Защо държавите мразят Uber

Държавите мразят Uber и се опитват да попречат на компанията, ограничавайки, наказвайки или премахвайки я от пазара. Винаги и навсякъде.

Но защо този виден представител на т. нар. „споделена икономика” е трън в очите на френското, белгийското, българското и въобще концептуално на всяко правителство? С какво ги застрашава толкова много и така директно?

Първо, Uber e живото доказателство, че монополните цени  - в полза на предлагащия дадена стока/услуга, и в ущърб на потребителя ѝ -  могат да съществуват само и единствено благодарение на държавата. И, разбира се, на репресивния апарат, с който тя да налага тези монополни цени и печалби. 

Практиката да се ограничава предлагането, с което да се постига по-висока от възможната пазарна цена, водеща до монополи и картели, а оттам до по-високи цени и ниско качество, е възможна в реалността само и единствено при наличие на бариера на входа пред нови играчи.

Дали чрез лицензионни изисквания, административни разрешения и стандарти, държавата пречи на конкуренцията — обикновено с мотива, че я защитава,  създавайки отлична платформа за облагодетелстване на притежаващите властта и близките им играчи.

Свободните пазарни отношения се политизират, корупцията разцъфтява, а предприемачеството, качествените услуги и по-високият стандарт на гражданите  са захвърлени на бунището. С появата на Uber авторитетът на държавата и възможността да преразпределя пазарен дял административно намаляват, а важността и ролята ѝ в икономическия процес чувствително пострадват. 

Както и възможността да бъдат капитализирани от и в полза на частни бизнес интереси, търсещи монополните цени/печалби.

Второ, с иновативния си модел и модерната технология компанията застрашава идеологическата нужда от държавата в качеството ѝ на „защитник/пазител” на потребителя и оценител на качеството.

Система за оценка, рейтинг, досие и лични данни на шофьора, пряк контакт с него и пазарни изисквания към качеството и сигурността на автомобила — всичко това са неразривна част от бизнес модела на компанията и реализирането на човешкия ѝ и иновационен потенциал. А за да оцелее на пазара , където някой доброволно трябва да иска да плаща за услугите ѝ, самата тя има силен стимул да поддържа и развива тези положителни аспекти от дейността си.

Такъв тип конкуренция в атестацията вероятно тепърва ще засегне и много други услуги, за чието качество днес сме свикнали обикновено да се “грижи” държавата. 

Пияни таксиметраджии, грубо отношение, пладнешки обири и издевателства — човек ще каже, че няма такива проблеми с „регистрираните” като превозвачи играчи. Слава на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за защита на потребителите, на агенция „Автомобилна администрация” и другите грижовни агенции, бдящи над конкуренцията и добровуването на потребителя!

Трето - това е възможност за честно изкаран доход. А честно изкараните доходи по икономически (доброволен) път, за разлика от политическите такива (насилствените), намаляват полето за държавен рекет.

Освен това някак връщат самочувствието на изкаралия го, че може сам да предлага услуги и стоки, за които друг да си плаща доброволно, тоест да бъде част от разделението на труда и да живее достойно.

Къде отива нуждата от „социална държава”, която да се грижи за него или да му “намира” работа - с парите, иззети насилствено от всички останали… Отново удар по имиджа и нуждата от държава за сметка на естествените човешки стимули и ценности.

И още: от Uber заобикалят бюрократщината и намаляват легално данъчното си бреме, плащайки данъци като всяка друга фирма у нас, но в режима на софтуерна компания, каквато всъщност са, а не като транспортна, каквото се вменява, че трябва да бъде.

Де факто единствената нелоялна конкуренция на услугата е, че намира начин да „мине метър” спрямо данъчно-административното бреме, спестявайки на себе си и клиентите си политическата рента, която т. нар. “превозвачи” са принудени да снасят.

С малката подробност обаче, че това бреме не е създадено „случайно”, то е рационален феномен. Иначе вместо да спират Uber, щяха да облекчат административните пречки пред другите „легални” играчи…

Накрая, но не на последно място, Uber припомня на хората, че всичко смислено и качествено е създадено благодарение на техните собствени усилия, сътрудничество и размяна — мирно и доброволно. Че разделението на труда е полезно и е нужната рационална основа на обществото. Че хората в крайна сметка са изобретателни и добри, благодарение на което успешно намират начин да избегнат “услугите” на агресивния монополист в насилието  - държавата. Това може би е и най-големият грях на компанията, вероятно без дори тя да го съзнава.

Финал: забраната на Uber не е просто поредната перверзна и вредна интервенция от страна на държавата за сметка на всички нас. Нещо, с което за срам и позор, хората вече са привикнали.

Това е показателен и тежък удар срещу олицетворението на креативността, растежа, ефикасността и предприемчивите идеи на свободните хора. Със самото си съществуване тази компания поставя под въпрос сакралната полза от срамната „схема”, в която живеем всички ние, а именно - благоденствието на държавници, политици, чиновници и приближените им за чужда сметка. Схема , която е само и единствено във вреда на всеки от нас, оставащ вън от удобния пашкул на мрачното и опасно статукво, създадено и поддържано от и за държавата…