Когато се възстановяваше собствеността преди години, имаше такова отделно ведомство, което после беше присъединено към Министерството на земеделието. Ако го бяхме запазили като структура, може би част от проблемите, които възникнаха и продължават да възникват около земеползването, нямаше да ги има.
Факт е, че всяка година има дублиране на площи, т. нар. недопустими слоеве. Когато се срещам с хора в Пловдив, непрекъснато се занимавам с такива казуси – земеползване, документи, стопанските дворове, където споровете се решават изключително бавно.
Предложенията за промени в Закона за горите минаха в пленарна зала. Защо беше необходимо да се правят промени по отношение на дългосрочните договори за добив на дървесина?
Дългосрочни договори ще има, но не във вида, в който бяха разписани досега. Когато имаме инвеститор, той предяви своето желание и се проведат процедури, дългосрочни договори ще бъдат сключвани. Но все пак досега ставаше въпрос за 15 и повече години. 15 години - това вече граничи с концесия.
А какъв е разумният срок, според Вас?
Пет, шест, до десет години – това са нормалните срокове. Дългосрочните договори остават, но не със сегашните срокове. Имаше злоупотреби, а тръжните процедури бяха такива, че във всеки един момент се знаеше за кого ще се реализират.
Търговията с дървесина през стоковата борса остава ли?
Не. Не знам как това се допусна при нас. За мен дървесината не е борсова стока. Може да бъркам, но не съм виждала да се продава дървесина на нито една стокова борса, или пък тръби от „Напоителни системи“, каквито практики се реализираха в Министерството на земеделието.
Вие сте вносител и на промени в Закона за водите, които засягат „Напоителни системи“ - дружеството да получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението му за защита от наводнения представлява несправедлива финансова тежест за него. Предвид сегашното състояние на дружеството, какво трябва да се направи, според Вас, за да се развиват хидромелиорациите?
Личното ми мнение е, че така, както е създадено „Напоителни системи“ - като акционерно дружество с териториални клонове, е неработещо. Може би трябва да се върви към децентрализация. Клоновете да станат държавни предприятия и да си носят отговорността за обектите, които са държавна собственост, да могат да кандидатстват с проекти към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Досега за „Напоителни системи“ нямаше такава възможност, за разлика от останалите държавни предприятия, които имат достъп до инвестиции по програмата.
С централизацията виждате какво се случва – например е сключен един абсурден договор за овърдрафт от 10 млн. лв., с условието, че ако не се изплащат сумите, се вземат от приходите на дружеството. То няма право да взема друг заем от която и да е друга банка и в случая тези 10 млн. лв. с една доста висока лихва се изплащат вече година и половина. Дружеството е декапитализирано, нямаха заплати.
Новата ПРСР 2014-2020 г. ли имате предвид?
Новата, защото по тази няма нищо да се спаси за напояване.
Все пак се говори, че има вероятност да се прехвърлят пари от Гаранционния фонд за напояване като се отвори мярка в сега действащата ПРСР, за да не се изгубят неусвоени средства от фонда. Смятате ли, че е възможно?
Чух това от представители на министерството. Струва ми се, че не може да бъде осъществено такова прехвърляне на парите – няма такава техническа възможност процедурата да бъде заобиколена. Още повече, в медиите има сериозни реклами как с помощта на Гаранционния фонд ще се подпомага реализирането на проекти по мерките 121, 122 и 123. Моето виждане е такова, от гледна точка на процедурите.
Един въпрос, важен за потребителите. Предложихте промени в Закона за виното и спиртните напитки, за да се дефинира продуктът „оцет“ и той да се разграничи от оцетната киселина, получена чрез химичен синтез от деривати при разграждането на петрола. Кога ще имаме гаранция, че в магазина купуваме едното или другото?
Предполагам, че тази седмица проектът ще бъде гледан в комисия, тъй като изтече срокът за даване на предложения. Вероятно до един месец законът ще бъде публикуван. Наистина не очаквах толкова сериозен да бъде проблемът с предлагането на този продукт на пазара.
преди 10 години А защо точно 3 а не 30 например?За по-сигурно!А, Бъчварова? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Като не искате да пустеят земи, защото някой ги държи като инвестиция, тогава наложете данък върху необработваната земя. Стига сте се чудили как да ограничите пазара. отговор Сигнализирай за неуместен коментар