоволени продължават да трупат още пари а огромната маса от населението които имат нужда да потребяват - не могат защото доходите им са африкански. От тук следва че ако нашето правителство иска да съживи вътрешното потребление трябва да вземе мерки за увеличаване на доходите и намаляване на безработицата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А да и оправданието, че вече се продава на себестойност не е вярно. Всичко зависи от броя на продажбите, при много продажби, себестойността пада драстично, и обратното при малко продажби както е сега, себестойността се вдига до небесата. Ако продаваш 1 - може себестойността да ти е 100 000 лева даже. Но ако продаваш 100 000, себестойността може да падне до 2 лева да речем и при всяка цена над 2 лева ще се прави печалба. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Самият факт, че населението всеки месец спестява едни 300 милиона .. значи, че пари има. И вместо да се оплаква от липса на потребление, бизнесът просто да намери цената на която гражданите ще си дадат парите за стоките им. Явно в момента бизнесът се опитва да продава на много високи цени, заради това е и ниското потребление, хората купуват само ако са принудени иначе изчакват.За справка - Когато Техномаркет намали цените с 50% всичко се изкупи само за 2 часа. Т.е. хората искат да купуват, но трябва да им се предложи добра цена.Та вместо да се търси износ, защо да не се потърси вътрешния пазар? Външният изисква доста по-голямо качество... това се отнася даже и за туризма. Сега една голяма част от българите предпочитат Гърция - ами след като цените са почти еднакви, а качеството в полза на Гърция.. къде да ходят българите? Че и е по-близко за софиянци, а и не само за тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар