Често пъти модерната макроикономика изглежда третира бързият и стабилен икономически растеж като ултимативната цел и крайна точка на политиката. Това виждане е просмукано в политическите дебати, заседанията на централните банки и в заглавията на вестниците.
Дали наистина обаче е разумно растежът да се приема като основната цел на обществото и тя да е константа във всяка една политика, както биха ни казали учебниците по икономика, пита Кенет Рогоф, преподавател по икономика в Харвард и бивш главен икономист в Международния валутен фонд.
Със сигурност много от критиците на стандартната иконометрия са се застъпвали за по-широки показатели за благосъстояние, каквито са продължителност на живота, образование и други. В тази група се включват изследвания като доклада на Обединените нации за човешко развитие, а в последно време и ръководената от икономисти като Джоузеф Стиглиц и Амартая Сен Комисия за измерване на икономическото развитие и обществен прогрес.
Вероятно обаче съществува проблем, който е далеч по-дълбок от ограниченията на статистиката – провалът на модерната теория за икономическия растеж да оцени адекватно, че хората по своята същност са социални създания. Те оценяват своето благополучие на база това, което виждат около себе си, а не по някакъв абсолютен стандарт.
Икономистът Ричард Истърлин има добре познато изследване, което показва, че „щастието” се е увеличило изключително малко през десетилетията след Втората световна война, въпреки тенденцията за ръст на доходите.
Не е нужно да се обяснява, че изследването не е особено валидно само за най-бедните държави, където рязкото увеличение на доходите често пъти позволява на обществото да усети огромно подобрение на живота. Тези подобрения по презумпция корелират с всички разумни показатели за благоденствие.
Почти сигурно е, че в развитите икономики сравняването на поведението е важен фактор за това какво хората осъзнават като благоденствие. Ако това е така, то съвкупният ръст на заплатите по всяка вероятност ще се пренесе с доста по-малка степен в личните оценки, отколкото би се отразил ръстът на личния доход.
Ако тази теза се развие, сравняването на поведението може да покаже съвсем различни модели на отношението между икономическия ръст и някои предизвикателства като вредите за околната среда, отколкото предполагат конвенционалните теории.
преди 12 години Подобрението винаги е идвало от иновации и по-високо образование, който повишават производителността. Например един *** - без да е обучен ще чисти и копае с лопата, но ако го обучат да работи с багер и да кара камион ще върши много повече работа 10-20 пъти само за 2-3 пъти по-висока заплата.Дългосрочно развитие се постига с по-висока производителност, чрез разработване и прилагане на иновации(наука и образование) и чрез повишаване на ефективността - създаване на продукти с по-висока полезност(по-високото качество води до по голяма полезност).Иначе намаляването на работната сила си е проблем най-вече поради застаряването. Общия брой на населението не е фактор. Например Африка има най-младото и бързо нарастващо население, но това не им помага особено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз не разбирам едно. Откъде ще дойде този дългосрочен ръст? По-голямата част от Европа е в демографска криза. Населението застарява, работната сила намалява. Имиграцията не решава проблема, защото с един полезен имигрант идват по няколко паразита. Е, откъде ще дойде ръста - от нови кредитни балони? Аз по-скоро бих очаквал нулев или отрицателен ръст в развитите европейски икономики и това ще продължи много години! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това ми припомни за телевизионният диспут, който гледах снощи. В него участваха министър трайчо и още некви чичовци - и единият чичо лансира идеята да се правят такива електроцентрали, които на пръво място да отварят повече работни места, а не да произвеждат повече ток на по-ниска цена... коментарът е излишен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Иначе БВП-то е доста далече от измерване на икономиката смислено.Стоките и услугите би трябвало да се оценяват по своята полезност. И към тях да се добавят научните открития и образованието(като предпоставка за прилагането на тези открития).А днес какво се получава - един производител трябва да прави некачествен продукт с цел след няколко години да може да продаде пак само за да генерира имагинерната печалба(в реални свят никой не печели, защото ниското качество си е чиста загуба ). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Въобще не си прав.В същност това вглеждане в БВП-то не идва от банките, а от самата 2-ра световна война.Самата война е решена именно от моща на икономиките и въпреки чувствителните преимущества на Оста във военно отношение.Разбира се съвсем резонно идва въпроса, защо банковите услуги се изчисляват като огромна част от БВП-то при положение, че те отдавна вече паразитират над индустрията и домакинствата вместо да са в тяхна услуга.Например БВП на САЩ е с над 30% финансов сектор, да ама при една война той няма значение. А само индустрията и преките обществени услуги(водоснабдяване, електроснабдяване, транспорт).На практика съвременните финанси създават собствен имагинерен свят, който е доста нелогичен. И по скоро узаконена форма на финансови измами, отколкото производство на полезни услуги отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години напълно съгласен. точно това се получава и в момента - уж макроикономически сме стабилни, а усещането масово е за огромни проблеми отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Увеличението на БВП е важно само и единствено за банките, понеже това им е бизнеса парите да се увеличават постоянно иначе те ще са напълно излишни за обществото, затова те промиват мозъците на обществото за да му втълпят тази глупост, като са си пуснали пипалата навсякъде, от образованието до управляващата власт с една цел паричното предлага да се увеличава постоянно, както естествено и търсенето, затова ни промиват главите и с реклами че имаме нужда от какви ли не *** само за да пазарим колкото се може повече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар