IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Ст. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж

Финансистът не вижда много политики на правителството за борба със сивия сектор, който крие много резерви за икономиката

08:11 | 09.01.14 г. 52
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	доц. д-р Стоян Александров. <em>Снимка: Свилен Колев</em></p>

доц. д-р Стоян Александров. Снимка: Свилен Колев

В Бюджет 2014 г., а и като цяло в програмата на управляващите, са заложени редица промени и цели в данъчната политика. Данъкът върху лихвите по депозитите постепенно ще бъде намаляван. Управляващите сякаш все още не са се отказали да въведат семейно подоходно облагане. Взе се решение да бъде връщан данъкът на получаващите МРЗ. Този ход също се разтълкува като стъпка в посока въвеждане на подоходно облагане с необлагаем минимум. Как ще коментирате всички тези идеи за промени в публичните финанси на страната?

Това са козметични промени. Това не засяга същността на данъчната ни система и данъчната ни политика. Става въпрос за суми, които са капка в морето.

- Имате предвид от гледна точка на приходите в бюджета?

По-специално за данъка върху доходите от лихви, това, което смятат да го правят, е популистко. Управляващите много добре знаят, че никой няма да ги остави да управляват пет години, за да реализират тази идея до край. Въпросът е много сложен. Реално погледнато още през 1992 г., когато бях шеф на Данъчната администрация, а Иван Костов беше финансов министър, когато готвихме данъчно-материалните закони, още тогава бяхме предвидили доходите от лихви да бъдат облагани, защото в общи линии такава е световната практика.

Освен това, разбира се, могат да се намерят много други аргументи. Когато ти облагаш доходите от лихви, но не облагаш доходите от търговия с ценни книжа и т.н., можеш да накараш хората освен да бъдат пасивни спестители, да играят и малко по-активно и да инвестират в други инструменти, да създават други пазари, да имат други очаквания. Никъде по света не се насърчава рентиерството, а се насърчава предприемачеството. Инвестирането в ценни книжа е един вид предприемачество, докато депозитът е чисто рентиерство.

Както в някои държави, например, което е и много лесно технически реализируемо, депозитите на пенсионерите да не бъдат облагани или да бъдат облагани с по-нисък данък. На тази база можеше да се прецени за детските влогове и за влоговете на пенсионери, можеше да има друг режим, защото не можеш да разчиташ, че те ще си управляват парите по друг начин.

Дълго време казвахме, че не е удачно да облагаме доходите от лихви, защото имаме отрицателен реален лихвен процент, тъй като инфлацията е била по-висока от лихвените нива. В последните години не е така. Имаме абсолютно нереално високи лихви по депозитите. Ето защо една част от прираста на спестяванията идва от закриването на частния и семейния бизнес, закриването на фирмите и прехвърлянето на парите като лични депозити от една страна с гаранция, а от друга – с висока доходност. Вместо да насърчаваме предприемчивостта, правим точно обратното.

Друг е въпросът, че предишното правителство направи неработещ закон. На всеки беше ясно, че, ако не облагаш доходите по откритите, текущи депозитни сметки, то 90 на сто от банките направиха точно това. Има банки, които водят, че притежаваш разплащателна сметка с минимална сума, под която не можеш да падаш, с олихвяван ежедневен остатък, и лихвите са на ниво от 5-6% и тези лихви не се облагат, а един обикновен депозит, който си направил дори и на 5% лихва, подлежи на облагане. Защо трябва да правим разлика между лихвата по разплащателната сметка? Това е доход. Защо да не се облага? При положение, че имаме 35 млрд. спестявания, ако ги сложим на 4% средна лихва, и след това сложим 10% данък, ще видим, че в бюджета трябваше да постъпят двойно повече от това в момента.

Що се касае до възстановяването на данъка до определено ниво – не е много стандартно, но не е чак толкова неприемливо. Това е по-добрият вариант, отколкото да сложиш необлагаем минимум. Всяко едно възстановяване по този начин е за предпочитане, отколкото една бланкова преференция, от която може да се възползват много други.

Въпросът за подоходното облагане не е от вчера. Още през 1992 г. беше предвидено, но се оказа, че реализирането на тази идея изисква изключително много работа. Това засяга корекции в десетки други закони. Вземете един факт. Голяма част от семействата в България нямат официални бракове. Имат деца, но нямат брак. Това семейство ли е или не? Ако е, то тогава колко фиктивни могат да се декларират, че живеят заедно, а всъщност не е така. Няма отговор дали под условието на семейното облагане трябва да е семейството или домакинството. Има разлика между семейство и домакинство. Трябва да се създаде работещ закон, който след това да не създава работа на съдебната система, и да не направи администрацията безпомощна. Трябва да се видят всички закони, които имат отношение към такъв тип облагане, да бъдат подготвени проектите и тогава да се пристъпи смело. В момента говорят хора, които нямат понятие за какво става дума. Можеш ли да въведеш данък за нещо, което е неидентифициран обект? Затова тук не е въпрос на желание.

Освен това има една друга истина. Когато в бюджета трябва да влезе определена сума, дали ще го наречеш подоходен данък или по друг начин, няма как всички да са доволни. Тук идва и темата за пропорционално или прогресивно облагане. Някои казват – в повечето страни има прогресивно облагане. Да, ама в повечето държави има друга система за признаване на разходите. В Германия законът за данъка върху доходите на физически лица е два тома. Там е разписано по професии кои разходи се признават за такива. Дори и 30% да е данъкът, когато аз имам приходи за 100 хил. и имам признати разходи за 70 хил., нека обложат 30-те хиляди с 30%, а друго е да обложат 90 хил. с 10%.

Последна актуализация: 04:54 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

9
rate up comment 11 rate down comment 1
mick
преди 10 години
Цената на активите в една държава трябва да отговаря на доходите. Ако те са надценени, винаги ще имаме ниски доходи и мизерия, щото няма да можем да ги поддържаме тия активи и инфраструктурата към тях. Колкото и да се пънем и да получаваме помощи и заеми. Просто защото има ли условия, цената на активите винаги ще изпреварва доходите и то с много.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 12 rate down comment 7
mick
преди 10 години
В момента реално купуваме 80% вносни стоки. Ако заменим половината от тях с български - ето ти растеж, даже без да се вдига потреблението. Ако собствениците на имоти започнат да си плащат за инфраструктурата, за общите части.. и си ги ремонтират.. ето ти допълнителен растеж. И то не бутафорен, ами с реално увеличаване на качеството на живота. Щото не виждам смисъл от това, човек да се бие в гърдите, че видите ли има луксозно жилище за 200 хил. евра/щото няма адекватен данък имоти/, но входа в който живее последно е ремонтиран преди 10 -20 -50 години. А си паркира в градинката джипа и после ходи в калта, тротоарите разбити и т.н? Това си е чисто и просто балон, който пречи, щото всичко произведено в държавата калкулира тия безумни цени на имотите, т.е. активите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 13 rate down comment 5
amanotumnici
преди 10 години
Относно банковата система и лихвите, лихвата съдържа в себе си компонент на риск. Когато безработицата е голяма, икономическия растеж е слаб и половината доходи на населението отиват за храна, а останалата част за битови сметки, компонентът риск в лихвата няма как да е нисък. На пазара има достатъчно банки и е трудно да се твърди, че не си конкурират.Няма лошо да се разчита на ръст в икономиката откъм потребление. Ако се увеличи потреблението, ще се увеличи и производството, от там ще намалее безработица и доходите ще започнат постепенно да се увеличават. Проблемът е, че потреблението няма как да се увеличава без фактор, който да го бутне. Такъв фактор са инвестициите, ... най-добре външни, а след това вътрешни. А, за да дойдат външните, управлението трябва да създаде нужните условия за инвеститорите, който в момента липсват. Няма отделен елемент в икономиката, всичко е вързано. За да се върти колелото, трябва всички елементи да се подпомогата. Ако един от тях спре, спира колелото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 9
supertrader
преди 10 години
Не е така , парите в момента се движат светкавично бързо и падат ли цените забрави за потребление и съответно производство.Ще стане това което е в момента - безработица до дупка, а безработицата стоки не произвежда.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 23 rate down comment 7
kefal
преди 10 години
По принцип е прав професора, но както се казва дяволът е в детаилите, а точно там не съм съгласен.1. Имало 2 тома закон за ДОД, при нас нямало, затова дайте да имаме един плосък 10% данък. Това не е никакво оправдание, нито причина. По-скоро доказателство че законите у нас се пишат от и в интерес на тези които имат пари. Каквото и да се казва, прогресивния подоходен данък е по-справедлив за едно общество от плоския. Било сложно? Ами че да погледне за пример ЗДДС, той *** ли е? Или нашия ЗКПО, с временните разлики и други наши измислици, да не би да е просто? Имаме едни от най-сложните данъчни закони, освен плоския данък, разбира се.2. Без потребление няма растеж. Не може да чакаш само на износа. Най-малкото защото ако няма потребление в страната, това означава мизерия за обикновените работници, от там апатия и безразличие, ниска производителност и т.н. Дето се вика, тъкмо научихме коня да не яде и все че умря. Че и тук същата работа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 21 rate down comment 1
mick
преди 10 години
В крайна сметка растежа е, не когато цените се вдигат, а когато произведените стоки и услуги се увеличават.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 19 rate down comment 4
mick
преди 10 години
Вътрешното потребление може да е фактор за растеж, но не това потребление с раздаване на пари и харчене за ядене и пиене. Вътрешното потребление, като ремонти по инфраструктурата, ремонти по сградите. Това може да е фактор за растеж. Даже нормализирането на данък имоти - сгради, земи, гори и вкарване на тия допълнителни средства в ремонти на инфраструктурата ще създаде растеж. Отделно ще се намалят неизползваните имоти, както и неефективно използваните. Вярно, ще паднат цените на имотите, но това всъщност е плюс, защото цените активите в една държава трябва да отговарят на доходите, а не обратното. Въпросът е, че след това ще има работа, ще станем и конкурентни на другите държави. Няма да купуваме само вносни неща.Просто трябва да се балансира данъчната система и вместо само тия дето работят на заплата и хонорари да плащат данъци, да започнат всички да плащат според всичките си доходи и богатство.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 29 rate down comment 3
data
преди 10 години
Банковата система е с реална , а не куха стабилност . Проблема е че тази стабилност беше платена от всички други сектори - като резултат имаме една много стабилна банкова система и един мъртъв реален сектор !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 22 rate down comment 5
SS-23
преди 10 години
Прави му чест, че признава, макар и заобиколно, че "стабилността" банковата система е куха, както и, че лихвите са нереалистично високи и некореспондиращи по никакъв начин със жизненият стандарт! Няма кой да плаща тия безумни лихви- нито банките имат ресурс да плащат депозити, нито хората имат ресурс да плащат кредити!Аз продължавам да предричам, че ще се появат пукнатини в поне една средна банка и от там......
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още