Периодът след 2008 г. произведе обилно количество от позабравени икономически заблуди, повечето от тях изречени от политици, пише за сайта project-syndicate.org Робърт Скиделски, професор по икономика в университета Уоруик, член на Камарата на Лордовете и автор на биография за Кейнс.
Скиделски се спира на любимите си четири заблуди:
Германската домакиня
„Човек просто трябваше да попита швабската домакиня“, каза германският канцлер Ангела Меркел след колапса на Lehman Brothers през 2008 г. „Тя щеше да ни каже, че не може да се простираме отвъд чергата си.“
Тази разумна логика понастоящем подкрепя мерките за икономии. Проблемът е, че игнорира ефекта от спестовността на домакините върху цялостното търсене. Ако всички домакинства ограничат своите разходи, общото потребление ще спадне, а оттам и търсенето на работна ръка. Ако съпругът на домакинята загуби своята работа, тя в крайна сметка ще бъде по-зле, отколкото преди.
Като цяло това е „заблуда на съставните части“. Това, което има смисъл за всяко домакинство или компания, не допринася непременно за общото добро. Конкретният случай, който Джон Мейнард Кейнс идентифицира е „парадоксът на спестовността“ - ако всеки се опитва да спести повече в лоши времена, то съвкупното търсене ще намалее, понижавайки общите спестявания поради намаляването на потреблението и икономическия растеж.
Ако правителството се опита да съкрати своя дефицит, домакинствата и фирмите ще трябва да ограничат разходите си, което ще свие общото потребление. В резултат на това правителственият дефицит едва ще се понижи. А ако всички държави прилагат едновременно мерки за икономии, то по-ниското търсене за техните стоки ще доведе до по-ниско вътрешно и външно потребление, влошавайки ситуацията за всички.
Правителството не може да харчи средства, с които не разполага
Тази заблуда - често повтаряна от Британския премиер Дейвид Камерън - гледа на правителствата така, сякаш те имат същите бюджетни ограничения като домакинствата и фирмите. Правителствата обаче винаги може да си набавят необходимите средства като емитират облигации.
Няма ли обаче все по-задлъжняващото правителство да плаща все по-високи лихви, така че в крайна сметка обслужването на дълга да поглъща всичките му приходи? Отговорът е не – централната банка може да печата достатъчно допълнителни пари, за да държи ниски лихвите по ДЦК. Точно това правят в момента количествените улеснения. При близки до нулата лихви повечето западни страни не могат да си позволят да не заемат средства.
Тези аргументи не се отнасят до правителства без своя централна банка, в който случай те са изправени пред бюджетни ограничения, точно както и домакинствата. По тази причина някои членки на еврозоната имаха такива големи проблеми, докато ЕЦБ не ги спаси.
преди 10 години Златния стандарт е химера в сегашната икономика , а сегашните пари вече не са дори хартийки , а числа на монитора :) или стойност в кредитната карта отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Моето твърдение е най-обикновен счетоводен факт.Прав сте, съвременните валути са хартийки, цената на които зависи от доверието на хората (местни и чужденци). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години много може да се изпише по статията но това което към момента е безспорно в сегашната ситуация е че кейнс отново е на мода . В момента активни кенсиански политики водят ВСИЧКИ развити икономики . Такива като Европа който се опитват да се придържат към по консервативно управление вече е ясно че ще бъдат наказани с поне едно загубено десетилетие . п.п. А за тези който са икономисти : все пак стагфлацията през 70-те се оказа че наистина е породена от петролната криза . В момента комбинацията от увеличаване на паричното предлагане заедно с умерени цени на петрола определено дава резултати :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не съм макроикономист, даже не съм икономист, но ...Мисля, че Вашето твърдение е невярно, защото нито САЩ, нито ЕС, да не говорим за Китай спазват Вашето така наречено правило.След отпадането на златния стандарт за долара, цената на една хартийка е толкова, колкото успеят да убедят централните банкери плебса !Печатането на пари, отдавна не е дейност с еквивалентно покритие, а е сложна наука за върховна измама ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мда, искам да видя как държавата ще влезе във всичкия частен бизнес в страната и започне да им изземва 20-30 %! За няма и година 97-а ще ни се струва рай! Само гледай да не останеш на купони за хляб! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Току що нарече Зимбабците, най-богатите хора на планетата. И ние бяхме такива по времето на Виденов, само дето не мога да разбера, защо хората не го оценяват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В държавите, които сами си издават валутата, държавния дълг е точно равен на спестяванията на фирми и домакинства. Искането за намаляване на държавния дълг е искане за намаляване на спестяванията.Ама кой да го проумее, при масово наличие на папагали. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Напълно съм сериозен! Вече се доказа със ВЕИ-тата! :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Коментиращите, които плюят професора, да вземат да помислят малко, а не да повтарят като папагали заучени фрази от телевизора :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хах ти сериозно ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар