Кой е виновен за кризата в еврозоната?

Европейските лидери, водени от своите френски и германски колеги, обаче решиха да въведат еврото така или иначе, приемайки теорията, че могат да се справят с дефектите на по-късен етап. Сега те се опитват да създадат общ банков регулатор и да въведат по-строг фискален режим в условията на такава по-голяма криза, каквато те дори не са си представяли.

Вярно е, че преди да се присъедини към еврозоната през 2001 година, Гърция е криела истинския размер на своя дълг, понякога с помощта на финансови трансакции, нагласени от Goldman Sachs.

Съвсем не бе тайна обаче, че Атина мами с числата. Евростат започна да предупреждава за това още през 2004 година. Въпреки това европейските банки и по-специално френските и германските продължиха да заемат пари на Гърция. В края на юни 2009 година, точно преди да избухне кризата, Гърция дължеше на френски банки 76,5 милиарда евро и на германски - 38,6 милиарда евро, по данни на Банката за международни разплащания.

Тези цифри включват задълженията както на държавния, така и на частния сектор.

Германските и френските банки заеха също така огромни суми на Испания и Италия.

Германия отпусна кредитите, за да може те да бъдат използвани за купуване на нейни стоки. Тя изпълнява схема в свой собствен интерес, твърди Адам Позън, американски икономист, който е външен член на Комитета за валутната политика на Bank of England.

Сега Германия се мъчи да запази единството на еврозоната. Меркел обеща в петък (24 август) в Берлин на гръцкия премиер Андонис Самарас подкрепа за страната му в момент, когато тя се опитва да възстанови икономиката си и да остане част от валутния съюз.

Испания също ще се нуждае от пари, за да спаси банките си. И Европа трябва да реши как да обуздае цените на кредитирането на Испания и Италия, така че те да не се присъединят към Гърция в списъка на застрашените членки на еврозоната.

Меркел обаче е с вързани ръце от широко разпространения сред нейните избиратели възглед, че Гърция не заслужава повече помощ.

Европейският съюз и националните регулатори също допринесоха за избухването на кризата. Те насърчаваха банките да купуват купища дългове на Гърция и други европейски страни. Според правилата на ЕС всички задължения на държави от еврозоната бяха определяни като "нерискови".

Това означаваше, че не бе необходимо изобщо банките да държат резервен капитал като застраховка срещу евентуални загуби по притежаваните от тях европейски суверенни дългове.

В очите на мнозина политици, икономисти и граждани в северните страни единственият начин Испания и Италия да намалят цената на своето кредитиране е като убедят инвеститорите, вложили пари в техни в облигации, че държат разходите си под контрол и ремонтират старателно своите икономики.

Без натиска на пазара, твърдят германската и други централни банки, политиците в изпадналите в затруднение страни няма да предприемат необходимите мерки.

Корсети обаче привежда довода, че част от допълнителните премии, които инвеститорите искат сега за испанските и италианските облигации, отразяват липсата на сплотеност между държавите от еврозоната, а не само вътрешната политика на страните членки.

В действителност цените на кредитирането на Испания и Италия намаляха през последните седмици, когато лидерите от еврозоната показаха признаци на по-ефективно сътрудничество.

"Веднъж да се появи политическото сътрудничество, и нещата ще изглеждат по-управляеми", твърди Корсети. "Има много малко място за стереотипи, ако искаме да имаме решение.

(БТА)

И така - след всичко това, кой в крайна сметка е виновен за кризата в еврозоната - политиците, спекулантите, икономистите? Очакваме вашите коментари!