Четвъртият проблем, който законът трябва да реши, е създаване на браншова организация. Някои колеги се страхуват, че ако има браншова организация – камара, т. е. саморегулация, може да се получи монополизиране на пазара, като няколко големи фирми „превземат” ръководството на камарата и всички останали постепенно може да бъдат изхвърлени от пазара. Това за мен е много трудно да се случи предвид факта, че според статистиката през 2010 г. и 2011г. фирмите в България с основна икономическа дейност операции с недвижими имоти са около 21 хил., а заетите в тях са около 34 хил., затова смятам, че опасенията за монополизация на пазара са неоснователни.
Не виждам и опасност да се загубят работни места. Услугите „управление на имоти” и „професионален домоуправител” ще се използват от все повече и повече собственици на имоти, затова мисля, че в сектора предстои откриване на нови работни места.
Бъдещият закон за брокерите на имоти ще трябва да сложи началото на традиции в бранша и да създаде култура в общуването между участниците на пазара на имоти, между брокерите и между брокерите и нашите клиенти. Много неща, които изглеждат трудно приложими, трябва да бъдат направени - да се определи минимален размер на комисионите, задължително членство в бъдещата браншова организация и др. Според мен доброволното членство няма да даде добър резултат.
- Защо?
Ще ви разкажа какво се случва в Камарата на оценителите, тъй като съм оценител, членувам там и мисля, че двете професии имат общи характеристики. Членството в Камарата на оценителите не е задължително. От общо около 4 000 оценители, вписани в регистъра на оценителите, в камарата членуват около 1000. Членовете на камарата заплащат членски внос, имат правото да участват в общите събрания на камарата и вземането на решения.
Получава се така, че решения се взимат от една четвърт от хората, а важат за всички. От друга страна камарата работи за всички оценители, не само за членовете си, и продуктите от нейната работа се ползват от всички, т. е. плащат само една четвърт, а ползват всички. Тази ситуация не бива да се допуска при бъдещата браншова организация на брокерите на имоти.
Какво се случи в други браншове – производство и преработка на месо и мляко, при хлебарите, сладкарите и др. При тях браншовите организации са повече от една и виждаме колко много проблеми има в тези сектори, които се решават трудно и бавно. За сравнение, ще посоча камарите на нотариусите, адвокатите, лекарите, зъболекарите. За да се упражняват тези професии, членството в съответната камара е задължително. Да сте чули за нерешени проблеми в тези сектори? Брокерите на имоти трябва да имаме една професионална организация и членството в нея да е задължително, за да си решаваме проблемите.
- Законопроектът за дейността на брокерите, който се предлага и обсъжда в момента, претендира, че може да разреши всички тези проблеми, заедно с подзаконовите нормативни актове, ако разбира се бъде приет ...
Нашата цел е да има само закон, без подзаконови актове.
- Възможно ли е това?
Да, смятам, че е това е напълно възможно.
преди 11 години Варна е абсолютният рекордьор по надценяване на имотите обаче, заради псевдо-инвеститорите от Русия. Средната цена на 1 mxm е също почти 1400 лева, но доходите са 30-40% по-малки отколкото в София. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Добро утро како, средната цена на 1 mxm НЕ ТРЯБВА да надвишава средното брутно месечно възнаграждение в населеното място при равновесен пазар. Например в София средната брутна заплата е около 800 ЛЕВА, а средната цена на 1mxm е 1400 лева, което си е 40% надценяване. Да беше Лондон, ЛА, Токио или Мелбърн бих разбрал, ама в такъв случай не определено. Не може имот за 80 хил. евро пазарния му наем да е 500 лева на месец. отговор Сигнализирай за неуместен коментар