С наближаването на новия летен туристически сезон все по-актуален става въпросът дали и тази година страната ни може да разчита на сектор "Туризъм" като на традиционен двигател на растеж, който може да компенсира изоставането в други сфери, и да издърпа икономиката ни напред.
Вече четвърта поредна година вътрешното потребление и строителството продължават да се свиват, а данните за износа и промишленото производство показват, че вече не можем да разчитаме на тях да играят ролята на двигатели на икономиката.
По всичко личи, че отражението на европейската рецесия вече настъпва и в традиционно силния за България сектор на туризма. Различни статистики сочат, че европейските туристи или са силно намалели, попарени от кризата, или просто не се насочват към България, а към други конкурентни туристически дестинации.
Данните за посещенията на чужди туристи у нас през февруари потвърдиха спад с около 3% на годишна база, след като около година и половина отбелязваха постоянен ръст. По информация на Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма, през изтеклия зимен сезон чуждите туристи в страната са намалели с около 50 хиляди до 450 хиляди за година.
Тези резултати не оправдаха очакванията на туристическия бизнес за увеличаване на броя на туристите тази зима и оптимистичните нагласи се насочиха към настъпващия летен сезон. За съжаление обаче първите прогнози за посещенията и приходите от туристи през лятото не дават сигнали за позитивни икономически резултати.
Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика спадът на чуждите туристи през февруари безспорно е негативен сигнал и едва ли може да обърне тенденцията в благоприятна за сектора посока в края на годината. Все пак според Николова тепърва предстои да бъде потвърдено или отхвърлено дали туризмът навлиза в низходящ тренд, след като излязат данните за следващите месеци.
Туризмът допринася за около 15% от брутната добавена стойност в икономиката, което го превръща в сектор с достатъчно голям потенциал, за да дърпа икономиката напред, коментира Николова. По нейно мнение растеж в туристическия сектор ще доведе до ръст в редица други сфери като търговия на дребно, транспорт и съобщения, култура и развлечения. Все пак обаче, за да се оползотвори потенциалът за ръст в туризма, се нуждаем на първо място от подобряване качеството на услугата на всички нива, категорична е тя.
За експертите е ясно, че тази година износът, който движеше възстановяването на икономиката ни след кризата, най-вероятно няма да бъде двигател на растежа, а в най-добрия случай ще отбележи слаб ръст. А въпросът дали вътрешното търсене би могло да заеме неговата роля на „двигател” на икономиката остава по-скоро с негативен отговор предвид продължаващия ръст на спестяванията в банките, загубата на нови работни места и ръста на безработицата.
На фона на прогнозите, че сектор „Туризъм“ поема надолу, изненадващо стоят афишираните в медиите очаквания на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за ръст на туристите с поне 6-8%.
Въпросът, който стои на дневен ред в навечерието на летния сезон обаче, е дали туризмът ще отбележи някакъв ръст през 2012 г. и ако стане така, дали това няма да е крайно недостатъчен, за да компенсира спада в промишленото производство, постоянно свиващото се потребление и ограничаването на износа.
преди 12 години Честно казано най-интересното в сегашната криза е , че монетаризма който е водеща теория след 70 г. си намери ахилесовата пета . Ако стагфлацията е слабостта на на кенсианството , то натрупаните дългове са трапа пред монетарната теория . Иначе нищо ново под слънцето отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години В последните 2 години обаче тези теории не вършат работа. Икономиката, политологията и поднобно са като остраналите науки. Те трябва да се развиват да се градят нови идеи. Засега всичко е спряло на Кейнсиянството и Монетаризма и е заспало там. Системата "щом работи не го бутай" действа добре докато спре да работи. После се получава ефекта на "изненадани удавници" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За съжаление до момента света не е измислил друг начин за излизане от низходяща цикъл в икономиката . Теориите все пак не са много : 1.Кенсианството - печаташ пари и правителството ги харчи2.Монетаризма - централната банка намалява лихвите и икономическите агенти ги харчат 3.Австрийската школа с така любимия фон Мизес - оставете и не правете нищо - икономиката ще се преструктурира сама : супер готина теорийка но приложима само при икономика с малки икономически агенти и конкуренция близка до съвършената отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз не знам защо мислиш, че икономиката ще просперира с парите на кредит на гражданите. Ако това е така - това е новия балон който се надува, за да се след някоя друга година. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Вероятно си прав. И аз ги чакам да се появят тези пари, че да ми тръгне малко работата. Все ще има някакъв ефект, макар и временен. И въпреки, че тези пари с 1% лихва по принцип не са предназначени да се раздават като кредити на частни лица, ама нейсе. Де да можеше изходът от кризата да е толкова лесен. ЕЦБ печата пари, раздава ги като нисколихвени кредити и въобще не се притеснява ще и върнат ли хартийките или не. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Хъм , не знам вие какво мислите , но в момента банките са се активизирали да отпускат кредити на физически лица при доста добри условия в сравнение преди година . Явно ефекта наливането на ликвидност от страна на ЕЦБ е започнало да работи . Информацията ми е от 2-3 банки отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Добавената стойност от сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" за 2010 г. е малко над 1.5% от брутната добавена стойност за страната по данни на НСИ, което е почти 10 пъти по-малко от посоченото в статията. Интересно е дали грешката е на анализатора или на автора на статията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години да доста наизуст явно е било :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Процентите не се събират. Т.е. в 1 материал ако има 5% енергоносители, и в другите материали също 5-10%, то накрая пак процентите са не повече от 5-10%. Ето видях че китайците са направили мост дълъг 42 километра в морето!! За 1.5 милиарда долара. В същото време ние правим 1 мост от 2 км. за над 400 милиона лева. И това само от българската страна. За мен големият проблем не са енергоносителите колкото цената на имотите. Висока и в същото време са неизползвани и неподдържани. Тук всяка фирма отделя много повече пари отколкото за енергоносители. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Говоря малко наизуст в момента, но е подобна ситуацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар