За да бъдем честни, в ограничена, но важна литература се признава, че индивидите изхождат от исторически или обществени сравнения при формирането на своето мислене и икономически избори. За съжаление обаче тези модели имат тенденция за манипулиране, оценка и интерпретация.
Със сигурност има някаква абсурдност във фикс идеята за максимизирането на икономическия ръст в дългосрочен план и пренебрегването на други рискове и въпроси.
Нека направим прост експеримент. Да си представим, че националният доход на глава от населението (или някой друг широк показател за благосъстояние) се увеличава с 1% на година през следващите няколко века. Именно това е темпът на увеличение в развитите страни през последните години.
С годишен ръст от 1 на сто поколението, родено след 70 години, ще се радва на двойно по-виок доход от сегашния. За два века доходите ще скочат осемкратно.
Сега да предположим, че живеем в по-бързорастяща икономика, където ръстът на доходите на глава от населението расте с по 2% годишно. В този случай доходите ще се удвоят само за 50 години, а за осемкратно увеличение ще е нужен едва век.
Накрая нека се запитаме – колко всъщност ни е грижа дали ще отнеме 100, 200 или 1 000 години за осемкратно увеличение на доходите? Не би ли си струвало да се притесняваме повече за дългосрочната устойчивост на икономиката – дали няма да има война или дали глобалното затопляне няма да доведе до катастрофа, която да изкара от релси човечеството за дълги години напред?
Дори ако мислим егоистично за собствените си наследници, по презумпция бихме имали стремеж и бихме опитали да допринесем положително за бъдещото общество. Ако приемем, че те ще се чувстват по-добре, отколкото ние и нашето поколение, то какво значение ще има абсолютното ниво на техните доходи?
11:55 | 14.09.22 г.
Връщането на смесено ресто в евро и лева ще бъде забранено 
Петролът поскъпва с фокус върху Китай и геополитическите рискове 
Льо Пен спечели първия тур на изборите, но не и пълно мнозинство 
Истинската причина да се тревожим за огромния бюджетен дефицит на САЩ 
Накъде се насочва фондовият пазар след дивото първо полугодие в пет графики 
Мбапе: Няма идеална маска, ужасно е да се играе с нея 
Няколко американски военни бази в Европа са с висока степен на тревога 
Петков: Няма да подкрепим правителство на ГЕРБ-ДПС, за което си мечтае Пеевски 
Борисов обяви кратък срок на кабинета "Желязков", ако мине с "трик" в НС 
КЕВР съобщи новите цени на тока в Североизточна България 
Мачовете по телевизията днес, 1 юли 
Ламин Ямал с нов рекорд на Евро 2024 
Ясно е къде ще игаре Фернандо Каранга 
Рикардиньо се сбогува с Левски 
дава под наем, Тристаен апартамент, 88 m2 Пловдив, Център, 500 EUR 
дава под наем, Четиристаен апартамент, 257 m2 Варна, Морска Градина, 1300 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 70 m2 София, Суха Река, 330 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 68 m2 София, Градина, 600 EUR 
продава, Четиристаен апартамент, 128 m2 София, Кръстова Вада, 294400 EUR 
Разбиха печатница за фалшиви банкноти край Провадия 
Растителни източници на калций за отслабване 
Борисов: Това е правителство, което може да сподели отговорност 
Ахмети: РСМ може да стане държава с два народа - с българско и албанско гражданство 
Кирил Петков: ПП няма да подкрепи правителство с първия мандат 
преди 12 години Мерси за коментара. Има ли по-силни инстинкти от този за самосъхранението и страха да не изчезнеш?"Човешки мозък не може да "изчисли" решението" - прав си, но това в какво човек вярва със сигурност предопределя какво ще прави. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години интелигентно разказано, но едностранчиво развито около страха. Човешки мозък не може да "изчисли" решението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тогава поне ще вярват/знаят, че зависят от себе си и това ще елиминира завистта и страха от по-големия, по-силния. Страхът тогава ще е друг - за оцеляването на планетата като цяло, и всеки ще има еднакъв интерес това да се случи. Тогава технологиите ще могат сигурно да осигурят насъщния на всеки по земята, и това, в комбинация с "равния шанс", би трябвало да елиминира нуждата от "САМОЦЕЛЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РЪСТ", защото няма да го има страхът от съседа, а ще стане ясно АМА НА ВСЕКИ, че, този ръст е ненужен и не носи благоденствие, а само стрес и природна мизерия. Това ще бъде един много по-глобален, свързан и аморфен свят, един вид свят-държава и всеки, ще разбира, че неговият личен интерес, се припокрива с този на всеки друг земен човек. И, ще гласува за общото благоденствие и "оцеляване"....само да не дойдат инзвънземните междувременно и да ми развалят плана... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години РЕШЕНИЕТО......най-вероятно ще дойде от самосебе си, когато корпорациите най-накрая изземат цялата власт от държавите, няма повече граници, и има пълна свобода на движение на икономическите ресурси - капитал, работна ръка, природни ресурси - и няма законодателни ограничения върху бизнеса, или най-малкото тези са уеднаквени в (почти) целия свят. В рамките на САЩ това е постигнато донякъде вътрешно, между отделните щати, но и на САЩ им се напомня неприятно от време на време, че не са сами на света (2-ра Св. в-на, конкуренция от Азия)Единствения, голям проблем е че, преди това да стана в глобален мащаб, светът може да се разруши от война или да бъде екологически унищожен. От друга страна, единствената гаранция това да не се случи е хората да разберат, че са в една лодка. Това пък е само възможно ако всички усещат, че имат равни шансове да си градят благоденствието сами, макар и да не са равни с другите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това ми напомня за историята на утопичните социалисти през 19в. Един ф абрикант решил, че ще бъде "по-добър" от колегите си и ще плаща "човешки надници" на работниците си. Нали той вече имал предостатъчно за 5 поколения напред. Е, да ама другите не искали да направят същото и той скоро фалирал, защото се оказал неконкурентноспособен. Така е и днес - ако другите държави имат растеж, само наивника ще изостане от играта - за своя сметка. Много е трудно, дори неприятно да си непрекъснато на върха, конкурентноспособен, но май е неизбежно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тук имаме противопоставяне на интересите на корпорациите (банки, бизнес) срещу тези на отделните национални првителства. От едната страна са гласуващите в една държава, а от другата - интересите на инвеститорите (от цял свят), които управляват чрез капитала си банките и бизнеса.Така, не става дума само за икономияески ръст с цел благосъстояние, а също така за икономически ръст с цел в бъдеще да не си изгубим благосъстоянието, за самосъхранение. Както е добре е забелязал Кенет Рогоф, ние бихме били много по-щастиви с по-малко, само да не беше страхът, че някой друг има повече, тоест е по-силен, и потенциално опасен за нас. Понеже така е било винаги, така и ще бъде винаги. Не че светът не се променя, но е наивно да се мисли, че някаква висока "цивилизованост" идея или "духовно ниво" ще промени нещата, защото животинският страх от по-силния е в основата о той не може и няма да изчезне никога. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За да реализират желанието си за сигурност и безопасност от "по-силните" хората се организират в "групи по интерес" - семейство, род, племе, нация, държава, федерална държава (САЩ, Германия). В историята е имало големи империи като Римската, Китайската, т.н., но като цяло държавата-нация е явление от последните 200-300 години. С времето, не само формите на организация на хората са станали по-сложни и все-обхватни, но и начините за водене на войни - по-ефективни и разрушителни. През 19-20 в. имаше много такива войни между национални държави. В наше време транснационалните корпорации постепенно изместват отделните държави, като съюзи на отделни хора, с цел оцеляване. Не само това, от доста време, в САЩ най-вече, корпорациите диктуват все по-успешно политиката не правителството, и националните ценности губят влияние. Същото се случва и в Европа, и е в голяма степен за сегашната криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ще се опитам да се върна към ТЕМАТА на статията - трябва ли икономическият ръст да е самоцел?Отговорът е не би трябвало да е, но е...Иконимическият ръст дава сила и власт и позволява да се води успешно война или да се заплашва а такава поне.Винаги е било така.Хората от веки-веков са воювали помежду си - с копие, с танк, с политика, с пари...Общото в цялата история е, че войните са деструктивни и никой не ги обича. А защо ги водим? Защото човеците очевидно не са изцяло разумни същества, а се водят от животинските си инстинкти (някои ги е срам да си го признаят, или не го разбират). Знаем че най-силният инстинкт е този за самосъхраненито, тоест, страхът да не изчезнеш. В природата по-големият изяжда по-малкия. Хората водят войни заради този страх. Икономическият ръст е ред неща, но когато става въпрос за отношения между нации, той е най-добрата застраховка за бъдещето, защото гарантира, че си от силните. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Сещам се за един анекдот "по принцип - де факто". Та за сега не виждам огромни напъни за разходки към звездите, обратното, съкращаване на бюджети и програми!/засега/. А освободената работна сила за сега я виждам единствено като безработна и твори всичко друго, но не и каквито и да е блага/духовни, интелектуални или материални/. Да нещата "по принцип" трябва да са така както казваш ти или hellwitch, но "де факто" са други. Въпрос на интереси на разни хора вероятно, не мислиш ли? Та анекдота е поучителен.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Случайно да ти хрумна, че рано или късно ще започнем да изнасяме хора и стоки за Марс или която и да е планета или смяташ, че човечеството ще си остане на планетата. помисли го и от гледна точка на това, че замяната на хора в пройзводства, който могат да бъдат заменени с робти освобождава човешки ресурс за там където не могат да бъдат заменени хората. Щастъето за човек е много по важен фактор от това какви са макро икономическите показатели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар