През 2014 г. общият дълг на икономиката на България, т.е. на правителството, търговските банки, фирмите (нефинансови и финансови) и домакинствата – заема дял от 165,72% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните за брутния външен дълг на страната и паричната статистика, публикувани от Българска народна банка (БНБ), и на данните за вътрешния държавен дълг, изготвяни от Министерството на финансите (МФ).
Изчисленията са провокирани от публикуван в сайта ZeroHedge анализ за дълговете в световен мащаб, базиран на данни от доклад на McKinsey Global Institute, озаглавен Debt and (not much) deleveraging. Изследването е от февруари 2015 г. и обхваща 22 развити и 25 развиващи се икономики, като не включва България.
В този ред на мисли логичен е въпросът - къде сме ние спрямо останалите страни не само в света, но и в частност – на Балканския полуостров.
Според използваната от McKinsey Global Institute методология „дългът“ на дадена страна са всъщност инструментите на кредитния пазар, т.е. отпуснатите кредити и емитираните облигации. Съответно общият дълг на дадена държава се получава от сбора на задълженията по всички видове кредити на домакинствата, фирмите (финансови и нефинансови) и правителствата, както и емитираните облигации от страна на корпорациите, централната власт, местните управи и държавните и общински предприятия.
Разбира се, правят се и няколко допускания. Например, в задълженията на домакинствата не се включват всички техни финансови и физически активи. Към дълговете на фирмите не се добавят задълженията за пенсии към персонала. От задълженията на финансовите предприятия (банки, застрахователи, пенсионни фондове и други) са извадени краткосрочното междубанково финансиране и направените депозити при централната банка. От правителствените дългове пък са извадени отпуснатите кредити от едно министерство на друго, например, където има такива случаи.
Използването на методологията на McKinsey Global Institute, съобразявайки се с всички допускания, би било трудоемко. Ето защо най-близка, макар и не толкова точна, представа за общия дълг към БВП дава сборът на брутния външен дълг, задълженията по кредити на домакинства и фирми, информация за които предоставя паричната статистика на БНБ, и на вътрешния държавен дълг според данните на МФ.
Тъй като брутният външен дълг включва само задълженията на резиденти към нерезиденти, т.е. не дава яснота какви, например, са задълженията на българските граждани и фирми към местните банки и правителството, използваме директно данните от паричната статистика. Вътрешният държавен дълг формира задъпженията на правителството към резидентите.
В края на 2014 г. общата сума на отпуснатите кредити за населението, нефинансовите и финансовите предприятия възлиза на 50,387 млрд. лв. Брутният външен дълг пък възлиза на 39,558 млрд. евро – в евро, защото БНБ отчита показателя в единната европейска валута. Тогава левовата равностойност на задълженията е 77,396 млрд. лв. Вътрешният държавен дълг пък възлиза на 8,252 млрд. лв.
Така резултатът от сбора на кредитите за резидентите, брутния външен дълг и на вътрешния държавен дълг е 136 млрд. лв.
Използвайки прогнозната оценка на БНБ за размера на БВП през 2014 г., която е за близо 82,073 млрд. лв., съотношението на общия дълг към произведеното в икономиката се равнява на 165,72%. Само делът на брутния външен дълг пък възлиза на 94,3%, показват данните на централната банка.
Отделно, гледайки само държавния дълг на България към БВП, който към края на януари 2015 г. спадна до 25,2%, след като изпрати 2014 г. при 27,1%, страната ни се нарежда сред отличниците в Европа по този показател.
Сред страните от Балканския полуостров страната ни е на първа позиция от положителна гледна точка. Сърбия има дълг към БВП в размер на 63,9 на сто към края на 2014 г. При Румъния делът е 38,4 на сто, а при Македония – 28,21 на сто. Останалите две страни, с които България граничи – Гърция и Турция, имат дългове като процент от БВП от съответно 175 на сто и 33 на сто.
Но поглеждайки грубите изчисления за общия дълг в българската икономика, позицията на страната ни в класациите се променя.
Таблицата от доклада на McKinsey Global Institute, публикувана по-долу, показва „най-големия проблем на съвременния свят“, както го оприличава ZeroHedge в своята статия, а именно, че най-малко девет държави имат съотношение на дълга спрямо БВП от над 300%, както и че огромен брой страни – 39 на сто, имат дълг към БВП от над 100%.
Ако някой продължава да си задава въпроса защо световните централни банки бързат толкова много да генерират инфлация от нищото, пренебрегвайки потенциалната глобална опасност от хиперинфлация и сривове на борсите, отговорът е прост и се вижда отлично на таблицата, допълва ZeroHedge.
Казано накратко, основната причина за този балон е Федералният резерв на САЩ. Централната банкова институция в Щатите надува този дългов балон в опит да стимулира растежа. САЩ се ползват и с привилегията въпреки огромните си задължения да имат топ рейтинги от всички големи кредитни агенции, което допълнително стимулира правителството отвъд Океана да не бърза с изчистването на дълговете си.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 9 години е аз да твърдя обратното ? И понеже винаги е номер едно се нуждае от Русия, Индия и т.н. . Странна логика отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години да съжаляваш и да не съжаляваш през последните 20 века Китай не е първата икономическа сила само два века. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И кой са БРИКС ? Китай - най големия кредитор на САЩ , Индия - васал на Англия , Бразилия - баш във вилаета на САЩ , ЮАР - пак вилает на Англия И те ли щели капичват гущеро ? Хахха дори абривиатурата е измисляна от служител на Голдмън Сакс отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Брикс е химера . Съжалявам "Аз лично бих изчакал ,с прибързани прогнози.От случващото се напоследък ,виждам как запада,успешно сплотява страните членки на БРИКСа,че и други страни проявяват интерес към съюза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ще видим , интересно е да . Просто апокалипсисите не са в полза на никой . В момента има изключително здрав съюз между водещите икономики и доста добра координация така че да се предполага някакъв апокалипсис със смяна на платежните международни системи е смешно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години То и на правителствено ниво го има този проблем с новите разходи при съществуващи високи нива на задлъжнялост. Теоретично гезелиевите пари ще стопят дълга и може да приемем, че някакви експерименти вървят с тези отрицателни лихви по бондовете, но ще ми е интересно как точно (и с какви последствия) би се осъществила реализацията на този модел. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Брикс е химера . Съжалявам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Горе-долу, такъв ми беше отговора и към data : смятам, че опитите на БРИКС да създадат работеща алтернатива на международната финансово-икономическа инфраструктура, ще получат тласък при навлизане в една задълбочаваща се криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Те не са само домакинствата - научният им потенциал и армията гълта огромни ресурси а и дългът както знаеш е относително нещо :) Света уверено върви към парите на Гезел :) или поне в развитите страни . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Много дълга и много интересна е темата, но някакъв що годе адекватен анализа мисля , че може да се направи на база на огромна по обем и разнообразие информация. За повечето въпроси свързани с темата, може да говорим само по усет, още повече, че процесите са в сериозна динамика. Съгласен съм, че пълната институционална инфраструктура, която е монопол на щатите ще е трудно да й бъде създадена алтернатива, но ако кризата продължи да се задълбочава неминуемо ще видим действия в тази посока. Това върху което си мисля е , как щатите могат да предложат достатъчно високо потребление (за да движат глобалната икономика) при тези нива на задлъжнялост на тамошните домакинства? отговор Сигнализирай за неуместен коментар